Решение № 3279 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3279 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503751 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №1981 от 10.02.2023г., постановено по гр.дело №19787/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, е осъден Й. Г. Н., с ЕГН **********, да заплати на "РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 204787918, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 5000.0 0 лв., представляваща неустойка по т.16 от Приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018г., произтичаща от неизпълнение на задължението на ответника да не управлява наетия автомобил след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2022г. до окончателното изплащане; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 1128.0 0 лв., представляваща направени съдебни разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Й. Г. Н., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Л. П., с която се обжалва изцяло решение №1981 от 10.02.2023г., постановено по гр.дело №19787/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, като са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно СРС приел, че уговорената в т.16 от Приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018г. неустойка е действителна клауза, която не е нищожна, тъй като не излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, който извод е послужил като 1 основание за уважаване на предявения иск. Излагат се доводи за нищожност на клаузата за неустойка, поради това, че нито в договора, нито в общите условия на дружеството-ищец, не е предвидено какъв вид вреди ще репарира. В този смисъл се твърди, че уговорената в т.16 от Приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018г. неустоечна клауза е нищожна и като такава не може да породи целените с нея правни последици, съответно липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна - "РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 204787918, чрез процесуален представител адв.С. Т., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че неустойката в т.16 от Приложение №1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 30.06.2018г. е била договорена между страните за неизпълнение на поето от наемателя задължение да управлява МПС без употреба на алкохол /под въздействието на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества/, като в исковото производство по категоричен начин е установено нарушение на това задължение от страна на ответника, който в случая е водачът - наемател управлявал процесното МПС, което е основание първостепенният съд да приема за основателна и като такава да уважи предявената искова претенция. Твърди се, че крайният извод на СРС за основателност на исковата претенция е обоснован след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и при правилното тълкуване и прилагане на закона.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от "РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 204787918, срещу Й. Г.

Н., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, които са изцяло неоснователни следва да се добави и следното:

По така предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка при управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества; настъпване на предпоставките за дължимост на неустойката и нейния размер, както и че клаузата в договора е валидна и действителна.

В доказателствена тежест на ответника – въззивник в настоящото производство е да докаже погасяване на процесното задължение, както и релевираните с отговора на исковата молба, съответно поддържани във въззивната жалба възражения.

В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от анализа на доказателствата по делото, които не са оспорени в хода на производството от ответника, се установява, че на 30.06.2018г. между страните е бил сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от разстояние, който договорът е рамков и всяка отделна заявка за ползване на конкретен автомобил се извършва чрез мобилно приложение за всяка отделна наемна сесия; като на 04.11.2020г. в 21:14:19ч. ответникът е резервирал лек автомобил "Skoda CITIGO", с рег.№СВ3927РХ, като автомобилът е стартиран на 04.11.2020г. в 21:24:35ч. и ответникът е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол между 0.5 и 1.2 промила.

В настоящото производство основните релевантни за спора въпроси се концентрират на първо място върху въпроса за редовното уговаряне на процесната неустоечна клауза между страните, а на второ място относно релевираното от ответника, чрез назначения особен представител възражение за нейната нищожност.

По така относимите към спора обстоятелства съдът намира следното:

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната 3 идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията /чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ/.

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.10 - 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление, доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет, с възможност за тяхното възпроизвеждане. Следователно сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) №910/2014г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност и данни за контакт. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице уговорка в чл.2.4., според която страните заявяват изрично и се съгласяват, че сключването на договора и потвърждаването на съгласие с общите условия по електронен път ще има същите задължителни правни последици като подписа върху писмените документи и ще бъде допустимо доказателство в съда и всяка друга институция за уреждане на спорове.

Следователно процесният договор за наем е сключен от разстояние с попълването на лични данни от ответника в заявление на интернет сайта на ищеца /три имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефонен номер/, като договорът има характера на електронен документ. В случая, доколкото не се спори и се установява, че тези лични данни са въведени от страна на ответника и именно въз основа на тяхното въвеждане е сключен рамковият договор за наем от 30.06.2018г., въз основа на който ответникът е ползвал наетия лек автомобил "Skoda CITIGO", с рег.№СВ3927РХ , на 04.11.2020г., то със сключването на договора за наем, ответникът е приел и общите условия към него, част от които е приложението, съдържащо процесната неустойка.