Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6367 от 24.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13980/2024
Вид
Решение № 6367
Подписан
24.10.2025
В сила
24.10.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6367 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100513980 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД срещу решение от 09.10.2024 г. по гр.д. №18234/2024 г. на Софийския районен съд, 62 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл.411 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1991,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №211208958 във връзка с ПТП, настъпило на 19.05.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата 271,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.03.2023 г. – 29.03.2024 г., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че по делото не е установен механизма на процесното ПТП, респ. отговорността на настъпване на процесното ПТП да е изцяло на водача на автомобила, застрахован при него, както и че първоинстанционният съд не е отчел релевираното възражение за съпричиняване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подаденаи в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

От представения двустранен констативен протокол за ПТП, двустранно подписан от водачите на двата автомобила, се установява настъпването на процесното ПТП - на 19.05.2022 г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие между паркиран автомобил „БМВ Х6“ с рег. № ******** и автомобил „Мерцедес 409“ с рег. № ********, управляван от П.Р.Р., което ПТП е настъпило по при тръгване от страна на т.а.

„Мерцедес 409“. На автомобила „БМВ Х6“ са нанесени щети в дясната задна част.

От показанията на свид. А.А. се установява, че процесното ПТП е настъпило на паркинг, като л.а. „БМВ Х6“ е преминавал зад спрял камион, когато е била ударена от по задната врата на автомобила.

От показанията на свид. П.Р. се установява, че преди процесното ПТП е бил спрял автомобила за разтоварване на багаж и преди да предприеме маневра на заден ход се е огледал, не е видял приближаващ автомобил, по време на маневрата също непрекъснато е гледал в огледалата за задно виждане, след което натиснал спирачки и преди да тръгне напред е усетил удар отзад, който удар е настъпил при спрян автомобил.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, процесното ПТП е настъпило в паркирано състояние на автомобила „БМВ Х6“ и при тръгване от страна на т.а. „Мерцедес 409“. В о.с.з. вещото лице сочи още, че за водача на т.а. „Мерцедес 409“ ударът е бил предотвратим – ако е наблюдавал зоната за превозното средство и се е убедил, че е свободна към момента на извършване на маневрата.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобила „Мерцедес 409“ П.Р.Р. е осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил чл.40 ал.2 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за „София Франс Ауто Оказион“ ЕООД – увреден е собственият на дружеството автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с реализираното ПТП.

Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил 2 договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя на лицето, причинило вредата.

В едномесечения срок по чл.131 ГПК въззивникът не е депозирал отговор на исковата молба. Преклудирани са всички възражения, които не са свързани със служебно приложения на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление, вкл. възражението за съпричиняване, наведеното едва във въззивната жалба, което не следва да бъде разглеждано.

В същия срок ответникът трябва да направи и фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на произключващи и правопогасяващи спорното право факти, т.е. и по отношение на фактите срокът за отговор е фатален. Съдът има задължение да дава на страните указания в първото по делото заседание, но само във връзка с необходимостта да се ангажират доказателства за фактите, на които страните вече са се позовали – ищецът в исковата молба, ответникът - в отговора. Ето защо, не следва да бъде разглеждано възражението на въззивника-ответник за наличието на съпричиняване от страна на водача автомобила, застрахован от ищцовото дружество, доколкото същото е преклудирано – релевирано е за пръв път едва във въззивната жалба.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло реш е н и е №18164/09.10.2024 г., постановено по гр.д.

№18234/2024 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3