Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13454 от 20.10.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2143/2026
Вид
Определение № 13454
Подписан
20.10.2026
Състав
Таня Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18а, ал. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 250 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13454

Варна, 20.10.2026 г.

Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Таня Димитрова административно дело № 2143/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 161 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искане с.д. № 15495/16.07.2026 г. на С. М. А., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], подадено чрез адв. К. К. от АК – Варна, за възстановяване на срока за оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-8703-000015 от 19.06.2026 г., издадена от ст. полицай при ОД на МВР, сектор „Специализирани полицейски сили“. Със заповедта, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС [Марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

С Определение № 9306 от 14.07.2026 г. по адм. дело № 2143/2026 г. на Административен съд – Варна съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. М. А. срещу посочената заповед и е прекратил производството по делото поради просрочие на оспорването. Съдът е приел, че заповедта е съобщена на адресата на 24.06.2026 г. при лично явяване в пункта за регистрация на МПС към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, при удостоверен отказ за получаването й, като 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП е изтекъл на 10.07.2026 г. и че жалбата, подадена на 14.07.2026 г., е просрочена.

Искането за възстановяване на срока е направено при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че заповедта е редовно съобщена на 24.06.2026 г. чрез отказ и че срокът за оспорване е изтекъл на 10.07.2026 г.

Молителката заявява, че поддържа основното си становище за липса на редовно съобщаване, изложено в частната жалба срещу Определение № 9306 от 14.07.2026 г.

В искането се твърди, че срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства. Регистрационните табели на автомобила са били свалени на 19.06.2026 г. при проверка на водача Е. А. В., без на собственичката да е връчен административен акт. На молителката не били предоставени препис от заповедта и информация за нейното съдържание, правно основание и ред за обжалване. Не й било разяснено, че отказът да получи документ ще се третира като съобщаване на акта. Поради липсата на връчена заповед тя първоначално сезирала съда по реда на чл. 250 АПК, по което е образувано ч. адм. дело № 2069/2026 г., и едва в това производство се твърди, че узнала за съществуването на заповедта. Сочи се също, че мярката засяга правото й на собственост и че автомобилът й е необходим за грижи за баща й, който е с трайно намалена работоспособност.

Ответният орган – Ст. полицай в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Варна, чрез юриск. Г. Г., поддържа становище за неоснователност на искането. Счита, че заповедта е прочетена на адресата, че тя сама е отказала да я получи и че й е дадена възможност да получи екземпляр и да я обжалва. Отправя искане срокът да не се възстановява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:

Искането е процесуално допустимо. Подадено е от лице, чиято жалба е оставена без разглеждане като просрочена и в 7-дневния срок по чл. 161, ал. 1 АПК - на 16.07.2026 г., предвид датата на постановяване на Определение № 9306 от 14.07.2026 г. и връчването му на 04.08.2026 г.

Въпросът дали заповедта е редовно съобщена на 24.06.2026 г. и кога е изтекъл срокът за оспорването й е разрешен с Определение № 9306 от 14.07.2026 г. Той подлежи на инстанционен контрол по частната жалба срещу това определение и не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. По реда на чл. 161 АПК съдът изхожда от това, че срокът за обжалване е пропуснат. Това е и предпоставката, при която молителката е направила искането си. Предмет на проверка е единствено дали пропускането се дължи на някое от основанията по чл. 161, ал. 1 АПК.

Доказателства сочат следното от фактическа страна:

На 19.06.2026 г. при проверка на автомобила, собственост на молителката и управляван от сина й Е. А. В., е издадена оспорената заповед и регистрационните табели са свалени, след като са съставени два акта за установяване на административни нарушения – за управление от Вехби на спряно от движение МПС и за управление от Вехби на МПС, след като е лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 26-0350-000026/04.06.2026 г. за нарушение, състоящо се в управление на процесното и по настоящото съдебно производство МПС – Мерцедес Е 350 ЦДИ с рег. № [рег. номер], извън населено място със скорост 118 км/ч при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26.

На 23.06.2026 г. Вехби - син на оспорващата, се е явил сам в пункта за регистрация на МПС към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Там му е указано, че за получаване на заповедта и информация трябва да се яви адресатът й.

На 24.06.2026 г. С. М. А. се е явила лично в пункта, придружена от сина си. Самоличността й е установена с личната й карта. Началникът на група „Регистрация и отчет на превозни средства“ Т. Д. е прочел заповедта няколкократно и е разяснил защо е приложена мярката. Молителката е отказала да подпише и да получи заповедта. Отказът е удостоверен на гърба на заповедта с подписите на двама служители – Т. Д. и инспектор Д. Д.. След отказа на молителката отново е предложено да получи екземпляр от заповедта и е указано, че има право да я обжалва. Тя отново е отказала и е напуснала кабинета.

Тези факти се установяват от писменото удостоверяване на отказа и от показанията на свидетелите Т. К. Д. и Д. И. Д., разпитани в съдебното заседание на 08.10.2026 г. Съдът кредитира тези показания като последователни и непротиворечиви по отношение на релевантните факти: личното явяване на адресата, изчитането на заповедта, предлагането тя да бъде получена и отказа й да се подпише и да получи заповедта. Разминаването между тях дали синът е бил в кабинета при оформяне на отказа е несъществено. То се обяснява с изминалото време и с това, че свидетелят Д. не е бил пряк участник в разговора, а е работил на съседното бюро.

Показанията на свидетеля Е. А. В., разпитан в съдебното заседание на 23.09.2026 г., съдът цени с оглед възможната му заинтересованост като син на молителката и като водач на автомобила (чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Дори тези показания обаче потвърждават основните факти. Свидетелят сочи, че майка му е дошла по негова молба, че е представила личната си карта, че служителите са говорили с нея и че са заявили, че автомобилът няма да може да се регистрира за период от поне 6 месеца. Свидетелят потвърждава и, че от молителката е очаквано да подпише, че той самият е смятал, че това не е достатъчна информация, и че майка му е заявила, че ще се свърже с адвоката си. Според свидетеля са се свързали с адв. К. същата седмица. Процесуалният представител на молителката също заяви в заседанието, че е бил уведомен за посещението в сектор „Пътна полиция“ същия ден вечерта. Твърдението на свидетеля, че на майка му не е даван документ, не опровергава показанията на служителите. По собствените му думи той е напуснал кабинета преди майка си и не е възприел лично какво се е случило след това. Освен това съдът съобрази, че в качеството си на свидетел Вехби заявява, че майка му не е активен шофьор, същевременно сред доводите за спиране изпълнението на въпросната заповед С. М. А. се посочва, че автомобилът й е необходим във връзка с обгрижването на баща й, т.е. показанията на свидетеля, който ползва въпросния автомобил следва да се разглеждат през призмата на заинтересоваността му.

С протоколно определение от 23.09.2026 г. съдът е оставил без уважение искането за изискване на документацията за проверката от 19.06.2026 г. Обстоятелствата около свалянето на табелите не са от значение за причините, поради които срокът за обжалване е пропуснат.

При така установените факти съдът намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК срокът за обжалване може да бъде възстановен, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съгласно чл. 161, ал. 2 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК тежестта да докаже някоя от двете алтернативни предпоставки е на молителя.

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ и е оставил преценката на съда във всеки конкретен случай. Непредвидените обстоятелства са извън обичайните и нормално очакваните, възникват внезапно и страната не е в състояние да ги преодолее. Те трябва да са и особени, т.е. различни от обикновените, и обективно да са попречили на страната да извърши в срок процесуалното действие (в този смисъл Определение № 9222 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2026 г., IV о.). Обстоятелство, което зависи от волята на самата страна, не може да бъде нито непредвидено, нито непреодолимо за нея.

В случая молителката не е получила заповедта поради собственото си поведение. От показанията на свидетеля Д. се установи, че той е запознал адресата със заповедта, като я е прочел неколкократно, „за да може да не я лиша от правото й на защита“. Обяснил е, че тя може да получи екземпляр и че има ред за обжалване. Веднага след оформяне на отказа е предложил на молителката да вземе екземпляр на хартиен носител, като й е указал, че има право да се защити, като я обжалва. Свидетелят Д. потвърждава, че заповедта е четена няколко пъти и че на адресата е предложен екземпляр независимо от отказа, но той не е бил приет. Двамата свидетели на ответника ясно и безпротиворечиво заявяват, че са запознали молителката със заповедта, че тя категорично е отказала да я получи и че  е указано правото да я обжалва и да я получи. Отказът не е бил предизвикан от служителите, а е съзнателен избор на молителката и подкрепен от придружаващия я син. Той не е следвало да бъде преодоляван от тях, тъй като зависел изцяло от нейната воля. Лице, което само е отказало да получи акта, не може да се позовава на липсата на препис като на непредвидено обстоятелство.

Не се потвърди твърдението, че молителката е узнала за съществуването на заповедта едва в производството по ч. адм. дело № 2069/2026 г. Тя е узнала за заповедта, за наложената мярка и за срока й на 24.06.2026 г., когато заповедта й е била прочетена. Това потвърждава и синът й, според когото им е съобщено, че автомобилът няма да може да се регистрира поне 6 месеца. Не са посочени и не са представени доказателства за конкретната дата, на която молителката твърди, че е узнала за заповедта в това производство. Свалянето на табелите на 19.06.2026 г. също не е препятствило обжалването, тъй като срокът за оспорване е започнал да тече едва от 24.06.2026 г. Не може да бъде споделен и доводът, че подходът молителката да търси защита по реда на чл. 250 АПК е бил обусловен от незнание за заповедта. Към момента на сезиране на съда с искането, по което е образувано ч. адм. дело № 2069/2026 г., тя вече е била запозната със заповедта на 24.06.2026 г. и е отказала да я получи. Защитата по чл. 250 АПК е срещу действия, които не се основават на административен акт. Тя е потърсена при наличие на издадена заповед, с която молителката е била запозната. Това е съзнателен избор на способ за защита, направен след консултация с адвокат. Представянето на заповедта в това производство не е първо узнаване за нея. Там молителката е получила акта, който по-рано сама е отказала да приеме. Рискът от избрания процесуален подход е за страната, която го е избрала. Изборът на неподходящ способ за защита не е особено непредвидено обстоятелство и не обосновава възстановяване на пропуснатия срок. Дори да се приеме, че молителката не е била наясно с акта, с който е наложена принудителната административна мярка, и с реда за обжалването му, това не е причина за пропускане на срока. Според показанията на сина й, още в кабинета тя е заявила, че ще се консултира с адвоката си, а самият той се е свързал с адв. К. същата седмица. Адв. К. заяви в съдебното заседание на 08.10.2026 г., че е бил уведомен за посещението в сектор „Пътна полиция“ същия ден вечерта. Следователно молителката е ползвала квалифицирана правна помощ от началото на 14-дневния срок. Нищо не е пречело тя или адвокатът й да получат заповедта, въз основа на която са иззети регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС. Издадената заповед е била предложена на молителката и тя е знаела за нея. Нищо не е пречело и да бъде подадена жалба в срока.