Определение № 485 от 01.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Ловеч, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

П. ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500289 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Постановено е разпореждане №679/9.05.26 г. по ч.гр.д.№312/26 г. от РС-Луковит, с което е разпоредено да се издаде в полза на „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** за 579,97 евро, представляваща главница по Договор за наем от 09.12.2024 г. на апартамент/ателие, разположен на **** от масивна жилищна сграда ***, построена в дворно място, находящо се в ****, ***, ведно със законната лихва върху същата, считано от 04.05.2026г. до окончателното изплащане, както и разноски - ДТ в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 190.00 евро, като е отхвърлено заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 2300,81 евро, представляваща договорна неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договор за наем от 09.12.2024 г.; 450,02 евро, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), изчислено върху общ размер на задължението, включващ и неуважената договорна неустойка, като неоснователно; отхвърлено е заявлението в ЧАСТТА, с която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 190 евро, до пълния претендиран размер от 380 евро, поради прекомерност.

Подадена е частна жалба вх.№2637/26.05.26 г. от „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** чрез адв.П. от АК-Стара Загора срещу разпореждане №679/9.05.26 г. по ч.гр.д.№312/26 г. от РС-Луковит в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 90,60 евро представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), за период от 31.01.25 г. до 5.05.26 г. върху уважената главница от 579,97 евро, като неоснователно; както и в частта, с която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 190 евро, до пълния претендиран размер от 380 евро, поради прекомерност с твърдения за неправилност.

Изтъква, че възнаграждението е платено в пълен размер и не отговаря на действителната и 1 правна сложност на делото определения от РС размер на адвокатско възнаграждение 190 евро. Изтъква, че само приналичие на възражение съдът може да намалява претендирано адвокатско възнаграждение което в случа не е налице, като цитира и практика на ВКС.

Освен това изтъква, че неправилно РС –Луковит е отхвърли изцяло претенцията за обезщетение за забава /морторна лихва/, тъй като е следвало да остави без движение заявлението до индивидуализиране на вземането, а не да отхвърля заявлението.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде заповед за посочените суми и да бъдат признати разноските в претендирания размер.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 19.05.26 г, а частната жалба е подадена на 26.05.26 г. чрез ЕПЕП т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима и съдът следва да я разгледа по същество..

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Луковит от „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** чрез адв.П. в качеството му на пълномощник, срещу длъжника Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** за сумата 579,97 евро главница, 2 300,81 евро неустойка, мораторна лихва 450,02 евро върху сумата 2880,78 евро за период от 31.01.25 г. до 4.05.26 г. ведно със законната лихва, считано от 4.05.26 г. В т.3.2 и т.5 от заявлението подробно излага обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно неизпълнение на договор за наем на недвижим имот от 9.12.24 г.. Изтъква, че поради забава повече от 30 дни наемодателя има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора, което той счита, че е направил посредством показа за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договор от 25.03.26 г., считано от 30.01.25 г. и в този случай длъжникът поради забава в плащането дълги и 10 наемни вноски от стойността на договора съгласно чл.8 ал.2 от договора-2300,81 евро, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва/ мораторна лихва/ върху главницата от 2880,78 евро като кредиторът „Гарантиран наем“ЕООД претендира заплащането й от 31.01.25 г. до 4.05.26 г. в размер на 450,02 евро, като се претендира и законна лихва върху главницата от 2880,78 лв. от 4.05.26 г. до датата на плащането. Излага, че е изпратил на длъжника показа за доброволно изпълнение и чрез уведомление за прекратяване на договора, считано от 30.01.26 г. чрез Български пощи АД, но тя е останала непотърсена от длъжника, видно от известие за доставяне, което прилага към делото. Претендира се и присъждане на разноски ДТ-56,62 евро и адвокатско възнаграждение от 389 евро Към заявлението е приложен договор за наем, писмо с обратна разписка и адвокатско пълномощно с договор за правна помощ за заплатени 380 евро.

С разпореждане №679/9.05.26 г. по ч.гр.д.№312/26 г. от РС-Луковит е разпоредено да се издаде в полза на „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** за 579,97 евро, представляваща главница по Договор за наем от 09.12.2024 г. на апартамент/ателие, разположен на **** от масивна жилищна сграда ***, построена в дворно място, находящо се в ****, 2

***, ведно със законната лихва върху същата, считано от 04.05.2026г. до окончателното изплащане, както и разноски - ДТ в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 190.00 евро, като е отхвърлено заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 2300,81 евро, представляваща договорна неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договор за наем от 09.12.2024 г.; 450,02 евро, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), изчислено върху общ размер на задължението, включващ и неуважената договорна неустойка, като неоснователно; отхвърлено е заявлението в частта, с която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 190 евро, до пълния претендиран размер от 380 евро, поради прекомерност. В мотивите на разпореждането се позовава на действието на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, тъй като искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а по отношение на адвокатското възнаграждение РС се позовава на несъразмерност между размера на заявеното адвокатско възнаграждение и обема на извършената дейност, както и на трайната практика на окръжните съдилища. Относно мораторната лихва са изложени съображения досежно липсата на конкретизация и невъзможността съдът да изчисли дължимата лихва за забава без индивидуализация.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Луковит правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* за претендираното вземане за мораторна лихва върху цялото претендирано вземане, включително с недължимата неустойка, чието отхвърляне не се обжалва.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК.

Следва да се отбележи, че съдът няма задължение да оставя без движение заявлението в случай, че са налице неравноправни клаузи или ако то противоречи със закона и добрите нрави изцяло или частично. В такъв случай съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.2 той е длъжен да го отхвърли, а не да указва на заявителя да конкретизира обезщетението за забава само върху главницата без неустойката. Освен това в заявлението се посочва, че договорът е едностранно прекратен, считано от 30.01.25 г., от която дата е начислена и се претендира мораторната лихва, но няма данни длъжникът да е уведомен за прекратяване на договора, нито да му е връчена лично покана за доброволно изпълнение на тази дата. От приложените писмени доказателства се установява, че пратката, доставена от Български пощи АД е отказана /непотърсена/. Следователно до знанието на длъжника не е достигнало съдържанието на това писмо и с оглед неспазване на разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД това задължение е недължимо, тъй като липсва надлежно връчена покана, от която длъжникът да е изпаднал в забава.

С оглед частично уважаване на претенцията на заявителя се дължи и заплащане на разноските съобразно уважената част от заявлението. В този смисъл съобразно уважената 3 част от претенцията в размер на 579,97 евро и на основание чл.78 ал.1 от ГПК искането за присъждане на разноски в заповедното производство от 436,62 евро общо /ДТ и адвокатско възнаграждение/ е основателно до размер на сумата 76,03 евро. РС-Луковит е присъдил разноски от 200,86 евро / 10,86 ДТ и 190 евро адвокатско възнаграждение общо/, поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено. Следователно частната жалба е неоснователна и досежно присъждане на разликата над 190 евро до претендираните 360 евро адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитски районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлено заявление №62764/4.05.26 г. подадено от „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:

**** чрез адв.П. от АК-Стара Загора против Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:

**** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 90,60 евро обезщетение за забава за периода от 31.01.25 г. до 4.05.26 г. както и за сумата над 190 евро до претендираните 380 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №679/9.05.26 г. постановено по ч.гр.д.№312/26 г. по описа на от РС-Луковит в частта, с която е отхвърлено заявление №62764/4.05.26 г. подадено от „Гарантиран наем“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** чрез адв.П. от АК-Стара Загора против Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 90,60 евро обезщетение за забава за периода от 31.01.25 г. до 4.05.26 г. както и за сумата над 190 евро до претендираните 380 евро адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4