Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11129 от 31.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6180/2026
Вид
Определение № 11129
Подписан
31.08.2026
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.10,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.85 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 85, ал. 2 · Кодекс на международното частно право

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11129 гр. Варна, 31.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110106180 по описа за 2026 година

Уточняваща молба вх.№68278 / 28.08.2026г. е входирана в деловодството на ВРС на 28.08.2026 в 17:02 ч. и докладвана на 31.08.2026г. на съдията-докладчик.

Постъпила е молба по реда на чл.4 от ЗЗДН от А, А. на осн. чл.8, т.2 ЗЗДН в качеството му на баща и процесуален субституент на децата А. А. и А. А. чрез адв. Й.

Бекирска срещу С. И., родена на ********** г., гражданка на Япония, с адрес: Я, префектура С, град Т, кв. Намики 2-1-2-506 за постановяване мерки за защита спрямо децата.

А А. твърди, че през юли 2020 г. с ответницата сключили граждански брак, а скоро след това се родил А. А. и на 11.02.2022 г. А. А..

С майката на децата се разделили в началото на тази година окончателно. Постигнали споразумение относно отглеждането на А. и А., като се договорили, че ще се грижат за децата равновременно. Постигнали и съгласие, че през лятната ваканция децата ще са в България.

С уточняваща молба молителя сочи, че бащата с децата са пристигнали в РБългария на 28.07.26г. с автомобил от И, като преди това са имали полет от Я до И В същата молба посочва, че са предприети действия в Я, като са сезирани японските социални служби за твърдяното насилие.

Твърди се агресивно поведение от страна на майката спрямо децата.

Твърдят се извършени актове на насилие в периода 26.05.2026г.- 26.08.26г.-датата на подаване молбата в съда, съобразно срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН изразяващи се в заключване, дърпане на ухо, удряне с ръка, шамар по бузата, удар с юмрук по лицето, по гърба, ритници и обиди.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съдът е задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от международна конвенция, приета от РБ, или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. За да се преценени, кое е приложимото право по спора следва да се даде отговор на посочения въпрос, конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС,като споровете по искове за упражняване на родителски права, режим 1 на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.

Република България е страна по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която е ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. - ДВ, бр. 9 от 27.01.2006 г, обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г., в сила от 1.02.2007 г./, но Япония не е страна по тази Конвенция, поради което тя е неприложима по отношение на настоящия спор, включително и нормата на чл. 20 от същата, според която "Разпоредбите на тази глава са приложими и когато се отнася за право на договоряща държава". Тази разпоредба е в "Глава III - Приложимо право" и не определя компетентност на съд на държава, която не е страна по конвенцията, а възможността де се приложи нейно право, но само от компетентния орган, който винаги е на страна по Конвенцията. Нормите, определящи компетентния орган са в глава II от Конвенцията. В тази глава е чл. 5, определящ компетентността на съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Но както вече се посочи, Япония не е страна по тази Конвенция, поради което и нейни органи не могат да са компетентни по нея. Това обаче не означава, че е неприложимо нейното право. Към него препраща и чл. 85, ал. 2 КМЧП. Когато не е приложимо правото на Европейската общност /защото Япония не е страна-членка/ и международен акт, какъвто е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, защото Република Япония не е страна по нея, е приложим КМЧП.

Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване - чл. 85, ал. 2 КМЧП.

На първо място родителите и децата в случая имат обичайно местопребиваване в Я.

Фактът, че бащата А А. е довел децата на 28 юли 2026г. в Р България не променя това.

Родителите и децата имат общо обичайно местопребиваване в Я, като същевременно и отечественото право за децата А. А. и А. А. е това в Я /видно от изготвена справка НБД Население /л.21-24 от делото/.

Следователно компетентни да се произнесат по спора за извършено насилие от единия родител спрямо дете са съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето.

В настоящия случай са предприети такива действия, като в уточняващата молба се посочва, че към момента са сезирани компетентните органи в Я за твърдяното упражнено насилие спрямо децата А. А. А. и А. А. .

Следва да се отбележи и че сочените актове на насилие са извършени именно на територията на Я. Както и че разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН не би могла да дерогира тази по чл.85 от КМЧП, които е относим към отношенията с международен елемент.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6180/26г. по описа на ВРС – XLVІІІ-ми състав по подадена по ЗЗДН молба от А. А. А., ЕГН ********** на осн. чл.8, т.2 ЗЗДН в качеството му на баща и процесуален субституент на децата А. А. А., ЕГН ********** и А.

А., ЕГН ********** чрез адв. Й. Бекирска срещу С. И., родена на ********** г., гражданка на Я, с адрес: Яя, префектура С, град Т, кв. Н 2-1-2-506, поради липсата на международна компетентност на Варненския районен съд да разгледа и реши по същество спора по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3