Решение № 12993 от 17.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12993 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110161290 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. С. А. срещу С.о..

Ищецът твърди, че на 31.08.1992г. майка му – В. Н. Й. закупила от П. К. В. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 320 кв. м., находящ се в /населено място/ /стар адрес /населено място//, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор ***************, с административен адрес /населено място/, с площ от 306 кв. м., с номер по предходен план: 1596, кв. 32, парцел IV по плана на гр.

София, ведно с построената в него едноетажнна жилищна сграда с площ от 49 кв. м.

Имотът бил закупен от майка му с предварителен договор, обективиран в разписка от 31.08.1992г., като майка му заплатила изцяло продажната цена и владението й било предадено на 10.09.1992г. Правото си на собственост продавачът удостоверил с договор с нотариална заверка на подписите от 15.07.1991г. Ищецът твърди, че от 10.09.1992г. до края на 2009г. майка му осъществявала непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и явно владение върху мястото и построената сграда. В началото на 2010г.

В. Й. предала на ищеца владението на имота, който упражнявал фактическа власт върху него като свой оттогава до настоящия момент.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***************, с административен адрес /населено място/, с площ от 306 кв. м., с номер по предходен план: 1596, кв. 32, парцел IV по плана на гр.

София, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от входно антре с вестибюл, кухня, две стаи и сервизни помещения, представляваща сграда с идентификатор № ***************.1, със застроена площ от 111 кв. м., брой етажи: 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, въз основа на изтекла придобивна давност.

1

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че имотите представляват общинска собственост съгласно АЧОС № 243/21.02.1997г. Преди това пък за тях имало издаден АДС № 1656/01.11.1966г.

Поддържа, че този имот е бил стар общински имот, а актовете за частна и държавна собственост се ползвали с материална доказателствена сила. Посочва, че представената от ищеца разписка може да се характеризира като предварителен договор, а с него се доказвал фактът, че прехвърлителят не е притежавал правото на собственост върху имота, като държавата е придобила имота на законно основание, който не е имал собственик към онзи момент. Оспорва да е упражнявана фактическа власт върху имота, да е налице непрекъснато и спокойно владение.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот и построената върху него постройка въз основа на осъществено давностно владение.

Ответникът противопоставя възражение, че имотът представлява общинска собственост, а преди това е бил държавна собственост, поради което не може да бъде придобит по давност. С оглед на това, първият релевантен и спорен въпрос по делото е каква собственост е бил имотът и може ли да бъде придобит по давност.

С АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г. е актуван за държавен терен с площ от 11 550 кв. м. при граници: ул. *********, ул. *********, ул. ************** и ул.

************, отчасти застроен, с отбелязване, че се касае за "стар общински имот, издирен въз основа на Заповед № 1083 от 16.09.1966 г. на ИК на СГН". Графично теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са нанесени и граници на отделни имоти, които попадат в него. В една част от очертанията на имотите са записани имена на физически лица, а в друга част – че същите са празни. Видно от съдържанието на акта, както и от писмо № 3453 от 22.12.1966г., теренът е предаден за стопанисване на СП „С.“.

По делото е представен акт № 243/21.02.1997г. за частна общинска собственост, съгласно който С.о. е призната за собственик на горепосочения терен с площ 11 550 кв. м., м. Модерно предградие, разположен между ул. *********, ул. *********, ул.

************** и ул. ************. Като правно основание за собственост в акта е посочен чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, който в приложимата редакция /ДВ бр. 44/1996г./ гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.

Според приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, процесният имот с идентификатор *************** и площ от 306 кв.м. попада в обхвата на имота, предмет на горепосочените АДС и АОС.

Последователно в съдебната практика /Решение № 321 от 14.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010г., I г. о., ГК; Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., I ГО на ВКС и др./ се приема, че АДС и АОС нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. При оспорване, фактическото и правното основание за придобиване правото на собственост от държавата и от общината подлежи на доказване.

В конкретния случай, в АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г., предхождащ АЧОС № 243/21.02.1997г., е посочено, че теренът от 11 550 кв. м. е „стар общински имот“, като актът е издаден на основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 ПДИ. Съгласно чл. 6 ЗС в релевантната редакция (ДВ. бр. 92 от 16 ноември 1951г.) държавни стават и имотите, 2 които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. В съдебната практика /Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., I ГО на ВКС, Решение № 541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009г., I ГО на ВКС, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК и др./ се възприема, че доказването на второто придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ /отм./, ЗКИР, ЗАСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Такива данни се съдържат и в данъчните книги. Ако по време на отреждането със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен и в такъв случай съгласно чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ имотът преминава в патримониума на държавата.

Според СТЕ първият кадастрален план за терена е изготвен преди 1956г., като процесният имот попада върху кадастрален лист № 196 и не е нанесен като самостоятелен имот върху плана, а представлява част от незастроени имоти с пл. номер 5 и 6 от полигон 103, за които в разписната книга няма вписани собственици. В следващия кадастрален план, изготвен през 1973г., процесният имот е заснет и нанесен в кадастрален лист № 196 като имот с планоснимачен номер 1596 с площ към момента на влизане в сила на КККР от 298 кв.м. В разписния лист към плана като собственик е вписана СО. Според заключението със Заповед № РД-50-09-155 от 07.05.1990г. е одобрен регулационен план на м. Модерно предградие, като в кадастралната основа на плана имотът е нанесен като имот с пл. № 1596 и с площ от 306 кв.м. Имотът попада в кв. 9 и за него няма самостоятелно отреждане, а регулационният план не е приложен.

Според действащия към момента регулационен и застроителен план на м. Модерно предградие, одобрен със Заповед № РД-09-50-337 от 23.06.1997г., проценият имот е нанесен в кадастралната основа като имот с пл. номер 1596 и е отреден УПИ IV-1596 от кв. 32 – за жилищно застрояване, като имотът попада в жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване съгласно ОУП. Западната и южната граница на УПИ съвпадат с границите на ПИ 1596, а северната и източната граница отстъпват навътре в имота за осигуряване на оптимална ширина на улиците. В одобрената със Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011г. кадастрална карта процесният имот е нанесен като имот с идентификатор *************** с площ 306 кв.м., а като собственик е посочена СО-район Връбница въз основа на АЧОС № 243/21.02.1997г.

От изложеното следва, че към момента на актуването на имота като държавен с акта от 1966г. същият не е имал собственик, нито е установено да е бил в нечие владение. В нито един от разписните листове към кадастралните планове, изготвяни до този момент, както и в останалите регистри, карти и документи, не е записан като собственик на процесния имот физическо лице. Собственик за пръв път е посочен в разписния лист към кадастралния план от 1973г., но това е СО. Следва да се отебелжи и че според СТЕ имотът не е сред графично очертаните отделни имоти по схема, изобразена на гърба на АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г. , както и схема, приложена на л. 50 от делото. В схемите процесният имот е част от мястото, обозначено като „празно“. При това положение и липсата на други данни, както и на твърдения за придобиването на процесния имот от физическо лице към 1966г., съдът приема, че по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /първоначална редакция/ той е имал статут на държавна собственост, тъй като е бил безстопанствен.

Не се установява собственик на имота и към момента на актуването му като общински със съставянето на АОС № 243/21.02.1997г. Последният, както бе посочено, е съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, който в приложимата редакция /ДВ бр. 44/1996г./ гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на 3 територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Изводът на съда за липса на установен собственик не се оборва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото е приложен договор от м.първи 1991г., за който ищецът твърди, че е нотариално заверен, съгласно който С. П. Л. продава на П. К. В. собствения си недвижим имот, а именно едноетажна къща, състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ 40 кв. м. с дворно място от 420 кв. м., при съседи С. И., М. С.. Приложена е и „разписка“ от 31.08.1992г., съгласно която П. В. продава на В. Н. Й. собствената си къща, която се състои от две стаи и дворно място, както и 2 бр. декларации от 04.09.1992г. и от 10.09.1992г. и една разписка от 08.09.1992г., че П.

В. е получил от купувача продажната цена. Нито един от посочените документи не е годен да прехвърли правото на собственост. Освен това, лицето П. В., за който се твърди, че е праводател на В. Й. (майка на ищеца), не се установява да е бил собственик на процесния имот, за да може да го прехвърли, като не са събрани доказателства, водещи до потивоположен извод. От приложения по делото доклад на Изпълкома на СГНС от 1959г. /л. 45 / е видно, че по силата на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /обн. ДВ, бр.

90 от 9.11.1956г./ се признава право на строеж в полза на определени граждани върху земи държавна собственост в кв. Модерно предградие, ако отговарят на определени условия и фигурират в нарочен списък. По делото е приложен Списък № 1 /л. 49 от делото/, като името на П. В. не фигурира в него и не се установява и негови праводатели да са част от списъка, т.е. не е налице надлежно учредено право на строеж в полза на П. В. върху процесния поземлен имот. По делото е приложено нотариално заверено от 12.07.1991г. махленско свидетелство, в което е посочено, че П. В. е построил през 1972г. къща, едноетажна, състояща се от две стаи, кухня, антре. В свидетелството обаче не е направена никаква индивидуалцизация на имота и не се установява къде се намира същият.