Решение № 196 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора Б. В. Б. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл.XXI НПК.

С присъда от 08.12.21г. СРС, н.о., 13 състав по нохд № 14995/2019г., всеки от подсъдимите Н. Д. и К. Л. е признат за виновен за престъпление, извършено в гр. София, от около 18 часа на 27.04.2017г. до около 09:30 часа на 28.04.2017г. по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК НК и на осн. чл. 54 от НК и им е наложено наказание от по 5 месеца лишаване от свобода, като за подс. Л. е извършено и групиране на наказания. На основание чл. 69, вр. с чл. 66 от НК изпълнението на така наложените наказания за всяко от лицата е отложено с изпитателен срок за три години.

На осн. чл. 189, ал.3 и чл. 190, ал.2 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно разноските по делото .

На 09.12.2021г. е постъпила въззивна жалба от защитника на Д. – адв. К. М., в която бланкетно се очертават допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, а при условията на евентуалност – отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първия съд В първо допълнение от 05.05.2022г. към въззивната жалба, адв.М. сочи, че СРС не е изпълнил изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, което влече извод за липса на мотиви изобщо. Твърди се, че оценката на източниците е при допуснато нарушение на процесуалните правила: при наличните противоречия в показанията на св. К.ов от д.п. пред р.п., в тези по чл. 223 и тези в съдебното следствие, това противоречие не е обсъдено; твърди се, че изложените от първия съд съображения са формални, че е налице е пропуск да се забележи, че свидетелят съобщава изцяло нови факти. Изтъква се, че първият съд не е указал кои показания на свидетелите К.ов, К. и С. – тези от д.п. или от съдебното следствие. Възразява се срещу решението на първия съд да кредитира идентификационната експертиза по делото, доколкото вещото лице е изложило в нея вероятностен извод.

1

Поддържа се, че изводите по всеки един от съставомерните елементи на престъплението, за което е признат за виновен подс. Д., е въз основа на предположения, а не несъмнена доказаност.

Във второ допълнение от 12.05.2022г. към въззивната жалба адв. М. възразява срещу направената от първия съд оценка на показанията на св. К. и извод, че „съдействат“ за установяване на авторството. Намира се за погрешен извода на СРС, че показанията на св.

К.ов, К. и С. са непротиворечиви. Поддържа наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в приобщаване на показания на свидетеля С. на основание чл. 281, ал.1 т.4 от НПК, вместо непосредствен разпит при участието на подсъдимия и защитника му, както и отказа да се съпоставят в очна ставка подс. Д. и св.

К.ов.

Във връзка с това се иска въззивният съд да проведе съдебно следствие и извърши исканите действия.

Като нарушение на материалния закон се конкретизира и отказа на СРС да приложи нормата на ч. 55, ал.1 т.2 от НК и да наложи обществено порицание, с което е допусната явна несправедливост.

В жалба от 20.12.2021г., защитникът на подс. Л.- адв. Е. Б. поддържа, че по делото не е доказан, който и да е от елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК, твърди се че подсъдимите са невиновни и осъждането им е незаконосъобразно. При евентуалност се предлага да се измени присъдата и на подс. Л. да се наложи наказание, индивидуализирано по реда на чл. 55 НК пробация.

Пред Софийски градски съд се проведе съдебно следствие и разпита свидетеля С.. В хода на съдебните прения представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна, жалбите – за неоснователни и сочи че акта на първата инстанция следва да бъде потвърден. Защитникът адв. М. поддържа искането си за отмяна на присъдата и признаване на подс. Д. за невиновен и оправдаване по съображенията, подробно изтъкнати в жалбата и двете допълнения към нея. В случай, че съставът на съда не възприеме поддържаните от него доводи, моли присъдата да се отмени и делото върне на първата инстанция поради липса на мотиви. Защитникът на подс. Л. настоява за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на такъв, с който подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимите Д. и Л. в право на защита заявяват че се придържат към заявеното от защитниците им. В право на последна дума и двамата настояват за справедлива присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Въззивните жалби са подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения.

Установява се от фактическа страна, че к ъм 2017 г. Фондация „С.“ с ЕИК **** била поставила прозрачна пластмасова кутия за дарения с размери 35см/35см/35см с пластмасов капак с процеп по средата и катинарче за заключване, на стойност към момента на деянието от 44,80 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), в гр. София, в търговски център „България Мол“, находящ се на бул. „****. В кутията към инкриминирания по делото момент била събрана и се намирала паричната сума от 1000 лв. Събираните от фондацията пари били предназначени за деца, лишени от родителски грижи и деца с физически и психически увреждания.

На 27.04.2017 г. около 18.00 ч. изпълнителният директор на фондацията Д. си тръгнала от офиса на фондацията и преминала покрай мястото на което била поставена 2 кутията за дарения, като видяла, че същата била на мястото си и в нея се намирала и инкриминираната парична сума.

Към 2017 г. двамата подсъдими Д. / роден ****г./ и Л. / роден 11.08.2002г. / се познавали, често се срещали и излизали заедно.

На 27.04.2017г. те посетили търговски център „България Мол“, находящ се в гр.София, на бул.„****. Подсъдимите забелязали поставената там от Фондация „С.“ кутия за дарения и решили да вземат кутията и намиращата се в нея парична сума. В неустановен по делото момент в периода след 18.00 часа на 27.04.2017 г. Л. и Д. взели и изнесли от търговския център процесната кутия за дарения с намираща се в нея парична сума от 1000 лв. След като напуснали търговския център, подсъдимите отворили кутията, взели намиращата се в нея парична сума, а самата кутия оставили в безистен, намиращ се на около 50 метра южно от паркинг в близост до търговския център

По-рано същата вечер Д. се свързал със своя познат М.К.ов и се уговорили да се видят до "България Мол". След като излезли от сградата на търговския център подсъдимите се запътили към блока, в който живеел Д., а чакащият ги в близост К.ов ги последвал. След като стигнали до жилищния блок, Д. звъннал на друг свой познат - М. С. и го извикал да дойде. Подсъдимите се разположили на стълбите в междуетажното пространство на блока и почнали да подреждат и броят парите от кутията, като помолили М.К.ов и М. С. за помощ.

На следващия ден около 09.30 часа А.Д. отишла на работа в търговския център и установила, че процесната кутия за дарения не е на обичайното си място, за което уведомила охраната и бил подаден сигнал и до СДВР.

Въпреки че към този момент подсъдимите били непълнолетни, те могли да разбират свойството и значението на деянията си и да ръководят постъпките си.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. В допълнение се извърши непосредствен разпит на св. С., предвид необходимостта от непосредствена оценка на показанията на свидетеля, доколкото пред първия съд само са приобщени такива от Д.П., а същите са със съществено значение за формиране изводите по делото.

За да приеме установеност на фактите първият съд е приел, че източниците по делото относно т.нар. „главен факт“ – относно престъплението и неговите извършители имат непротиворечив характер и този извод се възприема за правилен от настоящия въззивен състав.

Първата инстанция е обсъдила събраните доказателствени източници; изложила е съображения кои от тях поставя в основата на своите изводи и какви са правните съображения за това. В мотивите е въплътен и отговор на основните възражения на защитниците срещу годността на доказателствените материали, поради което извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.3 , т.2 от НПК – липса на мотиви, не се констатира .

Правилно първата инстанция се е позовала на показанията на св. Д. и св. Табаков относно поставената кутия в „МОЛ България“, собственост на фонданция „С.“ и наличието в нея на парични средства в нея. Отсъствието на писмен договор за поставянето й в търговското пространство между управителя на фондацията и управителното тяло на „МОЛ България“ не рефлектира върху възможността кутията да е обект за кражба.

С основание първата инстанция се е доверила на показанията на свидетелите 3

Б.Георгиев и Р.Петков - служители в търговския център, които са възприели на видеозаписи от охранителните камери как две лица от мъжки пол на видимо млада възраст вземат кутията с даренията и я изнасят през авариен изход на "България МОЛ", след което се отдалечили по бул. "България" с бърз ход, носейки кутията в ръцете си. Тези показания са обективни и се базират на непосредствено наблюдение над камерите и записите от тях.

Същите кореспондират с данните от показанията на св. К.ов /еднопосочни по това обстоятелство в д.п. и в с.з./ , възпроизвеждащ спомен за излизане на подсъдимите от МОЛ „България“ късно през нощта и от удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествие от 28.04.17г. намерени веществени доказателства : кутия поставка – в авариен коридор – стълбище на МОЛ „България“; на около 170 метра на юг по протежението на бул. „България“ на паркинг са намерени пластмасови парчета и пластмасов капак, заключен с катинар, като по средата на капака е намерен процеп с дължина 16 см.; на 50 м южно от паркинга, в безистен е намерена пластмасова прозрачна кутия с размери 35 на 35 см. на 35 см. с надписи; в долната част на кутията са намерени кръгли отвори, а горната е намерена напукана и с отчупен край. От протокола за оглед се констатира и това, че от вътрешната част на кутията, намерена в безистена, е иззета дактилоскопна следа / № 8/, което опровергава защитното твърдение, че тя е от външната част на кутията и е налице възможност за случайно попадане. Експертното изследване на тази следа е довело до заключение, че същата е идентична с дактилоскопния отпечатък от палеца на лявата ръка на подсъдимия К.Л.. Поради своята пълнота, яснота и обоснованост изготвеното заключението на вещото лице следва се кредитира, като в допълнение правилно е подчертано от първата инстанция, а и с това е даден отговор на възраженията на защитата за възможен достъп до кутията, която е на публично място, че отсъства легално основание за оставянето на такъв отпечатък от вътрешната страна на кутията и че единственото логично обяснение е оставянето му при отваряне на кутията .

Относно съдържанието на процесната кутия и приета за намираща се в нея парична сума от 1 000 лева. Извода се гради след внимателно изследване на показанията на св. Д., която сочи че за период от около 3 месеца кутията побира 2 000 лева, а след последното и изпразване около Коледа предходната година до датата на деянието - края на април е надхвърлен посочения период от време. Св. К.ов, присъствал на сортирането на банкноти и монети, сочи че сумата е била около 2 000 лева. Макар това действително да е негова преценка и има характер на предположение същото се ползва, за проверка показанията на св. Д.. На следващо и с решаващо значение за съда са показанията на св. К. от д.п., дадени по реда на чл. 223 НПК, приобщени в с.з. от 03.02.2021г.., в които е възпроизвел признания на подс. Л., за размера на придобитата от подсъдимите парична сума - над хиляда лева.