Решение № 6197 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6197 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110155545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Ю. Д. В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, вр. чл. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 547,50 лева (791,22 евро), с включени 25 лева ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/122000828911, за вреди от ПТП, настъпило на 06.03.2023 г., в района на село Соволяно, област Кюстендил, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Мерцедес 190“, рег. № КН1392ВК, макар свидетелството му за управление на моторно превозно средство да е било отнето на 28.03.2022 г., както и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба (18.12.2025 г.) до окончателно изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК, а и извън него, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Ю. Д. В., като същият е получил редовно книжата по делото на 04.03.2026 г., чрез лицето Красимира Христова (майка на ответника).

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 19.03.2025 г., ответникът се е явил и е заявил, че признава иска и не оспорва вземането, но моли за постановяване на разсрочено плащане, което обосновава с доводи за ниски доходи и влошено здравословно състояние.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ.

По иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие и 1 причинени вреди; управление на МПС при процесното ПТП без делинквентът да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, доколкото последното му е било отнето на 28.03.2022 г., както и че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите в негова тежест задължения.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 19.03.2025 г., ответникът ирично е съобщил, че прави признание на иска, че исковата сума се дължи. Нещо повече, ответникът е изразил желание да погаси тази сума, като в тази връзка е отправил прошение до съда задължението му да бъде разсрочено, тъй като плащането на сумата на един път се явява непосилно финансово бреме за лицето.

След тези принципни разяснения с оглед предмета на делото, настоящият състав намира следното.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното предвижда дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.

Съгласно чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК - в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение от 07.04.2014 г. № 20 по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, понеже макар ответникът по делото да е признал иска, ищецът не е волеизявил в посока постановяване на такъв съдебен акт.

Липсата на подобно искане от ищецът, който единствен формира пределите на предмета на делото, съгласно чл. 6 от ГПК, препятства постановяването на акт по същество на спора по реда на чл. 237 от ГПК.

Въпреки горното, съдът намира, че по делото не са налице каквито и да било спорни факти и обстоятелства, поради което не следва да навлиза в задълбочен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства. Предвид изявлението на ответника, всички елементи от фактическия състав на чл. 500 от КЗ се явяват доказани и безспорни по делото.

Ето защо искът следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

По искането по чл. 241, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението си съдът може да 2 отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От текста на разпоредбата следва, че тя е приложима само по отношение на решенията, които подлежат на изпълнение, т. е. присъденото с тях може да бъде реализирано от ищеца по пътя на принудителното изпълнение. В тези случаи съдът може, взимайки предвид определени обстоятелства, да постанови, че длъжникът не следва да изпълнява задължението в цялост, а на отделни части разпределени за определен период от време или да определи момент от който да започне изпълнението, който да е различен от момента на влизане в сила на решението. Поради това правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК не може да се прилага при конститутивните съдебни решения, които пораждат действието си от момента на влизането им в сила, а също така и при установителните съдебни решения. В случаите когато правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК намира приложение, то се отразява само на изпълнителната сила на решението. (Определение № 50012 от 3.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 272/2022 г., IV г. о., ГК).

В проведеното открито съдебно заседание на 19.03.2026 г. ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението на процесното задължение, което е обосновал с доводи за ниски доходи и влошено здравословно състояние. Въз основа на същите и предвид липсата на възражения срещу искането от страна на ищеца, съдът прави извод за основателност на така заявеното искане, дори същото да не е подплатено с нарочни доказателства. Изпълнението на дължимите съгласно решението суми следва да бъде разсрочено, като ответникът заплаща по 80 евро всеки месец до окончателното погасяване на всички суми.

По разноските:

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 31,65 евро и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи служебно в минимален размер на 102,26 евро по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.). На основание чл.

78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на разноски в размер на 133,91 евро, които следва да се възложат в тежест на ответника, с оглед изхода от спора по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. Д. В., ЕГН: **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 791,22 евро (1547,50 лева), с включени 25 лева ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/122000828911, за вреди от ПТП, настъпило на 06.03.2023 г., в района на село Соволяно, област Кюстендил, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Мерцедес 190“, рег. № КН1392ВК, макар свидетелството му за управление на моторно превозно средство да е било отнето на 28.03.2022 г., както и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба (18.12.2025 г.) до окончателно изплащане на вземането.

3

ОСЪЖДА Ю. Д. В., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 133,91 евро, представляваща сторени разноски пред СРС в хода на първоинстанционното производство.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми, като ПОСТАНОВЯВА Ю. Д. В., ЕГН: ********** да заплаща на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, сумата от по 80 евро месечно до 10-то число на месеца, считано от влизане в законна сила на съдебния акт до окончателното погасяване на задължението по следната банкова сметка на ищеца: IBAN: BG55STSA93000016188303, „Банка ДСК“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в едноседмичен срок в частта, в която съдът е допуснато разсрочване на изпълнението, доколкото в тази част решението има характер на определение, а в останалата част - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4