Решение № 723 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300503193 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 447/01.12.25г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с., поставено по гр. д. № 5393/23г., с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

********** против М. А. М., ЕГН **********, с адрес: **********, обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 17188,85 лева – главница по договор за потребителски кредит № 1605347 от 26.09.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.10.2016 г.; 1340,58 – договорна лихва за периода 26.09.2014 г. – 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 4585/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8992/22 г. по описа на ПРС.

Жалбоподателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК **********, със седалище в гр. ***********моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна М. А. М., ЕГН **********, чрез особения си представител адв. С. Х. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Със Заповед №4585/23.06.2022г. издадена по ч. гр. д. № 8992/2022г. по описа на ПдРС е разпоредено длъжникът М. А. М. да заплати на кредитора „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********следните суми – 17 188.85 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1605347 от 26.09.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.10.2016г. и 1340,58 – договорна лихва за периода 26.09.2014 г. – 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. до окончателното погасяване.

Понеже заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 45, ал.7 от ГПК, заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Не се спори, а и от представения препис от Договор за бърз потребителски паричен кредит №1605347 от 26.09.2022г. и договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 24.10.2016г. и Приложение № 1 от 04.04.2024г. към него се установява, че „Ункредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, ЕИК *********е предоставило на М. А. М. кредит в размер на 20 000 лв., при годишен процент на разходите 15.90%, като фиксираната годишна лихва е в размер на 11.49%, а кредитополучателят дължи такса за разглеждане на кредит в размер на 600лв; месечна застраховка в размер на 23.93лв., като общата сума за връщане от потребителя възлиза на 30 343.98лв., както и че вземането по този договор е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

Съобщението до длъжника е извършено с получаване на приложенията към исковата молба от особения представител на ответника.

Цесионерът претендира вземанията по договора за кредит, тъй като всички вноски са настъпил падеж, но не са извършвани плащания потях.

В отговора на исковата молба длъжникът прави две групи възражения – че исковете са погасени по давност, а ако съдът не приема това възражение за основателно – че размерът на дълга не е установен по безспорен начин.

При преценка на действителността на процесния договор съдът съобрази следното: В договора и приложения към него погасителен план е посочен размерът на кредита – 20 000лв., общата стойност на плащанията – 30 343.98лв., броя на погасителните вноски – 72 на стойност 421.45лв. всяка, ГПК 15.90% и годишен лихвен процент – 11.49%, както и таксата за разглеждане на кредита от 600лв., а също 2 така и застрахователната премия, която е по 23.93лв. месечно в общ размер от 1 722.96лв. В чл.4, ал.3 от договора е предвидено правото на потребителя да се откаже при конкретни условия. Следователно процесният договор е сключен при фиксиран лихвен процент и в този случай дори не е необходимо да се разграничава каква част от месечната погасителна вноска посява главницата и каква част лихвата (вж. Р.

106/03.06.2022г. по гр. д. № 3253/21г. на ВКС, ІІІ г. о.), макар че в настоящия казус това е отразено в погасителния план, като е посочена и застрахователната премия.

Посочените в раздела „харастеристики и условия на потребителския кредит“ от договора компонентите правилно са включени в годишния процент на разходите, което е в съответствие с т.1 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С – 714-22, където са дадени подробни указания в тази насока. Следователно налице е яснота относно компонентите на ГПР и в същото време неговият размер не надвишава максимално предвидения в нормата на чл. 19, ал.2 от ЗПК. Като се съобрази ГПР и стойността на изброените по - горе компоненти се налага изводът, че така уговорения ГПК не е в противоречие с императивни норми, уреждащи неравноправни или недействителни клаузи.

При така направения извод следва да се обсъди направеното възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на потребителя, според настоящия договор, е обособено в отделни погасителни вноски с различни падежи, поради което според нормативното тълкуване дадено с ТР № 3/21.11.24г. по тълк. д. № 3/23г. на ОСГТК на ВКС давностният срок за съответната част от задължението започва да тече от изискуемостта на съответната вноска. След като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължени е подадено на 21.06.2022г., то вноските с падеж преди 21.06.2017г. за погасени по давност, а според заключението на счетоводната експертиза с вещо лице Ш. това са първите 33 вноски, тъй като вноска № 33 и с падеж 14.06.2017г. Ето защо от общата сума по главницата следва да отпадне първата вноска под № 33 от колона № 9 от приложение 2 към заключението на ССЕ, като погасена по давност, в размер на 266.25лв., като общата дължима сума по главницата, след извършените частични плащания възлиза на 13 182.36лв., в който размер искът е основателен и следва да се уважи, а в останалата част е неоснователен и ще се отхвърли като погасен по давност.

Относно договорната лихва, за която е приложима тригодишна давност – чл.

111, б. „в“ от ЗЗД – то същата е дължима за период от 21.06.2019г. до 21.06.2022г., но в заключението на счетоводната експертиза е посочено, че за този период не е начислявана дължима договорна лихва, поради което този иск ще се отхвърли изцяло.

Изложеното налага извода, че решението на районния съд ще се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията по главницата до размера от 13 182.36лв. и вместо него ще се постанови друго, с което се признае дължимостта на посочената 3 сума, а в останалата част решението ще се потвърди.

Съразмерно на уважената част от претенциите въззиваемата следва да се осъди да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 046.85 евро Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 447/01.12.25г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с., поставено по гр. д. № 5393/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

********* против М. А. М., ЕГН **********, с адрес: **********, иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на главница по договор за потребителски кредит № 1605347 от 26.09.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.10.2016г. до размера от 13 182.36лв., за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 4585/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8992/22 г. по описа на ПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: признава за установено по отношение на М. А. М., ЕГН **********, с адрес: *********** съществуването на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************* за главница в размер на 13 182.36 (тринадесет хиляди сто осемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) дължими по договор за потребителски кредит № 1605347 от 26.09.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.10.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 4585/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8992/22 г. по описа на ПРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 447/01.12.25г. на Пловдивския районен съд, ХХІви гр. с., поставено по гр. д. № 5393/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** против М. А. М., ЕГН **********, с адрес:

***************, обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумите както следва: – главница по договор за потребителски кредит № 1605347 от 26.09.2014 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.10.2016 г. за разликата от 13 182.36 лв. до 17188,85 лева и 1340,58 – договорна 4 лихва за периода 26.09.2014 г. – 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 4585/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8992/22 г. по описа на ПРС ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ********* сумата 1 046.85 (хиляда и четиридесет и шест) евро разноски.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5