Решение № 217 от 29.07.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Казанлък, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200357 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от А. А. А. с ЕГН **********, против Наказателно постановление №26-0284-000113 от 11.02.2026г. на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1022, 58 евро/ 1999, 99 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП .

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателят А. оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява лично, но жалбата му се поддържа о т а д в . Р. Ж., който моли съда да отмени НП и излага допълнителни аргументи за основателността й. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в едно от с.з. по делото се представлява от юрискносулт М. А., който като надлежен процесуален представител в с.з. и в писмено становище към АНП излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 20.01.2026г. в 09:26 часа, свидетелите В. Б. С. и Г. В. М., и двамата полицейски служители в ОДМВР - Стара Загора, РУ-Казанлък, изпълнявали служебните с и задължения, като извършвали обход със служебен автомобил на територията на гр.Павел баня. По същото време по улица „Братан“, в п о с о к а изток-запад, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил "**********" с рег. №******** - негова собственост. Това било възприето от полицейските служители, които с включен светлинен и звуков сигнал го последвали, но същият отказал да спре, като увеличил скоростта си с цел да се укрие. Същият бил спрян до дом №31 на улица „Братан“, догонен пеша и установен от полицейските служители. В хода на проверката полицейските служители поискали да тестват въззивника с Алкотест дрегер 7510 с фабричен №ARDN-0023 за употреба на алкохол, но А. в 09:40 часа на 20.01.2026г. категорично отказал да бъде тестван по надлежния ред с техническото средство. На водача бил връчен талон за медицинско изследване с номер 319276 и холограмни стикери с номер А120059. Водачът не бил участник в ПТП. На място св. В. Б. С. съставил срещу въззивника АУАН Серия GA, №3319873 от 20.01.2026г., за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП .

Актът бил предявен на жалбоподателя А., но той отказал да го подпише в присъствието на св. М. и да получи екземпляр от него.

На въззивникът бил издаден и талон за медицинско изследване, като същият бил уведомен, че следва да се яви в ФСМП-Казанлък в срок до 120 минути, за да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателят отказал да подпише и този талон, който му отказ бил изрично вписан в талона за изследване, удостоверен с подписа на св. Захариев.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 11.02.2026 год. Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък въз основа на акта, издал атакуваното Наказателно постановление №26-0284-000113, като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, посочил, че на въззивникът е бил издаден и талон за медицинско изследване, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване, приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 1022, 58 евро/ 1999, 99 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

2

Междувременно на 26.01.2026 год. във връзка с това нарушение, срещу въззивника била издадена ЗППАМ №26-0284-000015/26.01.2026 год., с която било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса на отговорността, но не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от надлежно приобщените по делото, по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - НП №26-0284-000113 от 11.02.20265г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък; АУАН Серия GA, №3319873 от 20.01.2026г.; Талон за изследване №319276 ведно със стикери; ЗПАМ №26 *** от 26.01.2026г.; Справка за регистрация и собственици на лек автомобил „**********“ с рег. № ********; Заповед №8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Справка нарушител/водач на А. А. А..

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани В. Б. С.

(актосъставител) и Г. В. М. (свидетел по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от проверката, извършена на жалбоподателя с нужната конкретика. И двамата сочат, че са спрели А. за проверка като водач на МПС по предварителен сигнал, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, след което с патрулния автомобил го последвали в гр.Павел баня. След подаден звуков и светлинен сигнал от тяхна страна, същият преднамерено отказа л да спре МПС-то и продължил, ускорявайки скоростта. Свидетелите отбелязват, че в опита си да избегне патрулният автомобил, същият преминал през неравности на пътя, в резултат на което управлявания от жалбоподателя автомобил спрял, поради повреда, и А. направил опит да избяга пеша, след което е бил настигнат. След като бил задържан о т полицейските служители, същите се върнали до колата на жалбоподателя А., където актосъставителя С. поискал да го тества по надлежния ред за употребата на алкохол , но жалбопосдателя отказал да бъде изпробван за употреба алкохол с техническо средство, както и да подпише всички издадени документи. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите С. и М., които пресъздават спомена си от извършената проверка. Актосъставителя С. споделя : „Започвахме смяна и бяхме изпратени на територията на участък Павел баня… имахме информация, че водача кара пиян. Колегата М. го забеляза….., той излезе, огледа се, не ни видя, качи се на колата и тръгна. Ние тръгнахме след него, настигнахме го …, сигнализирахме да спре със звуков и светлинен сигнал, но той караше колкото може. Продължихме след него по ул.

„Братан“, после той се насочи нагоре към гробищата, през махалата. Имаше завой, но той продължи на право и не взе завоя, предницата изхвърча, той излезе от колата и побягна, колегата го настигна и го хвана. Извикахме КАТ, искахме да го тестваме за алкохол и наркотици, но той отказа. Видимо беше неадекватен, каза че е бил на парти вечерта. Съставихме актове за неспиране на сигнал, за отказ да представи документи, за отказ за проби за алкохол и наркотични вещества...…. не искаше да съдейства, дойде и баща му. …..Каза, че отказва да бъде тестван, защото е бил вечерта на купон и не иска да бъде тестван, защото ще покаже, отказа дори да си даде личната карта и шофьорската книжка.“. Свидетелят М. потвърждава казаното от актосъставителя С.. Същия е категоричен, че : „Ние веднага го последвахме със сирени и буркани, той не реагира и не спря, ускори скоростта, движеше се 3 по ул.„Роза“, след това по ул.„Братан“, която минава през ромската махала и не спираше никъде, шофираше с голяма скорост и удари автомобила два-три пъти. Накрая наби спирачки, излезе и започна да бяга. Колегата слезе и тръгна след него, той прескочи една ограда, мина от другата страна на улицата, но аз видях, заобиколих, пресрещнах го и го хванах. Върнахме се на място. Не представи документи, каза, че не е карал той. Извикахме колеги за съдействие за тест за наркотици и алкохол, но той отказа да бъде тестван, заяви, че е бил на парти и пил и щяло да покаже. Съставихме актове за нарушения, за това, че не е спрял на подаден сигнал, че е отказал да бъде тестван, и че не е предоставил документи. Щяхме да го тестваме и с нашия дрегер, оборудвани сме, беше приканен 10-15 пъти, но той категорично заяви, че няма да даде проба и че няма да бъде тестван, защото бил на парти. Изчакахме колегите, екипа дойдоха с дръгтест, приканиха го няколко пъти, той каза, че отказва, че не желае да бъде тестван.“. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни, незаинтересовани, еднопосочни и взаимно допълващи се, и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, са напълно непротиворечиви, взаимно допълващи се, не водят до различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в каквато насока са наведените доводи от страна жалбоподателя.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО и изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са индивидуализирани.

Действително видно от приложения към преписката АУАН в същият липсва подпис на въззивника. Отказа му да подпише акта обаче е бил удостоверен с подписа на надлежен свидетел. Независимо от обстоятелството, че въззивникът А. е отказал да получи копие от издадения талон за изследване, наличното в АУАН и НП отразяване, че талона е връчен, нито е некоректно, нито удостоверява осъществено фактическо получаване на документа от въззивника, доколкото именно чрез удостоверения от свидетел 4 отказ от въззивника да подпише и получи издадения талон, процедурата по неговото издаване и връчване се счита за надлежно осъществена и без адресата реално да е получил копие от документа.

Допуснати съществени нарушения на процес уалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира.

При описание на нарушението от правна страна АНО точно и ясно е посочил, че е налице отказ от изследване с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №ARDN-0023 за употреба на алкохол, както и че на същия е връчен талон за медицинско изследване с номер 319276 и холограмни стикери с номер А120059, и че процесното НП е издадено, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдът намира, че не е било ограничено правото на защита на въззивника, тъй като става ясно за какво е наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат отказ от проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта. За каквато и да било неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника, в случая не може да се обсъжда.