Решение № 19852 от 22.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48515/2025
- Вид
- Решение № 19852
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 и ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 14, ал. 1 и ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 134, ал. 2, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 260, ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 26, т. 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 31, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 19852 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110148515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена с молба вх. № 61322/25.02.2026 г.), подадена от А.
В. А., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А. Т. от САК, срещу МО на РБ, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 14, ал. 18, изр. второ (ред. ДВ, бр. 80 от 2022 г.) от Наредбата за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната (НФУК, приета с ПМС № 308 от 03.10.2022 г.) – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5594,40 евро, представляваща изплатени финансови средства по чл. 14, ал. 16 от НФУК за наемане на необзаведено жилище в приемащата държава (гр. Брюксел, Кралство Белгия), за възстановяването на която е задължен с т. 4 от Заповед № КВ-362/01.09.2025 г. на министъра на отбраната.
Ищецът твърди, че със Заповед № КМ-1395/26.05.2023 г. на министъра на отбраната е бил дългосрочно командирован като военнослужещ (подполковник) на длъжност „Щабен офицер за анализ на човешките ресурси“ в Международния военен секретариат на НАТО в гр. Брюксел, Белгия, за срок от три години – считано от 01.08.2023 г. до 31.07.2026 г.
Поддържа, че със Заповед № КВ-362/01.09.2025 г. на министъра на отбраната дългосрочната му командировка е прекратена предсрочно, считано от 01.09.2025 г., на основание чл. 71с, ал. 2, т. 5 от ППЗОВСРБ – поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато, удостоверено с три болнични листа, издадени от Военномедицинска академия (ВМА) – София. С т. 4 от същата заповед, на основание чл. 14, 1 ал. 18, изр. второ от НФУК, ищецът е бил задължен да възстанови на МО изплатените му финансови средства за наемане на необзаведено жилище в приемащата държава в размер на 5594,40 евро. Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума, като излага доводи, че за срока на командировката е сключил договор за наем на необзаведено жилище в гр. Брюксел, което сам е обзавел, и през целия период е живял там със семейството си, като никога не е променял местоназначението си, нито е сменял необзаведеното жилище с обзаведено.
Поддържа, че соченото от ответника правно основание по чл. 14, ал. 18 от НФУК е неприложимо към настоящата хипотеза, тъй като разпоредбата на изр. второ („Във всички останали случаи служителят възстановява цялата сума“) е систематично обвързана с изр. първо и предполага осъществена смяна на необзаведено жилище с обзаведено извън случаите на промяна на местоназначението, като не може да се тълкува разширително за всички възможни житейски случаи. Изтъква също, че предсрочното прекратяване на командировката е настъпило по обективни здравословни причини – временна неработоспособност, без негова вина, след като самият той е бил служебно командирован до гр. София за медицински изследвания във ВМА, а заповедта за прекратяване е издадена още преди изтичането на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност. Моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск и да му присъди сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът Министерство на отбраната е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва допустимостта на иска, но го оспорва изцяло като неоснователен и недоказан. Не оспорва фактите, че ищецът е бил дългосрочно командирован за срока от 01.08.2023 г. до 31.07.2026 г. в Международния военен секретариат на НАТО в гр. Брюксел, Белгия, че през м. май 2025 г. със Заповед № КМ-992/21.05.2025 г. е бил командирован в гр. София за медицински преглед във ВМА относно здравословното му състояние, както и че след прегледа е приет за болнично лечение и въз основа на три последователни болнични листа от ВМА със заповеди на директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато (50 дни считано от 28.05.2025 г., 30 дни от 17.07.2025 г. и 30 дни от 16.08.2025 г. до 14.09.2025 г.). Твърди, че поради ползването на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато към 31.08.2025 г., на основание чл. 71с, ал. 2, т. 5 от ППЗОВСРБ със Заповед № КВ-362/01.09.2025 г. на министъра на отбраната дългосрочната командировка на подп. А. законосъобразно е била прекратена предсрочно. Поддържа, че на основание чл. 14, ал. 16 от НФУК във връзка с наемането на необзаведено жилище на ищеца са били изплатени 5594,40 евро, които при предсрочното прекратяване на командировката му подлежат на възстановяване в пълен размер на основание чл. 14, ал. 18, изр. второ от НФУК. Според ответника разпоредбата на чл. 14, ал. 18, изр. второ от НФУК предвижда задължение за служителя да възстанови цялата сума във „всички останали случаи“ извън хипотезата на смяна на необзаведеното жилище с обзаведено по изр. първо, поради което доводите на ищеца, че не е сменял жилището си, били ирелевантни. Моли искът да бъде отхвърлен.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на проведен конкурс и предложение, обективирано в Докладна записка рег. № 20-26-238/23.05.2023 г. на постоянния секретар на отбраната, със Заповед № КВ294/26.05.2023 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 71п, ал. 1 от ППЗОВСРБ, ищецът подполковник А. В. А. е взет в специален щат № А-112 и е назначен на длъжност „Щабен офицер за анализ на човешките ресурси“ в Международния военен секретариат на НАТО в гр. Брюксел, Белгия, считано от 01.08.2023 г., като е предвидено да се води на доволствие в дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“.
Със Заповед за дългосрочно командироване № КМ-1395/26.05.2023 г. на министъра на отбраната (в част от заверените преписи с изписана дата 26.09.2023 г.), издадена на основание чл. 71п, ал. 1 от ППЗОВСРБ и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната (НФУК, приета с ПМС № 308 от 03.10.2022 г.), подполковник А. В. А. е дългосрочно командирован в гр.
Брюксел, Белгия, като „Щабен офицер за анализ на човешките ресурси“ в Международния военен секретариат на НАТО за срок от три години – с начална дата 01 август 2023 г. и краен срок 31 юли 2026 г. В т. 7 от заповедта е определен размер на командировъчните дневни пари от 88,80 евро за времето на командировката, а в т. 8 са посочени членовете на семейството му, които ще живеят заедно с него в гр. Брюксел, Белгия – съпруга Дианна Стоянова А.а и двамата им ненавършили пълнолетие синове Антоан А. В. и Даниел А. В..
Видно от Докладна записка рег. № 20-26-238/23.05.2023 г., непосредствено преди началото на дългосрочната командировка е предвидено и краткосрочно командироване на ищеца за периода от 23.07.2023 г. до 31.07.2023 г. вкл. за приемане на длъжността.
Между страните не се спори, а се установява и от представените по делото писмени доказателства (вкл. Докладна записка рег. № 20-26-58/26.02.2025 г., подписана от ищеца и в качеството му на изпълняващ задълженията на старши национален представител на Р България за МВС, електронно писмо от 15.08.2025 г. и служебен картон), че считано от началото на командировката ищецът реално е заел длъжността в гр. Брюксел, Белгия, изпълнявал е служебните си задължения и е сключил срочен договор за наем на необзаведено жилище в приемащата държава за срока на командировката си, което сам е обзавел и е обитавал заедно със семейството си, като през целия период на командировката нито е променял местоназначението си, нито е сменял наетото необзаведено жилище с обзаведено.
Видно от Докладна записка рег. № 21-41-174/21.05.2025 г. на директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ и Заповед за командировка в чужбина № КМ-992/21.05.2025 г. на постоянния секретар на отбраната, във връзка с постъпила докладна 3 записка вх. № 2315/16.05.2025 г. от военния представител на началника на отбраната в Делегацията на Р България към НАТО в Брюксел, подполковник А. А. е бил служебно командирован от гр. Брюксел в гр. София за срок от 14 дни – считано от 26.05.2025 г. до 08.06.2025 г., със задача за преминаване на медицински преглед във Военномедицинска академия (ВМА) – София относно здравословното му състояние.
След извършен медицински преглед на 28.05.2025 г. ищецът е приет за болнично лечение във ВМА – София. Въз основа на три последователно издадени от ВМА – София болнични листа и подадени от военнослужещия рапорти до директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“, са издадени следните три заповеди за разрешаване на отпуск поради временна неработоспособност:
1. Със Заповед № КТ-410/16.06.2025 г. на директора на дирекция „УЧРО“, въз основа на болничен лист № Е20252011399/16.06.2025 г., на подп. А. е разрешен 50 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.05.2025 г. до 16.07.2025 г. включително;
2. Със Заповед № КТ-521/17.07.2025 г. на директора на дирекция „УЧРО“, въз основа на болничен лист № Е20252395143/16.07.2025 г., са му разрешени 30 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.07.2025 г. до 15.08.2025 г. включително;
3. Със Заповед № КТ-597/18.08.2025 г. на директора на дирекция „УЧРО“, въз основа на болничен лист № Е20252595500/15.08.2025 г., са му разрешени още 30 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност за периода от 16.08.2025 г. до 14.09.2025 г. включително. В придружителния имейл до дирекция „УЧРО“ от 15.08.2025 г. при подаване на рапорта за отпуск ищецът изрично е уведомил ведомството, че в неопределено бъдеще все още предстоят оглед на наетата квартира в гр. Брюксел и нейното сдаване.
Междувременно, въз основа на Докладна записка рег. № 21-41-147/09.07.2025 г. на служителя по сигурността на информацията в МО, със Заповед № ОХ-658/10.07.2025 г. на министъра на отбраната е ограничен достъпът на подп. А. А. до класифицирана информация и до сградите на МО до произнасяне на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към ВМА с окончателно решение относно годността му за военна служба.
Въз основа на предложение в Докладна записка рег. № 20-26-278/01.09.2025 г. на постоянния секретар на отбраната, министърът на отбраната е издал Заповед № КВ-362/01.09.2025 г., с която на основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 71с, ал. 2, т. 5 от ППЗОВСРБ, във връзка с ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато, удостоверено с горепосочените три болнични листа на ВМА – София: по т. 1 е прекратил дългосрочната командировка на подп. А. В. А. в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия, считано от 01.09.2025 г.; по т. 2 е изменил МЗ № КМ-1395/26.05.2023 г. в т. 5, раздел „краен срок“, като е 4 заменил датата „31 юли 2026 година“ с датата „31 август 2025 г. включително“; по т. 3 е освободил ищеца предсрочно от заеманата длъжност и го е взел в свое разпореждане по специален щат № А-918, считано от 01.09.2025 г.; по т. 4 е разпоредил: „На основание чл. 14, ал. 18, изр. второ на Наредбата за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, подполковник А. В. А. да възстанови на МО изплатените му финансови средства за наемане на необзаведено жилище в приемащата държава в размер на 5594,40 евро.“
Разпечатката съдържа 26 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d56e28a-753a-4abc-a411-b6968dea620b