Решение № 13273 от 15.10.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1899/2026
- Вид
- Решение № 13273
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Димитър Михов, Кремена Данаилова, Даниела Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изречение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13273
Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20267050701899 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба /именувана въззивна жалба/ от Р. Й. Б., с [ЕГН], от [населено място], чрез адвокат Р. П. срещу Решение № 43/07.04.2026г., постановено по н.а.х.д. № 20253130200370/2025г. по описа на Районен съд – Провадия, първи състав.
С изложени съображения касационният жалбоподател намира оспореното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при неразкрита, неизяснена и неправилно установена фактическа обстановка. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. С допълнителна молба с. д. № 19331/15.09.2026г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Претендира присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски.
Ответникът по делото – Началник група в ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия с депозирани писмени бележки от 16.09.2026г. чрез процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Административен - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първи състав на Районен съд - Провадия е потвърдил наказателно постановление № 25 – 0324 – 000258/22.05.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на Р. Й. Б., с [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.03.2025г. около 02.45 часа в гр. Дългопол, област Варна по път ІІІ – 208, до бензиностанция „Акера“ – Изток в посока гр. Айтос, Б. управлявал лек автомобил „Мерцедес – Вито“ с номер на рама WDF63970313126650, собственост на Г. А. Т. с [ЕГН] от [населено място], като МПС било без регистрационни табели, които били иззети с АУАН № GA3938023 от 29.03.2025г. по чл. 150 от ЗДвП. При извършената проверка полицейските служители установили, че водача управлява МПС без регистрационни табели и същият е неправоспособен поради това, че са му били отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си да върне СУМПС. Прието е, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което срещу Б. бил съставен АУАН № 3427601/29.03.2025г. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Р. Й. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От правна страна съдът е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган съобразно Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че АУАН е съставен от компетентно лице. Приел е също, че са спазени предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. В АУАН и в НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението и не са налице нарушения на правилата за съставянето. Приел е, че обвинението срещу дееца правилно е отнесено към санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Поради това е потвърдил процесното наказателно постановление.
Първоинстанционното решение е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.
Настоящата инстанция не споделя възраженията, изложени в касационната жалба.
Първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно, а фактическата обстановка е неизяснена.
Съгласно посочената за нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според описанието на нарушението, АУАН е съставен, съответно НП е издадено за това, че санкционираното лице е управлявало лек автомобил „Мерцедес – Вито“, като МПС е било без регистрационни табели. Правилен е извода на въззивния съд, че приобщените по делото доказателства сочат извършено от Б. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 07.04.2026г. на Районен съд - Провадия, постановено по н.а.х.д. № 20253130200370/2025г.
ОСЪЖДА Р. Й. Б., с [ЕГН], от [населено място], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна сумата в размер на 66,47 евро, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�