Определение № 3198 от 08.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3198 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502759 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение от Р. Н. А., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. С. М. от АК Пловдив против заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 5769 по описа за 2014г. на Пловдивски районен съд, Х с.

Твърденията на длъжника, релевирани в настоящето производство са, че е узнал за издадената заповед против него на 07.08.2025г. при запознаване от процесуален представител по изпълнително дело № 341 по описа за 2016г. на ЧСИ М. О, образувано на 03.07.2014г. въз основа на издаден изпълнителен лист по заповедното производство. Длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена лично, вкл. не му е връчвано съобщение и по изпълнителното дело. Твърди, че от 14.08.2012г., заедно със съпругата му, живеят във .................................... в гр. Х., като счита липсата на обичайно местопребиваване на територията на РБългария към датата на подаване на заявлението и към датата на издаване на изпълнителния лист, за пречка да бъде проведено заповедно производство. Поради това твърди също, че е бил лишен от възможността да оспори издадената заповед за изпълнение против него и моли възражението му да бъде прието, а заповедта да бъде обезсилена.

Претендира и съдебни разноски. Прилага молба от 07.08.2025г., депозирана от пълномощника му по изпълнителното дело, за връчване на съобщение за образуване на същото, ведно с изпълнителния лист. Прави доказателствени искания за разпит на свидетел и изискване на изпълнителното дело № 341 по описа за 2016г. на ЧСИ М. О за установяване липсата на лично връчване на длъжника.

Заявителят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД /ответник в настоящето производство/ чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Хр. Х., изразява становище за недопустимост на възражението, поради депозирането му извън преклузивния едномесечен срок от узнаването.

Възразява относно годността на приложените писмени доказателства за адресна регистрация на длъжника в чужда държава. Счита за недопустимо също, да се иска обезсилване на заповедта и изпълнителния лист на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Излага и доводи за неоснователност на възражението, предвид липсата на данни длъжникът да е подал заявление в съответната Община или служба ГРАО да отпише адресната си регистрация в 1

РБългария.

Пловдивският окръжен съд при извършената служебна проверка за допустимостта на производството взе предвид, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени твърдения, че е подадено в едномесечен срок от узнаване за атакуваната заповед за изпълнение.

При тези данни съдът приема възражението за допустимо, а по същество намира същото за основателно, като с оглед твърденията за липса на надлежно връчване на заповедта, лично или по реда на чл. 46 от ГПК, възражението следва да се квалифицира и разгледа в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Това е така, тъй като предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК са налице, когато от външна страна е оформено редовно връчване, т. е. връчено е на друго лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което е поело задължение да предаде съобщението на адресата или е изпълнена надлежно процедурата по чл. 47 от ГПК /в този см. са и задължителните разяснения в т. 3б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай от приложените преписи от материалите по от ч. гр. д. № 5769/2024г. на Пловдивски районен съд, което е било унищожено поради изтичане на срока за съхранение, и от разпечатката от деловодната програма по това дело, е видно, че издадената заповед за изпълнение против Р. Н. А., ЕГН **********, е по реда на чл. 410 от ГПК и същата е връчвана чрез залепване на уведомление. Не са запазени обаче всички документи по делото, удостоверяващи връчването, за да се направи проверка относно надлежното изпълнение на процедурата по чл. 47 от ГПК. При това положение не може да се направи и извод, че заповедта е била стабилизирана с изтичане на срока за обжалване и единствения път за защита на длъжника, който твърди, че е имал обичайно местопребиваване в друга държава и поради това заповедта не му е връчена лично, е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, респ. че е налице основание за обезсилване на заповедта за изпълнение. Обратно, по делото липсват данни за надлежно връчване на заповедта, поради което е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

При тези изводи въззивният съд намира, че следва да се осигури възможност на длъжника да упражни правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 от ГПК.

Предвид гореизложеното възражението следва да бъде прието и да се спре изпълнението на заповед № 3871/14.04.2014г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК разглеждането на делото от първоинстанционния съд следва да продължи с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По отношение на искането за разноски съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на настоящия етап, доколкото настоящето определение не е окончателен акт, с който се разрешава спора.Разноски при приемане на възражението в производство по чл. 423 от ГПК може да бъдат присъдени единствено в хипотезите на чл. 423, ал. 3 във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.В останалите случаи произнасянето по дължимостта на разноските се дава при окончателното разрешаване на спора.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА възражението на Р. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ................................... чрез пълномощника адв. С. М. от АК Пловдив против Заповед № 3871 от 14.04.2014г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5769 по описа за 2014г. на Пловдивски районен съд, X гр. състав.

СПИРА изпълнението на Заповед № 3871 от 14.04.2014г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5769 по описа за 2014г. на Пловдивски районен съд, X гр. състав, по повод на която е образувано изп. дело № 20167580400341 по описа на ЧСИ М. О с рег. № 758 с район на действие ОС Пловдив.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия по даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3