Решение № 143 от 11.04.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. гр.Несебър, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Вл.С. при участието на секретаря М.Р.Д. като разгледа докладваното от В.Вл.С. Гражданско дело № 20222150101474 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени искове по чл . 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От ищеца Е. А. С. срещу ответника „П.Т.К.” АД са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че бил назначен при ответника на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ за неопределено време с месторабота в гр. С.В., хотел „............“ по силата на Трудов договор № 9 от 12.03.2008г. и допълнителни споразумения към него – от 01.07.2016г., 01.10.2018г. и 01.01.2019г.

Излага, че изпълнявал длъжността повече от 14 години, но през есента на 2020г. работодателят спрял да му плаща възнаграждение. Твърди, че такова не му било платено за месеците октомври, ноември и декември 2020г., месеците октомври, ноември и декември 2021г. и януари, февруари, март и април 2022г. Излага, че на 03.05.2022г. трудовото му правоотношение било прекратено, без да е надлежно уведомен за това. Твърди, че съгласно разпореждане № ********** на ТП на НОИ на 20.06.2018г. придобил право на пенсия. Излага, че работодателят не му заплатил обезщетението по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ. С тези доводи и след извършено и допуснато в съдебно заседание от 24.03.2023г. изменение на размера на исковете моли да му бъде присъдена сумата от 5378,58 лв.

– трудово възнаграждение за посочените от него периоди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, сумата от 486,23 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2020г. – 22.09.2022г., сумата от 4592,28 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3, пр. 2 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и сумата от 183,69 лв. – лихва върху обезщетението за периода 03.05.2022г. – 22.09.2022г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника П.Т.К.” АД е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че липсват надлежно подписани документи, които да удостоверяват трудово правоотношение. Излага се, че ищецът не посочва сумата по 1 договорното правоотношение. Навежда, че ищецът сочи, че договорът е прекратен на 03.05.2022г., но не се знае на какво основание. Обръща внимание, че възнаграждение по чл. 128, т. 1 от КТ се заплаща за действително положен труд. Развиват се доводи в насока, че ищецът е получил цялото дължимо възнаграждение и не е полагал труд над вече заплатеното. Излага се, че на ответника не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и той не е доказал предпоставките за дължимостта му. От съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна :

По иска по чл. 128 КТ:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че: 1. за процесния период е бил в трудово правоотношения с ответника; 2. през този период е полагал труд, съобразно уговореното между страните и 3. размерът на претендираното вземане. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца за периода.

От фактическа страна по делото се установява, че ищецът встъпил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 9 от 12.03.2008г., с място на осъществяване на трудовата дейност – гр. С.В. и длъжност „пазач“ (видно от 3 бр. допълнителни споразумения към трудовия договор, приложени на л. 9 – л. 11 от първоначално образуваното гр.д. № ..../2022г. по описа на Районен съд Бургас). От приложена по делото справка от ТД на НАП Бургас се установява, че в периода 12.03.2008г. – 03.05.2022г. ищецът бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, за което НАП била уведомена по надлежния ред. В постъпило по делото становище вх. № 1505 от 14.02.2023г. по описа на Районен съд Несебър, подадено от ответника, не се оспорва, че в посочения период е действало трудово правоотношение между страните.

На следващо място, в цитираното становище от ответника, не се оспорва, че през периода на действие на трудовото правоотношение, ищецът действително е полагал труд. Точно обратното – сочи се, че през процесния период са изплатени в пълнота трудовите възнаграждения на ищеца, в което твърдения имплицитно се съдържа и признание, че той действително е полагал труд. Налага се извод, че по делото не се спори, че ищецът през този период е полагал труд съобразно уговореното между страните. Последното произтича и от фактът, че за целия период 12.03.2008г. – 03.05.2022г. страните са били в трудово правоотношение и не са ангажирани доказателства ищецът да се отклонявал от изпълнение на трудовите си функции.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на дължимите възнаграждения на ищеца за месеците октомври, ноември и декември 2020г., месеците октомври, ноември и декември 2021г. и януари, февруари, март и април 2022г., а именно: 5378,58 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е извършило необходимите справки и е констатирало, че не са представени разходни касови ордери за заплатени от работодателя на ищеца суми за посочените периоди. Предоставени са РКО (които се прилагат и към становището на ответника от 14.02.2023г.), като вещото лице е констатирало, че са на обща стойност 19 348 лв., но като основание за плащане в тях са посочени други периоди – други месеци (видно от таблица на стр. 3 от заключението). Наред с това от вещото лице са извършени необходимите изчисления, базирани на справка от НАП за осигурителния доход на ищеца, въз основа на които е направен извод, че за процесните месеци се дължи общо 2 възнаграждение в размер на 5378,58 лв. Заключението на вещото лице се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, тъй като не е оспорено от страните и се базира на официални документи. Същото е съпроводено с проверка на заплатените в полза на ищеца суми и нужните изчисления.

При доказването на тези факти съдът намира за недоказано по делото, че ответникът е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца. Този извод на съда се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от документите, проверени от вещото лице и представените от ответника към отговора на исковата молба. Вещото лице е констатирало, че за месеците октомври, ноември и декември 2020г., месеците октомври, ноември и декември 2021г. и януари, февруари, март и април 2022г. не са представени разходни касови ордери. В представените към становище от 14.02.2023г. разходни касови ордери изрично са вписани основание на извършените плащания, както следва: заплата за м.09.2021г. (ордер от 01.11.2021г.), заплата за м.08.2021г. (ордер от 17.09.2021г.), заплата за м.07.2021г. (ордер от 19.08.2021г.), аванс за м.07.2021г. (ордер от 03.08.2021г.), заплата за м.06.2021г. (ордер от 22.07.2021г.), аванс за м.06.2021г. (ордер от 08.07.2021г.), заплата за м.05.2021г. (ордер от 29.06.2021г.), заплата за м.04.2021г. (ордер от 04.06.2021г.), заплата за м.01.2021г. (ордер от 13.07.2021г.), заплата за м.

09.2021г. (ордер от 31.08.2021г.), заплата за м.08.2020г. (ордер от 24.08.2021г.), заплата за м.07.2020г. (ордер от 11.08.2021г.), заплата за м.06.2020г. (ордер от 26.07.2021г.), заплата за м.05.2020г. (ордер от 23.12.2020г.), заплата за м.05.2020г. (ордер от 09.07.2021г.), заплата за м.04.2020г. (ордер от 22.10.2020г.), заплата за м.03.2020г. (ордер от 14.07.2020г.), заплата за м.02.2020г. (ордер от 30.05.2020г.), заплата за м.01.2020г. (ордер от неустановена дата).

Представена е и разписка за паричен превод от „Еконт“ от 02.03.2022г. за плащане на сумата от 188 лв. – работна заплата, без уточнение за кой месец е заплатена тази заплата. Налага се извод, че няма нито едно доказателство, което да удостоверява плащане на възнагражденията за месеците октомври, ноември и декември 2020г., месеците октомври, ноември и декември 2021г. и януари, февруари, март и април 2022г. В разходните касови ордери изрично е вписано основание за плащането – заплата за конкретен месец и именно такова плащане е прието от ищеца по делото, поради което с тези плащания по никакъв начин не се доказва плащане за процесните периоди. В същото време от приложена справка от НОИ от ищеца се установява, че за този период той единствено е бил осигуряван от работодателя (плащани са му осигуровки). Както се посочи от представените от ответника доказателства се установява, че това са платени суми относно конкретни месечни възнаграждения, посочени по ясен и недвусмислен начин в ордерите. По арг. от чл. 271, ал. 1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. В случая работодателят е вписал ясно изявление, че плаща заплата за конкретен месец, работникът се е подписал, т.е. получил е заплатата точно за този месец и на основание чл. 271, ал. 1 от КТ плащанията не могат да бъдат отнасяни към възнаграждения за други периоди, за които няма доказателства за плащане. По арг. от чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, като представените доказателства (разписки) установяват плащане за конкретни месеци, но не е и за спорните периоди.

Налага се краен извод, че искът по чл. 128 КТ следва да бъде уважен изцяло за сумата от 5378,58 лв. Сумата следва да се присъди като дължимо нетно възнаграждение, тъй като вещото лице е констатирало, че за тези периоди са внесени осигуровки за ищеца и е приспаднало същите при изчисляване размера на дължимото възнаграждение.

3

По иска по чл. 245, ал. 2 КТ:

Ищецът следва да докаже наличието на дължимо трудово възнаграждение и изпадането на работодателя в забава за заплащането му за периода 01.12.2020г. – 22.09.2022г., както и размера на претендираната лихва.

С оглед основателността на главния иск по чл. 128 КТ се доказа, че работодателят е изпаднал в забава за процесния период. При липса на доказателства за други уговорки и тъй като става въпрос за месечно трудово възнаграждение, същото е следвало да се заплати най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който е дължимо, поради което действително ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.12.2020г. (арг. от чл. 270, ал. 2 КТ). Видно от отговор 5 на приетата по делото експертиза процесния период върху неплатените възнаграждения е начислена лихва в размер на 486,23 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер, който представлява и целият размер на исковата претенция след допуснатото изменение на размера на този иск.

По предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3, пр. 2 КТ:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че правоотношението му с ответника е прекратено след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е придобил при същия работодател (или в същата група предприятия) 10 години трудов стаж през последните 20 години, както и размера на обезщетението.

От разпореждане № ********** от 28.06.2018г. на ТП на НОИ Бургас (на л. 12 от първоначално образуваното гр.д. № ..../2022г. по описа на Районен съд Бургас) се установява, че считано от 09.06.2018г. – пожизнено (на основание чл. 68, ал. 1, 2 КСО) на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Както се установи - в периода 12.03.2008г. – 03.05.2022г. ищецът бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор (т.е. доказват се и другите две предпоставки на предявения иск).

Ответникът не оспорва, че считано от 03.05.2022г. е прекратено трудовото правоотношение. Съгласно чл. 222, ал. 3, пр. 2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя, ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Задължението на работодателя е абсолютно и не е обвързано с получаването на покана или отправяне на претенция за посоченото обезщетение. Достатъчно е трудовото правоотношение да е прекратено. Вярно е, че за да изпадне в забава работодателят за заплащане на това вземане е необходима покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД (Решение № 159 от 13.08.2018г. по гр.д. № 3836/2017г. по описа IV гр. о. на ВКС), но с връчване на исковата молба ищецът е заявил претенцията си, т.е. отправил е покана до ответника (този факт следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК), поради което е настъпила изискуемост на вземането.