Решение № 394 от 05.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20243110105325 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Г. М. И. срещу „Е.А.” АД обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от 06.03.2023 г. в Зала за механично сепариране на отпадъци на Инсталация за механично-биологично третиране на твърди отпадъци в м-ст „Чакмак баир“, землището на с. Езерово, община Белослав, установена с Разпореждане № 5104-03-53 от 21.03.2023 г. от ТП на НОИ – Варна, за периода от настъпване на злополуката – 06.03.2023 г. до датата на предявяване на иска – 02.05.2024 г., сумата от 780 лв., представляваща имуществени вреди от пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение за периода от 07.03.2023 г. – 16.03.2023 г., вследствие на претърпяна трудова злополука от 06.03.2023 г., както и на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и рехабилитация, вследствие на претърпяната трудова злополука.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен трудов договор от 20.02.2023 г., съгласно който ищецът изпълнявал при ответника длъжността „работник рециклиране на отпадъци“ в отдел механично-биологично третиране в предприятието на ответника, като трудовото правоотношение е прекратено на 01.04.2023 г. Сочи се, че на 06.03.2023 г. около 19 часа ищецът бил на обичайното си стационарно работно място – Зала за механично сепариране на отпадъци на Инсталация за механичнобиологично третиране на твърди отпадъци в м-ст „Чакмак баир“, землището на с.

Езерово, община Белослав. Излага се в уточняваща молба от 31.07.2024 г., че ищецът участвал в сглобяване на скеле, като подавал частите на друг работник вътре в сепаратора, но при излизане от помещението, в което изпълнявал възложената задача, се ударил в една от вратите на сепаратора. Навежда се, че вследствие на удара ищецът получил одраскване на теменната част на главата и повърхностна травма на окосмената част на главата. Поддържа се, че вследствие на увреждането ищецът бил временно неработоспособен за периода 07.03.2023 г. – 16.03.2023 г., но не е получавал обезщетение за обществено осигуряване за периода на временната му 1 неработоспособност. Твърди, че полагащото му се брутно трудово възнаграждение за това време възлиза на 780 лв. Злополуката била призната с акт за трудова злополука № 5101-03-47/15.03.2023 г. Освен пропуснатото трудово възнаграждение ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация в размер на 4000 лв. Наред с това увреждането на здравето, което получил в резултат на трудовата злополука било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които търпи ежедневно, намалено самочувствие и увереност в собствените му сили, които неимуществени вреди счита, че следва да бъдат репарирани за сумата от 4000 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.А.” АД, с който се изразява становище неоснователност на предявените искове. Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът е бил назначен при ответника по трудов договор от 20.02.2023 г. на длъжност „Работник рециклиране на отпадъци“, като същият е постъпил на работа на 22.02.2024 г., както и че на 06.03.2023 г. около 19 ч. ищецът е претърпял инцидент, което от своя страна на основание чл. 55 от КСО е признато за трудова злополука с Разпореждане № 5104-03-53/21.03.2023 г. на ТП на НОИ - Варна. Представя се следната хронология на събитията от посочената дата, а именно на 06.03.2023 г., около 19 ч., от прекия ръководител на ищеца е била възложена задачата да подпомага работника, който е извършвал сглобяване на скеле в балистичен сепаратор (наричан за краткост на името на производителя MASIAS („Масияс“), находящ се в Зала за механично сепариране на отпадъци (зала 2) на Инсталация за механично-биологично третиране на твърди битови отпадъци, което е част от подготовката за почистването му. Задачата му е била да подава елементите на работника, който е бил вътре в сепаратора - Павлин Павлов -„Работник рециклиране на отпадъци“, който е извършвал самото сглобяване. При излизане от помещението, след изпълнение на възложената задача, въпреки допълнително отправеното му предупреждение от колегата му да се наведе като излиза, т.к. излизането от помещението е малко по-трудно в цял ръст, ищецът се е ударил в една от вратите на сепаратора, в резултат на което е получил одраскване на теменната част на главата.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.201, ал. 1 и ал. 2 КТ, доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката и увреждането, като е допуснал груба небрежност, изразяващо се в липсата на старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Въпреки факта, че рамката на вратата, макар и с размер, различен от стандартния, се вижда ясно, ищецът е проявил небрежност, като не се е навел при преминаването й. Освен правилата за безопасност, с които същият е запознат, за това му е било отправено и предупреждение от другия работник. Поддържа се, че именно това поведение на ищеца е станало причина за съприкосновението, респ. за полученото увреждане.

Навежда се довод, че работникът е бил запознат с безопасните условия на труд, като при постъпване на работа е преминал през изискуемите начален инструктаж и инструктаж на работното място, за което е издадена и служебна бележка с № 426/22.02.2023 г., протокол № 426/22.2023 г. Ищецът е бил запознат с длъжностната си характеристика, както и с цялата вътрешна нормативна уредба на дружеството.

Пояснява се, че дейността на ответното дружество е свързана с предварително третиране на смесени битови отпадъци, като същото е изградило и е собственик на Инсталацията за механично-биологично третиране на твърди битови отпадъци, находяща се в местност „Чакмак баир“, землище с. Езерово, общ. Белослав. С оглед спазване на всички законови правила, ответникът е издал Инструкция за безопасност при работа като работник рециклиране в „Е.А.“ АД, с която ищецът е бил запознат при постъпването му на работа, както и с останалите видове инструкции. Излага се, че работодателят е предприел всички необходими мерки за минимизиране на рисковете 2 при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени, при извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. В конкретния случай при влизане/излизане от помещението е налице процес, който предполага, че работникът, който влиза, респ. излиза от него ще се наведе, предвид техническата невъзможност това да стане в цял, изправен ръст.

Твърди се, че с действията си, ищецът е способствал и допринесъл за настъпване на увреждащото събитие, както и че при съобразяване със съответните правила за безопасност, последното не би настъпило. Същият не се е съобразил с елементарните изисквания за безопасност при изпълнение на задълженията си, свързани с излизането от балистичния сепаратор (Масияс). При тези обстоятелства той е следвало да предприеме съответното действие - да се наведе, за да може да излезе безопасно от помещението. В случая работникът е извършил работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила, и на правилата за безопасност. Въпреки обозначенията на вратата на входното помещение, инструкциите за безопасност, предупреждението на другия работник, след като не е съобразил местоположението си по време на излизане от съоръжението ищецът е допуснал груба небрежност, изразяваща се в липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основните правила за безопасност, което само по себе си представлявало нарушение на трудовата дисциплина.

При тези доводи ответникът поддържа, че непосредствената причина за настъпване на трудовата злополука е проявената от ищеца груба небрежност, т.е. неполагане на грижа, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Не е имало пречки, нито са посочени доводи, които да пречат на възможността на ищеца да се наведе при излизане от помещението. Касае се до стандартна процедура, извършвана както от ищеца, така и от останалите работници, които имат поставени задачи в това помещение.

Оспорват се като недоказани претендираните вреди, както и размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, като необосновано завишен.

Ответникът счита, че същият изобщо не е съобразен с характера и степенна на описаните вреди, с лечебния и възстановителен процес (за които няма приложени доказателства), с периода, през който са търпени и с отражението им към размера на неимуществените вреди, както и с моралната категория справедливост. Ако ищецът има „физически и психически страдания и болки“, „намалено самочувствие и увереност в собствените сили“, то тези физически и психоемоционални проблеми не са настъпили в резултат на процесния инцидент. Не са представени никакви доказателства, от които да се направи подобен извод за настъпването им, както за връзката между тях и трудовия инцидент.

По отношение на имуществените вреди се сочи, че от медицинската документация се установява че след инцидента е бил в добро общо състояние без видими травми в окосмената част на главата и не са налице никакви документи, доказващи предписани медикаменти за провеждано лечение и/или рехабилитация, както и доказателства за закупени лекарствени средства от ищеца, направени разходи за транспорт и рехабилитация от него. Възразява се, че твърдените разходи са направени от ищеца и не е доказан техния размер.

За периода от 07.03.2023 г. до 16.03.2023 г. ищеца е бил в отпуск именно поради временна неработоспособност, за който му е бил издаден болничен лист № Е20222743662, копие от който той е представил по делото. След представянето на болничния лист на работодателя, същият е подаден в НОИ по електронен път, като на ищеца е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност, като първите три дни са за сметка на работодателя, а останалите дни са изплатени от НОИ, с превод на 05.04.2023 г. На 17.03.2023 г. същият се е явил на работното си място за изпълнение на трудовите си възнаграждения, като не е представял последващ болничен лист.

3

Изплатеният размер на трудовото му възнаграждение за м. март 2023 г. е съобразно положения през месеца труд.

В този смисъл ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски, а в условията на евентуалност да бъде уважено възражението за съпричиняване на вредата и да се намали отговорността на дружеството.

След срока по чл. 131 ГПК е постъпило допълнение към отговора на исковата молба от ответното дружество, в което се релевират вече заявени с отговора на исковата молба възражения, както и се оттегля поставен въпрос към искана съдебномедицинска експертиза.

В проведеното открито съдебно заседание на 10.01.2025 г. ищецът Г. М. И. твърди, че се е ударил по време на процесния инцидент, тъй като се е спънал. Заявява, че след получената травма на работа започнал да получава главоболия, бил в неадекватно състояние, имал нещо като инсулт, парализа, взела го линейка и го завела в спешното отделение, там го лепили. Било му много тежко – каквото ядял повръщал, бил на течности и с молитви се върнал отново към живота. След това станал хипертоник с болно сърце, а от травмата получил бронхит. Описва инцидент от 24.09.2024 г. когато вдигнал високо кръвно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: