Решение № 181 от 10.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Благоевград, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500762 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 5251/02.06.2023г., подадена от И. Д. А., ЕГН **********, от ***, чрез адв. А. К., срещу Решение № 142/05.05.2023г., постановено по гр.д. № 1201/2022г. по описа на РС *.

Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост, поради превратно тълкуване на доказателствата по делото. Поддържа се, че обжалваното решение на РС * е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се твърди че за да отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС, съдът е възприел неправилно установената фактическа обстановка, като така е стигнал до грешни правни изводи за неоснователност на исковата претенция.

Не се оспорва с въззивната жалба, че процесния имот е наследствен. Същият е бил собственост на И. Г.- баща на Е. Т. и на И. Г., като е бил признат за собственик по двност на 1/2 идеална част от процесиите имоти. Последното представлява надлежен тутул за принадлежността на сътветните вещни права към патримониума на общият наследодател на страните. След смъртта на общия наследодател всеки от двамата му наследници по закондъщеря му Е. Т. и синът му И. Г., е получил по 1/ 2 идеална част от неговото наследствено имущество вкл. и процесиите имоти. Е. Т. е сключила граждански брак през 1953г. и след 1 тази дата не е живяла в имота, предмет на делото. Последната обаче винаги е била със съзнанието, че това е нейно наследство, посещавала е имота. Проявата на нейните собственически претенции се изразява в постоянното и посещение в имота, в който е била като у дома си. Същата е предприела действия пред Отдел „МДТ“, като е декларирала своята собственост. Сочи се с въззивната жалба, че действайки като собственица Е. Т. се е разпоредила със своите идеални части от процесния имот в полза на ищцата И. А. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на Нотариус К. Т..

С оглед на горепосоченото поддържа се от въззивната страна, че собствеността на ищцатаИ. А. се основава на дарение на недвижим имот, в следствие на наследствено правоприемство, за което тя разполага с нотариален акт за собственост.

Сочи се с въззивната жалба че безспорно е от доказателствата по делото, че до момента на смърта на общият наследодател- И. Г. имота се е ползвал от неговото семйство, като след неговата смърт в него остават да живеят поради липса на друго жилище- сина му И. Г. и неговото семейство.

Поддържа се с жалбата, че спорно между страните по настоящото дело е дали наследодетелят на ответниците И. Г. е упражнявал фактическа власт върху идеалните части от имота и то с намерение да свои идеалната част на Е. Т., от кога същият е променил намерението си и дали това намерение е намерило някаква външна изява спрямо собственика и трети лица, така че същото да е явно, а не скрито и съответно дали то е протекло необезпокоявано и спокойно със съгласието на собственика и то за период по дълъг от 10 години, така че да се породят съответните вещно-правни последици.

С въззивната жалба е направено оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, като се поддържа че първоинстанционният съд в доклада си неправилно е разпределил доказателствената тежест като е указал, че в тежест на ищците е да оборят лигитимационното действие на констативния нотариален акт, от който черпят права ответниците и неправилно в решението си е посочил, че това не е сторено от ищцовата страна в качеството на оспорваща страна. Излагат се съображения, че актовете по чл. 587 от ГПК не се ползват с материална доказателствена сила, като в случай на оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, но само когато последната не разполага с титул на собственост. Когато обаче и двете страни в правния спор се лигитимират с нотариални актове за правто си на собственост върху имота (било то констативни или такива за правна сделка) то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от Нотариуса придобивно основание.

Поддържа се, че в настоящия случай ищцата И. А. е представила титул за собственостдоговор за дарение и то такъв, който се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е официален свидетелстващ документ и същият не е оспорен, поради което е годно доказателствено средство, наред с неоспореното удостоверение за наследници, да удостовери собственически права на ищцата. Обратното, доколкото констативният нотариален акт, който не се ползва с материална доказателствена сила е оспорен от ищцата, 2 относно обективираните в него констатации, че ответниците са станали собственици на нейните идеални части от имота, поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, то поддържа се от въззивницата чрез нейния пълномощник по делото, че в тежест на ответниците е, а не на оспорващата страна, която разполага с документ за собственост, е да докажат същите тези оспорени констатации довели до съставянето на акта. В този смисъл, съдът неправилно е мотивирал решението си, като не е обосновал изводите си с това че ответниците не са доказали, че са налице всички предпоставки, за да бъдат признати за собственици по давностно владение, а е сторил това, като се е мотивирал че въпреки разпредЕ.та доказателствена тежест, ищцата не е опровергала констатаците на Нотариуса в представения констативен нотариален акт и така е останала необорена доказателствената му сила.

Поддържа се с въззивната жалба необоснованост на обжалваното решение на РС *, като са наведени доводи че неправилно съдът е приел, че са налице факти, които ясно показват че И.

Г. и ответницата Ц. Г., като съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене, като от такова естество били: позволението на общия наследодател И.

Г., според което И. и Ц. Г. са извършвали мащабни рамонтни работи в поземления имот и в къщата, за да осигурят дом за семейството си; ползването на имотите и след смъртта на И. Г. само от И. и Ц. Г. и от членовете на тяхното семейство, като основно жилище, до който само те са имали необезпокояван достъп; значителния времеви диапазон / от над 20 години / през който тези действия са били ясно манифестирани, при липса на противопоставяне от страна на Е. Т..

Поддържа се с въззивната жалба, че така приетата фактология не кореспондира със събраните по делото доказателства, като голяма част дори се опровергава от тях:

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, за „позволението на общия наследодател И. Г., според което И. и Ц. Г. са извършвали мащабни рамонтни работи в поземления имот и в къщата, за да осигурят дом за семейството си“ Твърди се от въззивната страна, че такова обстоятелство по делото не се доказа. Акцентира се че с отговора на ИМ, ответниците са представили Удостоверение за търпимост № 114/21.07.2022г. на Гл. архитект на Община *, от което е видно, че „Двуетажна жилищна сграда пристойка със застроена площ от 40 кв.м., разположена по южната фасада на 2МЖ“ е търпим строеж, от което може да се направи извод, че необходимото съгласие от страна на собствениците на дворното място не е дадено по законен ред чрез учредяване на супрефиция в полза на изграждащите пристройката.

Като основание за издаването на соченото удостоверение е и представият от молителите по административната процедура НА № ***, от което също може да се заключи, че за тези действия няма съгласие от И. Г. или от Е. Т. . Последното съществено разколебава категоричният извод на съда, че е налице позволение от страна на общия наследодател за извършваните мащабни ремонтни дейности по къщата. Поддържа се с въззивната жалба, че ремонтите са извършвани именно в пристройката към къщата, към която ищцата няма претенции, с оглед заявеното с ИМ пред първоинстанционния съд, тъй като наследствените права, който има Е. Т. са към съществуващата към 1967г. 2МЖ, към която се застроява 3 цитираната присторйка.

Оспорва се от въззивната страна извода на първоинстанционния съд, за ползването на имотите след смъртта на И. Г. само от И. и Ц. Г. и от членовете на тяхното семейство, като основно жилище, до който само те са имали необозпокояван достъп. Възразява се, че този извод на съда се разколебава от събраните по делото гласни доказателства. По делото единствено е безспорно, че в имота е живяла трайно Ц. Г.. Останалите ответници е оглед заявеното от ответната страна придобивно основание, няма данни да живеят в имота. В. И.

Д. след сключването на граждански брак през 1981г. е напуснала бащиното и жилище и живее на друг адрес. Е. Т. е посещавала имота, както и ответницата В. Д., като и двете живеят на различно място от процесният имот, като и двете са имали еднакво поведение и отношение спрямо имота, и въпреки това съдът е приел че Е. Т. е загубила правото си на собственост върху него, а с абсолютно същото поведение ответницата В. Д. е придобила правото на собственост, което противоречи на житейската и правна логика. Ответника В. Г. също не живее в имота трайно, с оглед на неговото постоянно пребиваване в чужбина, като се прибира в имота веднъж, два пъти годишно. Поддържа се, че необезпокояван достъп достъп до имота е имала и бабата на ицщата Е. Т. - факт който се доказа безспорно по делото.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, изведени с мотивите към обжалваното съдебно решение- за значителния времеви диапазон /от над 20 години / през който тези действия са били ясно манифестирани, при липса на противопоставяне от страна на Е. Т.. Поддържа се от въззивната страна, че обстоятелството, че Е. Т. не е живяла в процесния имот, не би могло да доведе до загубване на притежаваните от нея по наследство идеални части. Не е необходимо тя да предприема някакви действия или да възразява, тъй като ответниците не са изразили недвусмислено своите намерения да владеят за себе си, точно обратното ответниците следва да предприемат действия, с които да отблъснат и ограничат прават и, да и покажат с изрични действия своите намерения. Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му. Сочи се че в настоящия случай ответниците са допускали Е. Т. свободно да посещава имота, никога не е била ограничавана, нито пък и е било заявено от страна на ответниците и техния наследодател, че имота е само техен т.е. спрямо Е. Т. владението не е било явно. Пред нея ответниците са манифестирали действия по обикновено държане, а не е било манифестирано тяхното владение. И. Г. винаги е знаел, че в къщата е имало една стая за Е. Т., като това той е заявявал пред всички вкл. и пред съседите, свидетели по делото.

Поддържа се с въззивната жалба, че неправилно съдът е преценил свидетелските показания като такива, които не съдържат някакви съриозни противоречия по релевантните факти, а по-скоро вазимно се допълват. Твърди се, че от събраните гласни доказателствени средства се установява, че наследодателката на ищцата е посещавала имота, че между нея и брат и не е имало никаква уговорка във връзка с имота, че в имота е имало стая която е била отредена за Е. Т. и това е било стаята в която е живял общият им наследодател И. Г..

4

Сочи се с въззивната жалба, че единственото безспорно доказано обстоятелство по делото е че семейството на И. Г. е живяло в процесният имот, което обаче съвсем не е достатъчно. За да се приеме, че едно лице е пирдобило по давност правото на собстевност върху недвижим имот, необходимо е съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС това лице да е упражнавяло фактическа власт върху имота явно, необозпокоявано и непрекъснато повече от 10 годиин, с намерението да свои имота и да се е позовало на изтекла в своя полза придобивна давност.