Решение № 600 от 11.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от П. Д. У., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. Н. срещу Решение № 5767/23.09.2025г. по гр.дело № 7101/2024г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България е отхвърлен за разликата над присъдените 100 000 лева до претендираната искова сума от 500 000 лева.

Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание.

Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, 1 че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразени с конкретния случай. Позовава се на заключението на изготвената СПЕ, която според него давала обективен извод, че провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Сочи се, че съдът не е взел предвид значим увреждащ фактор, какъвто е пребиваването на ищеца в условията на предварително задържане за повече от 24 часа, тъй като на 10.07.2020г. е постановено продължаването на задържането за срок до 72 часа.

Излага се довод, че действията на присъстващите при ареста му служители на МВР са били изцяло под контрола на прокуратурата, което е и видно от Постановление от 09.07.2020г. на прокурор Б., в което изрично е било посочено, че действията по разследване от 09.07.2020г. ще се извършват под ръководството на прокурори от Специализираната прокуратура с участието на оперативни работници от ГД“Национална полиция“, СДВР и ОД на МВР Пловдив, които е трябвало да останат на разположението на прокуратурата до отпадане на необходимостта. Сочи се, че при това положение задържането е било разпоредено от прокуратурата във връзка с воденето на ДП 97/2020г. на СО при СП и е имало характер на подготвително и подпомагащо действие за привличането на ищеца като обвиняем на 10.07.2020г. и разпореждането за задържането му за срок до 72 часа.

На следващо място, излагат се съображения, че отказът на съда да разгледа действията на прокуратурата в контекста на чл.18 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е неоснователен и неправилен.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 5767/23.09.2025г. по гр.дело № 7101/2024г. на Софийски градски съд в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 400 000 лева обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 31.01.2023г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част.

2

Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Излага се довод, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, поради което същото е прекомерно завишено.

Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства Размерът на присъденото обезщетение от 100 000 лева бил силно завишен и не съответствал като еквивалент на действителните твърдени като претърпени неимуществени вреди от ищеца П.

У.. Присъденият от съда размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Размера на определеното обезщетение бил силно и необосновано завишен, като съдът бил длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствататежестта на повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите посочени по-горе обстоятелства.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на Софийски градски съд в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с което да се намали размера на главницата на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна П. У., подаден чрез процесуалния му представител адв. Е. Н.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца П. Д. У., с която е предявен срещу ответника Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Претендирал е осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3600 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г.

3 до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ответникът Прокуратура на Република България в срока за отговор на исковата молба е възразил против предявените искове. Сочи, че липсвали доказателства за установяване на причинна връзка между воденото наказателно производство и влошаването на здравето на ищеца. Направил е възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение.

Конкретни съображения са изложени в отговора на исковата молба.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че през периода 09.05.2017г. 03.07.2023г. ищецът е заемал длъжността “*** по правните въпроси на Президента на Република България”, както и че към момента заема длъжността “*** по правните въпроси на Президента на Република България”.

Не е спорно, а и се установява, че ДП 97/2020 г. е образувано след отделяне с постановление на Специализирана прокуратура от 18.06.2020 г. на материали от досъдебно производство по пр. пр. № 20/2020 г. ДП № 1-Пр/2020 г. по описа на СП, ДП № 78/2020 г. на СО - СП.

Не е спорно, а и се установява, че на 19.06.2025 г. след разрешение на съдия е извършено претърсване и изземване в дома на ищеца П. У. в гр. ***, като в протокола е отбелязано, че не са намерени вещи и предмети от значение за делото. При претърсване на жилището му в гр. *** е отразено изземване на флаш памет, мобилен телефон със сим-карта.

Постановено е разрешение за разгласяване на факти и обстоятелства, съдържащи се в Компютърно-техническа експертиза от 04.06.2020 г. по ДП № 97/2020 г. (отделени материали).

Не е спорно, а и се установява, че на 19.06.20** г. на Интернет страницата на Прокуратурата на Република България е било публикувано прессъобщение със заглавие:

„Специализирана прокуратура разследва висши длъжностни лица и магистрати за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“ (https://prb.bg/bg/news/aktualno/43811 specializiranaprokuratura-razsledva-visshi-dl-122). В съобщението е посочено,че е установена комуникация, чрез различни мобилни приложения, между „обвиняемия П.Б, вероятно със *** по правни въпроси и антикорупция на президента П.У“ Отбелязано е, че: „След извършен наказателноправен анализ на заключението на експертизата и приложенията към нея, наблюдаващите прокурори са констатирали доказателства за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. В тази връзка на 19.06.2020г. след разрешение на съдия се извършват лични обиски на лицата П.У. и Н.Н., както и претърсвания и изземвания. Изземват се веществени доказателства, относими към предмета на доказване, като след анализа им наблюдаващите прокурори ще преценят дали са налице достатъчно доказателства за ангажиране на наказателна отговорност на същите. С оглед трайната практика на Прокуратура на Република България да информира българските граждани по дела с висок обществен интерес и след разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализирана прокуратура публикува част от комуникацията на обвиняемия П.Б. с лицата П.У. и Н.Н., отнасяща се за два отделни случая:

4

Първият случай касае размяна на текстови съобщения между П.Б. и лице, обозначено като “Prezident-P. U.“. От комуникацията е видно, че на 27.12.2018 г. „Prezident- P. U. ” изпраща поредица от съобщения на обвиняемия със следното съдържание: „Има само проект на решението“, „Първо ще го видиш ти“, „Още не подписано“. В отговор П.Б. пише: Разбрах“.

На същия ден в 16.20 ч. обвиняемият получава от “Prezident-P. U.“ и снимков файл на съдебно решение, придружено с уточняващ текст: „Това ще е в оригинал“. На 03.01.2019 г.

“Prezident-P. U.“ изпраща на П.Б. линк към съдебно решение на състав на Върховен административен съд от дата 02.01.2019г. (първият работен ден на годината). Видно от публикуваното на интернет страницата на съда решение, същото е идентично с текста, изпратен от “Prezident-P. U.“ в 16.20ч. още на 27.12.2018 г. Специализирана прокуратура заявява, че ще продължи действията си по разследване и ангажиране на наказателна отговорност на лица, осъществяващи престъпления, независимо от тяхното служебно положение, социален статус и политическа принадлежност. Съзнаваме, че това е единственият начин за възстановяване доверието на българските граждани в правосъдието и опровергаването на наложеното погрешно разбиране за недосегаемост от наказателни преследвания на опредeлена група лица.