Определение № 1111 от 22.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601377 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от началника на Затвора в гр.София, чрез процесуален представител, както и частен протест от СГП, против протоколно определение №5166 от 08.11.2023г. на СГС, постановено по чнд №6215/2023г., с което е постановено предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца, наложено на осъдения Е. Д. Р. по чнд №1321/2017г. на ОС Пловдив.В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е безспорно е налице само първата кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка осъденият да е изтърпял повече от две трети от наложеното наказание, равняващо се на 7 години, тъй като към датата на съдебното заседание осъденото лице е изтърпяло 8 години, 9 месеца и 13 дни. Оспорва се наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, както неправилно било прието от съда в оспореното определение. Изтъква се, че възможността за условно предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението му. Приложените по делото такива източници правят неубедителен извода на първоинстанционния съд, още повече, че становището на началника на затвора съгласно чл.437, ал.3 от НПК трябва да бъде съобразено. Съдът е кредитирал единствено положителните моменти в доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, 1 като не е обсъдил останалите доказателства по делото. Коментирани са само положителните изводи в доклада, без да се коментират останалите доказателства по делото. Оценките на риска за рецидив и вреди са с непроменени първоначални стойности, което не може да обуслови „благоприятна тенденция“. Действително са налице част от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, но съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, осъдените лица са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме като доказателство за поправяне, което изисква завършен превъзпитателен и самовъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното, съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, за защита на обществения интерес.Тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност.

По тези причини се иска отмяна на определението като неправилно, необосновано и немотивирано.

В частния протест прокурорът е посочил, че счита определението за неправилно, тъй като безспорно е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, както и са налице доказателства за започнал процес на поправяне на осъдения, но е необходимо повече време, за да са трайни положителните констатации. Оценката на риска от рецидив към момента е 44 точки, той е в средни стойности, бил е 51 точки при постъпването в затвора, а едва при 20 точки се счита, че рискът е преодолян. Съдът формално е приел, че от доказателствата се извежда наличието на втората законна предпоставка, като се позовава на приложените по делото доклади, но игнорира заключението на ИСДВР, че Р. не е дал категорични доказателства, че се е поправил. Доброто поведение е задължение на осъдения по чл.96 от ЗИНЗС, затова изискуемото поведение не е основание да бъде определено като надхвърлящо обичайното добро, при което е възможно да се приложи условно предсрочно освобождаване. Иска се отмяна на определението и оставяне на молбата без уважение.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата и протестът бяха приети за допустими, като подадени в срок и от лица с активна процесуална легитимация за това, а по същество за неоснователни, по следните съображения: Е. Д. Р. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца, наложено му по чнд №1321/2017г. на ОС Пловдив. Към 08.11.2023г. е изтърпял всичко 9 години, 9 месеца и 6 дни, след приспадане на отработеното време, остатъкът от наказанието е бил 8 месеца и 24 дни. В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че то е отрицателно, тъй като оценката на риска от вреди за обществото не е редуцирана, не са 2 налице данни за поправяне на лицето, целите на наложеното наказание и задачите по плана на присъдата не са изпълнени докрай, има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена с наложеното наказание. Приложен е и подписан първоначален план на присъдата, подписан от осъдения на 05.11.2022г., в който като продължителност на коригиране на проблемните зони е посочен период от 1/една/ година. В съдебно заседание това становище се поддържа, тъй като според администрацията на затвора, е налице само първата от кумулативно изискуемите предпоставки, въпреки че има доказателства за поправяне и превъзпитаване, те не дават основания за заключение, че е налична трайно настъпила такава тенденция. В доклада от ИСДВР ЗО“Казичене“ е посочено, че осъденият е награждаван многократно и е наказан за едно дисциплинарно нарушение със заповед от 13.10.2023г., Първоначалната оценка на риск от сериозни рецидив вреди е редуцирана от 50 на 44 точки, в момента е в ниски стойности, рискът от сериозни вреди за обществото е среден, за персонала, за осъдения и за лишените от свобода е нисък. Планът за изпълнение на присъдата е подписан на 05.11.2023г., заложените в него цели са със срок от по една година, целите са свързани с работа по именно по проблемните зони нагласи и умения за мислене.

Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че осъденият е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и са постигнати целите на наказанието, а в краткия оставащ период пребиваването на осъдения в затвора няма да допринесе за реализиране на личната превенция спрямо него. Съдът намира, че предсрочно освобождаване на осъдения не е преждевременно, тъй като към момента на преценката са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, изводими от започналата позитивна промяна в поведението на осъдения. Независимо, че рискът от рецидив е намален само до 44точки, той вече е нисък, а стойности на риска от сериозни вреди, сочат, че е настъпила положителна промяна, която е трайна.

Поведението на осъдения да се труди, да спазва правилата, да се държи отговорно и безконфликтно, запазените връзки с близките, съпоставени с краткия период, който остава за изпълнение от наказанието, са основания в подкрепа на извода на първоинстанционния съд за основателност на молбата за допускане на УПО. Правилно и е заключението, че корекционната дейност е отбелязала напредък, независимо от допуснатото едно нарушение на дисциплината. Следва да се подчертае и че актуалният план за реализиране на целите на присъдата по чл.36 от НК е за срок от една година и фактически е бил изпълнен на 05.11.2023г. Цялостният прочит на доклада на ИСДВР дава 3 възможност за извод в насока, че действително се наблюдава позитивна корекция в поведението на осъдения. Затова молбата за условно предсрочно освобождаване правилно е била приета от първоинстанционния съд за основателна. Отрицателното становище на началника на Затвора гр.София, изразено и в частната жалба, е основано единствено на твърдения за неприключила корекционна работа, която сама по себе си сочи на започнала позитивна промяна в поведението на осъдения, затова не може да мотивира различен от направения от първоинстационния съд правен извод. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че се налага изводът на първата инстанция, че процесът на поправяне и превъзпитание няма нужда да продължава, следва да бъде потвърден като законосъобразен.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, затова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №5166 от 08.11.2023г. на СГС, постановено по чнд №6215/2023г., с което е постановено предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца, наложено на осъдения Е. Д. Р. по чнд №1321/2017г. на ОС Пловдив, считано от влизането в сила на определението.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4