Определение № 226 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. П. като разгледа докладваното от Светослав Ем. П. Наказателно дело частен характер № 20261520200484 по описа за 2026 година

Делото е образувано по тъжба от Д. П. И. против Е. Г. М..

Съдът, разглеждайки в съвкупност твърденията, посочени в тъжбата, установи следното:

С тъжбата е посочено, че се повдига обвинение по чл.147, ал.1 от НК.

Наведени са доводи за настъпили негативни емоционални и психически преживявания у тъжителя, което е довело и до причиняване на неимуществени вреди. С оглед на това е предявен и граждански иск в наказателното производство в размер на 3000 евро.

Тъжителят твърди, че М. извършила престъпно деяние изразяващо се в подаване на сигнал от нея до Районна прокуратура – Кюстендил, в който е обективирано твърдение, че И. е изнесъл лични данни на общото им дете по време на проведена пресконференция в гр.

Пловдив на 25.09.2025г.

И. сочи, че това твърдение е неистинско и е подал сигнал до Районна прокуратура – Кюстендил и след извършена проверка по пр. пр. № 4170/2025г. по описа на РП – Кюстендил е постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е прието, че не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер.

Тъжителят сочи, че с подаването на сигнала М. е разгласила неистинско позорно обстоятелство за мен, като му е приписала извършване на противоправно деяние, накърняващо доброто му име и авторитет, включително в качеството му на родител и лице, активно търсещо защита на правата си по законен ред.

Предвид посочената фактическа обстановка по делото, съдът прави следните изводи:

Съдът, след като обсъди изложените в тъжбата фактически твърдения, намира, че в случая не са налице данни от обективна страна за осъществен състав на престъпление по чл.

147, ал. 1 НК.

От изложеното в тъжбата се установява, че твърдяното деяние се изразява в подаване от М. на сигнал до Районна прокуратура – Кюстендил, в който е изложено твърдение, че И. е изнесъл лични данни на общото им дете по време на проведена пресконференция в гр.

Пловдив на 25.09.2025 г. Самият тъжител сочи, че по подадения сигнал е била извършена проверка по пр. пр. № 4170/2025 г. по описа на РП – Кюстендил, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

1

Горепосочените обстоятелства сами по себе си не обосновават извод за осъществено престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. Подаването на сигнал или жалба до компетентен държавен орган представлява упражняване на конституционно признато право на жалба и сезиране на органите на властта. В случая М. е сезирала прокуратурата с твърдения, които е счела за относими към защита на права и интереси, свързани с детето.

Обстоятелството, че в резултат на извършената прокурорска проверка не са били събрани данни за престъпление от общ характер, не е достатъчно, за да се приеме автоматично, че подаденият сигнал съдържа неистински позорни твърдения или че е налице клевета.

Противното би означавало всяко лице, подало сигнал до прокуратурата, което впоследствие не бъде потвърдено от проверката, да носи наказателна отговорност за клевета, което е несъвместимо с предназначението на института на жалбите и сигналите до държавните органи и би довело до недопустимо ограничаване на правото на гражданите да сезират компетентните власти.

Липсват данни М. да е разгласила твърденията публично или извън рамките на сезиране на компетентен орган. Съдебната практика последователно приема, че подаването на жалба или сигнал до държавен орган, с цел извършване на проверка, не съставлява престъпление по чл. 147 НК, когато лицето упражнява предоставено му от закона право, дори впоследствие изложените твърдения да не бъдат потвърдени.

При така изложената фактическа обстановка не се установяват признаците от обективна страна на престъпление, предмет на тъжбата, поради което производството следва да бъде прекратено.

Предвид посоченото по-горе, съдът, на основание чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК, следва да прекрати производството по делото и да върне на тъжителя подадената от него тъжба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 484 от 2026г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА на тъжителя Д. П. И. подадената от него тъжба с вх.№ 5779 от 22.04.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в 7дневен срок от връчването му на тъжителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

2