Решение № 1760 от 17.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100111063 по описа за 2025 година

Предявен е от ищците П. В. Й. и Д. И. Й. срещу П. В. Ц., иск с правна квалификация чл. 29 от ЗЗД, вр.чл.27 от ЗЗД за унищожаване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 101, том IV, рег. № 11681, дело № 0637/2021 г. поради измама.

Ищците твърдят, че през месец юли, 2021г., са се договорили с ответницата да подпишат предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- Апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, в жилищна сграда- бл. 60, вх. А, ет. 7, с идентификатор *** за сума в размер на 90000,00лв. Ответникът –купувач е заявила, че не разполага с цялата сума, платена е сума в размер на 10000,00лв., а остатъкът е следвало да бъде заплатен в срок от две години от подписване на предварителния договор.

Поддържат, че имотът е придобит в режим на СИО. Преди подписването на договора при нотариус на ищците било представено копие от предварителния договор за запознаване, а след сключване на предварителния договор не им бил предоставен екземпляр от същия.

През 2023г. ицщите се усъмнили, че не получават сметки за дължими данъци, поради което при проверка при нотариус им бил предоставен Нотариален акт № 101, том IV, рег. № 11681, дело № 0637/2021 г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба на процесния апартамент, вместо предварителен договор. Съгласно договора ответницата следвало да изплаща цената на имота на равни месечни вноски за 160 месеца в общ размер на 80000 лв.

Излагат доводи, че предвид изричното им уверение, че остават собственици на имота процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот е унищожаем поради измама.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

1

Претендират разноски.

Ответникът-П. В. Ц. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва изложените твърдения в исковата молба. Твърди, че с ищците са възникнали облигационни правоотношения по повод договор за наем за процесния апартамент, като в началото на 2017 г. дъщерята на ищците се е свързала с ответницата, за да й съобщи, че ищците възнамеряват да продадат апартамента и го предложили първо на нея. В отговор на предложението ответницата заявила желание да закупи жилището на цена, не по-висока от 90000 лв., като към момента имала възможност да заплати 10000 лв. по банков път, а останалата част- на вноски в размер на 500 лв. месечно. Поддържа, че страните по делото са постигнали съгласие да сключват договор за покупко-продажба на процесния имот при посочените условия. Оспорва страните да са договаряли сключването на предварителен договор. Сочи, че уговорената сума в размер на 10000 лв. е била изплатена на два пъти- 1500 лв. на 30.06.2021 г. и 8500 лв. на 01.07.2021 г., като впоследствие е заплащана месечната вноска от 500 лв. Излага доводи, че през пролетта на 2023 г. ищците са поискали увеличение на месечната вноска за продажната цена на апартамента, като ответницата отказала да приеме това искане. Оспорва да е налице измама при сключване на процесния договор за покупкопродажба. Излага се също, че данъците на имота били платени от ответницата още при сключване на договора.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 101, т. 4, дело № 0637/01,07,2021год. П. В. Й. и Д. И. Й. са продали на П. В. Ц., недвижим имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к. „********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 59,46кв.м., при съседи: от северулица, от юг-апартамент № 35, от изток-коридор, стълбище, от запад-улица, от гореапартамент №42, отдолу -апартамент №30, заедно с избено помещение №36, с площ 3,90кв.м., при съседи: от север-мазе, от юг- мазе, от изток-улица от запад-коридор и 1,348% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена за сумата от 90000,00лв., от които сума в размер на 10000лв. платима по сметка на Д. Й., а остатък от 80000лв. - на равни месечни вноски в размер на 500,00лв. за срок от 160 месеца.

По делото е представена вносна бележка от 30,06,2021год. за внесена в полза на Д.

Й. сума в размер на 1500,00лв., както и вносна бележка за внесена сума в размер на 8550,00лв. на 01,07,2021год.

Не се спори, че ищците са придобили собствеността върху процесния обект на основание договор за продажба на държавен имот по реда на наредба за държавните имоти на 18,03,1992год.

2

По делото с вх.№307756/01,10,2024год., Столична община е посочила, че за лицето П. В. Ц. е открита партида за недвижимо имущество – на осн. документ за собственост 101-4-11681/01,07,2021год.

Видно от приложеното досие по нотариалната сделка и одобрение за прилагане на мерки за опростена комплексна проверка на осн.чл.10 от ЕВПКПИПФТ на НК на РБ, е одобрена от нотариус В.Б. сделка покупко-продажба с продавачи- П. В. Й. и Д. И. Й. и купувач П. В. Ц.;

С молба вх.№46465/01,07,2021год. от нотариус Б. е представен за вписване Нотариален акт за покупко-продажба на имот от 01,07,2021год.

С молба рег.№ 11682/01,07,2021год. с нотариална заверка на подписите на П. Й. и Д. Й., ищците са поискали вписване на законна ипотека върху имота за сумата от 80000лв., която ответникът се е задължил да заплати на равни месечни вноски в срок от 160 месеца, считано от 01,07,2021год.

Видно от извлечение от сметка с титуляр В.П. В. в периода от 01,02,2018год. до 30,06,2021год. са видни постъпленията по сметка, вкл. наредени преводи от П. Ц.;/стр.137/;

От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на св. В.Б./ нотариус/ се установява, че документите за изповядване на сделката –покупко-продажба са ангажирани от ответницата. По време на изповядване на сделката е обсъдено с ищците, че голяма част от продажната цена остава за доплащане в дълъг период от време, на което те са заявили, че тъй като П. име е наемател й имат доверие; По настояване на нотариуса е вписана законна ипотека в тяхна полза, с оглед гарантиране изплащането на сумата.

Нотариалният акт е прочетен от страните. В нито един момент не е ставало въпрос, че се касае за друга сделка. Продавачите са се явили лично и подписали акта. Не е обяснявано на продавачите специално, че става въпрос за продажба на апартамента, като се прехвърля собствеността същия ден, в който се подписва договора. Страните разполагат с време да се запознаят предварително с документите и не са ползвали адвокат. Изчитането е за целия нотариален акт, включително ЕГН, адреси, и никой не е възразявал. Молбата за вписване на законна ипотека е подписана лично пред свидетеля. Сочи, че никой от продавачите не получава актове при продажба, освен в редки случаи, когато се „изнасят пари“ извън България, тогава се предоставя на продавачите нотариален акт в оригинал с цел превод;

От показанията на св.В.-дъщеря на ищците, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че ищците са имали желания да продадат жилището, като първо са поканили „П. и Б.“ да го закупят, като последните са наематели на жилището.

Първоначално ищците са искали продажбата да е за сума от 120 000 лв., но П. заявила, че не разполага с такива средства, след което ищците се съгласили на продажна цена от 90 000 лв.

П. като наемател на жилището всеки месец е превеждала наема по лична сметка на свидетелката. Ищците и ответницата договорили цена от 90 000 лв. за продажбата на апартамента и съгласие за подписване на предварителен договор. Според условията на договора при една-две невнесени вноски ищците да могат да оспорят договора и да си 3

„вземат“ жилището. На срещата между ищците и купувача било договорено прехвърлянето на апартамента да се случи след изплащане на последната вноски, тоест цялата продажна цена в срок 2 години. Първата сума била 10 000 лв., след което за 2 години с месечна вноска от 3 333 лв. Споразумели се предварителния договор да бъде сключен в София пред нотариус, което било сторено на 01.07.2021 г. Свидетелката присъствала в кантората на нотариуса заедно с родителите си, П. и мъж, който носел документи. Изнесен бил предварителния договор за продажбата на апартамента, в който имало само текст, не нотариален акт и с условие в срок от 2 години да бъде изплатена продажната цена. В документа представен за запознаване било посочено „предварителен договор“ за продажба на жилище. Нотариусът попитал ищците дали са съгласни с условията на предварителния договор и предоставила последната страница за подпис. Нотариусът „нищо не прочел“.

Преди продажбата баща на свидетелката се снабдявал с документи, свързани с продажбата.

Нотариусът заявил, че договорът ще бъде изготвен до 10 дни и ще бъде изпратен на ищците. През 2024 г. ищците искали да се снабдят с предварителния договор от нотариалната кантора и установили наличието на нотариален акт за продажба. Нотариусът попитал страните дали са съгласни с условията, но не е чел или казвал нещо конкретно.

Пред страните не е четен договора. При подписването на договора не е говорено за ипотека.

Разходите по договора били поети от П. и включвали намиране на нотариус, снабдяване с документи.

От показанията на свидетеля И.И. се установява, че в началото на юли 2021 г. при среща с П. и Д. е обещал да се запознае с договора, който ще сключват, като заявили, че става дума за предварителен договор. Присъствал на сделката в нотариалната кантора, където страните били посрещнати от мъж и им бил представен за запознаване договор, на който пишело: „Предварителен договор за апартамент“, със съдържание срок на изплащане 2 години, 24 месеца, три хиляди триста и нещо лева месечно за дължимата неплатена част от продажната цена /общо 90 000 лв./. Съдържанието на договора включвало „ако едната от страните има претенции, има право да развали договора или при невнасяне на вноски имат право да развалят договора“, „при внасяне на последната вноска, продавачът е длъжен да се яви при нотариус за прехвърляне на жилището“. В деня на сделката свидетелят стоял във фоайето, където се запознал с договора, но не е влизал в стаята при нотариуса. Мъж от кантората на нотариуса донесъл празни бели листа, за да си напишат П. и Д. имената и да се подпишат, без текст. В съдържанието на договора прочетен от свидетеля, пишело „Предварителен договор“, никъде не пишело нотариален акт.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.кв. 29 от ЗЗД, вр.чл.27 от ЗЗД за унищожаемост поради измама.

Фактическият състав на измамата, включва установяване на следните елементи:

1.сключване на сделка, при която едната страна по сделката е била в заблуждение относно характера й и/или относно последиците от нея; 2.заблуждението е предизвикано умишлено 4 от другата страна; 3.сделката е сключена поради заблуждението; Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка; Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено под въздействие на заблуждение, умишлено предизвикано от другата страна или от трето лице, като в последния случай измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея; Заблуждението може да се отнася до съдържанието на сделката или мотивит е за сключването й; При умисъла за гражданска измама измамващият съзнава погрешността на представите, които предизвиква, както и че те се считат за верни у измамения; Въвеждането в заблуждение – материалният компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата, може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие; Невярната представа за действителността у измамения предполага установяване на факта, че умишленото действие или бездействие, извършено от измамващия или от трето лице, е предизвикало погрешни представи в съзнанието на заблудения относно съществените и/или случайни елементи от съдържанието на договора, както и мотивите за него; /Реш. № 8 от 15.01.2026 г. по к. т. д. № 885/2025 г., Т.К., ІІ ТО на ВКС/;

Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d547794-a895-433c-b812-3f36c6abe4aa