Решение № 38 от 29.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Б., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101948 по описа за 2023 година

С исковата молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Е. И. Й. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2106,90 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., начислена за абонатен № *, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „Х.“ № *, ет. *, ап. *; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 339,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023г.; 3.) с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 32,30 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.; 4.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД за сумата от 6,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, считано от 21.07.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 940/19.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1539/2023 г. по описа на БРС.

Ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият му имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ 1 задълженията за текущия месец се заплащали най – късно 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава, съгл. ОУ. Собственикът на процесния имот имал сключен договор за извършване на дялово разпределение на „*“ ООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът използвал доставяната ТЕ през процесния период, но не погасил задълженията си към ищцовото дружество. По същество искането към съда е да се признае за установено, че ответникът дължи на „Т. С.“ ЕАД процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Посочва, че през м. май 2023 г. е изплатил изцяло процесните задължения към ищеца, включително сторените разноски. По същество желае отхвърляне на исковете.

В откритото съдебно ищецът, редовно призован, не се представлява. В предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа исковата молба, исканията си по същество, както и претенцията си за разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Трето лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. НА № 152/25.10.1969 г. за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ, том XXX, дело № 5952/69 г. процесният имот е бил собственост на М. Ц. Й.а и И. Н. Й.. Същите след смъртта си са оставили единствен наследник своя син Е. И. Й.

– ответник по настоящото дело, видно от удостоверения за наследници изх. № 516/18.10.2022 г. и № У-02/06.01.2021 г., изд. съответно от Община П. и Община В..

Видно от приложените Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.

С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

По силата на Договор от 09.06.2020 г. между „Т. С.“ ЕАД и „*“ ООД (понастоящем „Д. Е.“ ЕООД), ищецът е възложил на ТЛ – помагач извършването на услугата дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост (СЕС).

При съвкупното разглеждане на Декларация от 09.09.2002 г. на представител на етажните собственици в бл. 23, ул. „Х.“ № *, Протокол № 2-А от 25.08.2002 г. от общо събрание на ЕС, Протокол № 2-Б от 25.08.2002 г. от общо събрание на ЕС, Протокол № 2-В от 25.08.2002 г. от общо събрание на ЕС се установява, че етажните собственици 2 надлежно са взели решение и са избрали свои представители, които да подпишат договор за топлинно счетоводство с третото лице – помагач „*“ ООД. От самия договор, сключен на 09.09.2002 г., се установява, че „*“ ООД поема задължение да достави и монтира ел. радиаторни разпределители на ТЕ и радиаторни вентили и да извършва услугата топлинно счетоводство за разпределение между отделните абонати на консумацията, измерена по общ топломер, съгл. методиката за разпределение по Наредбата за топлоснабдяването – ПМС № 64/2002.

Според Фактура № 1013819419/31.07.2021 г., ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1518,17 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

Според Фактура № 1019469413/31.07.2022 г., ответникът дължи на ищеца сумата от общо 597,72 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Съгласно заключението от съдебната инженерно – техническа експертиза, ежемесечните отчети по общия топломер в сградата етажна собственост за процесния период са извършени коректно и съответстват на тези по издадените месечни фактури.

Разликите между старо и ново показание са изчислени правилно, като е приспадната и мощност за технологични разходи, съгл. Наредбата за топлоснабдяване и температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата. Вещото лице прави извод, че дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е в съответствие с нормативната уредба. За периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. ответникът не осигурил достъп до отоплителните тела в имота си, поради което реален отчет не се направил, а начисленото за този период било на база чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяване Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. и на база методиката за дялово разпределение към Наредбата, а именно – при максимален разход на уреда. Начислена била и сума за разхода на енергия за сградна инсталация в зависимост от отопляемия обект, съгл. чл. 61, ал. 1, т.6.1.3 от Наредбата. За периода от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г. ответникът осигурил достъп до отоплителните тела и водомера за топла вода. За този период не бил отчетен разход на ТЕ за отопление, а се констатирал такъв само за битово горещо водоснабдяване (БГВ). В заключението се пояснява, че консумираната енергия е действителната такава, а разпределението на тази енергия по отделните апартаменти в сградата е по прогнозни сметки, които впоследствие се коригират чрез изравнителни сметки, тъй като в случая за СЕС няма уговорка за ежемесечно отчитане по индивидуални топломери и водомери. В заключение се сочи, че разпределението на ТЕ за отчетния период за ответника е извършено съгласно действащата Наредбата за топлоснабдяване Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. За целия процесен период (общо за 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.) стойността на ТЕ, изразходвана от ответника е 2153,28 лв. (с вкл. ДДС), от които 1010,01 лв. – за отопление на имота, 355,47 лв. – сградна инсталация, 787,80 лв. – битово и горещо 3 водоснабдяване. Сумата, дължима за дялово разпределение за целия период, е 33,70 лв. (с вкл. ДДС). По отношение на отчисленията за технологични разходи в абонатната станция, такива са извършвани за сметка на ищцовото дружество, като пресмятанията и приспаданията са извършени коректно и в съответствие с нормативната уредба. Съгл. експертното заключение, общият топломер, монтиран в абонатната станция, е изправен, в процесния период е преминал необходимите метрологични проверки с периодичност две години. Съдът се доверява изцяло на заключението по СТЕ, тъй като същото е подробно аргументирано, на база обективен и обстоен анализ.

Според заключението на ССчЕ, за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. няма извършени погашения от страна на ответника. За двата процесни подпериода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. са издавани изравнителни сметки, като вещото лице е посочило и сумите за изравняване по подпериоди. Съдът кредитира заключението по ССчЕ в частта, с която категорично е констатирано, че ответникът не е погасявал своите задължения за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. В останалата част, съдът не обсъжда и не кредитира заключението, тъй като вещото лице изцяло се е позовало да подадените от ищеца данни, като дословно ги е възпроизвело в табличен вид, без да аргументира изводите си. Още повече, че изчисленията на размерите на задълженията са извършени само въз основа на сумите за изравняване (т.е. върху разликите по месечни фактури и изравнителни сметки), без да е отчетен фактът, че ответникът изобщо не е изплащал задълженията си нито по прогнозни сметки, нито след извършената корекция.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150, ал. 1 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на 4 задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, установява се от събраните по делото доказателства, а и в тази насока няма изрично наведено възражение.

По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.

54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).