Решение № 200 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20251001000578 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение 665/12.05.2025 г., постановено по т.д. №20241100900248 по описа за 2024 година по описа на съда, СГС, ТО, VI-10 състав е отхвърлил предявените от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА искове, а именно: 1.) иск по чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД искове за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 65 225. 42 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55-488/17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г.; за сума в размер на 5 173, 65 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; за сума в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 115 380. 54 лв.) - дължима, но 1 незаплатена увеличена предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022 г.; сума в размер на 9 151, 94 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лв. за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сума в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 765 234. 62 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022 г.; за сумата в размер на 41 393, 95 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева за периода от 07.04.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба 06.02.2024 г. и за законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, както и е евентуално предявените искове, а именно 2.) иск по чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 54 354,52 лв.) - имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 г. на основание чл. 117а от ЗОП, отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г.; за сума в размер на 5 173, 65 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; за сума в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 96 150,45 лв. ) имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор от 17.08.2020 г.; сума в размер на 9 151, 94 лв.

- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лв. за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сума в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 637 695,52 лв.) - имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор от 17.08.2020 2 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022 г.; за сумата в размер на 41 393, 95 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева за периода от 07.04.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите и 3.) искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 54 354,52 лв.) по протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г., сумата в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 96 150,45 лева) по протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022 г. и за сумата в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 637 695,52 лева) по окончателния протокол от 21.12.2022 г. – обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с неиндексиране на цените по договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 година. Разпределена е отговорността за разноските.

С Определение № 2655 / 25.06.2025 г., постановено по делото, съдът е оставил без уважение молба от 28.05.2025 г. от Столична община за изменение на Решение № 655/12.05.2025 г. в частта относно разноските.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, с която постановеното по делото решение се обжалва като неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи, че всички факти, формиращи основанието на предявените главни искове, са установени при условията на пълно и главно доказване, като съдът не е отрекъл това обстоятелство. Твърди, че съдът неправилно е приел, че чл.

117а, ал. 1 от ЗОП не урежда предвидено в закона основание за изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД вр. чл.

117а от ЗОП, а напротив - само правна възможност/допълнително основание за изменение на такъв договор. Застъпва, че в текста на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП (в приложимата му редакция, обн. ДВ бр. 62/2022 г.) е предвидено законово основание за изменение на договора (в частност - на неговата цена) по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 120 от ЗОП, при наличието на което основание, изменението настъпва без да е необходимо постигането на съглашение (взаимно съгласие) между страните, обективирано в съответната 3 форма, като целта на нормата е „да създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск, чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности, разписана в нарочна методика, одобрена от Министерски съвет, като законът с императивни норми урежда както основанието за изменението, така и неговите параметри. Твърди, че принципът за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства не изключва възможността цената на договора за обществена поръчка да бъде изменяна, когато са налице съществени основания за това. Счита, че съдът правилно е приел, че нормата на чл. 117а от ЗОП (обн. ДВ бр. 62/2022 г.) има несъщинско обратно действие.

Неправилно обаче съдът приема, че „тълкуването на новата разпоредба на чл.

117а от ЗОП сочи на извод, че същата се прилага за договори, сключени по реда на ЗОП и в периода, преди приемане на тази разпоредба, които договори са в период на изпълнение на типичната престация - престацията на изпълнителя. Излага се, че видно от приетите по делото три Протокола за предаване на СМР, изпълнителят е извършвал СМР в периода 21.12.2020 г. до 21.12.2022 година, като СМР по договора са изпълнявани в периода от 21.12.2020г. - до 30.09.2021г., както следва: 21.12.2020г. -11.06.2021г. (съгласно Протокол от 08.07.2021г.), в периода 08.07.2021г. -28.09.2021г. (съгласно Протокол №2/27.01.2022г.); от 08.07.2021г. - 30.09.2021г. СМР, (посочени в окончателния протокол от 21.12.2022 г.). Доколкото разпоредбата на чл.117а ЗОП е обнародвана в ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., то следва, че е приета и влязла в сила в рамките на действието (в хода на изпълнението) на процесния Договор. Сочи, че от изричната разпоредба на §2 от ПЗР на ЗОП е видно, че разглежданата норма намира приложение и при договори за обществени поръчки, сключени преди влизането на въпросната норма в сила, какъвто именно е и процесният договор за изработка. Допълва, че съгласно §4 от Методиката (Обн. ДВ. бр.78 от 30.09.2022г.), на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство и предвид, че всички СМР по Договора са приети след 30.06.2021 г., като почти всички СМР са и извършени след 30.06.2021 година, то са налице материалните предпоставки на нормата. В противоречие с установените факти по делото е и изводът на съставът на СГС, че изпълнението на договора било приключило „в достатъчна степен“, защото „строежът е изпълнен“, съгласно строителните 4 книжа и изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ, съгласно представения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, датиран на 16.05.2022 г.,тъй като от доказателствата става ясно, че към 05.08.2022 г. не е било налице изпълнение на всички поети от страните задължения, тъй като изпълнението на строежа до определена степен не е равнозначно на приемане на работите. Окончателният протокол за приемане на работите по договора е бил подписан на 21.12.2022г., а съгласно представено обявление в№00087-2019-0106/18.05.2023г. за приключване на договор за обществена поръчка, изхождащо от самия възложител СО, възложителят сам е посочил (признал) като дата на приключване на договора 29.12.2022година, т.е. след 05.08.2022година. Заключва, че лишени от легална опора и в пряко противоречие със закона са изводите на съда, че нормата на чл. 117а от ЗОП се прилагала само за договори, които били в период на изпълнение на типичната престация - престацията на изпълнителя. Допълва, че съдът е игнорирал и не е обсъдил в мотивите си и значението на извънсъдебното признание относно дължимостта на индексирано възнаграждение, възприето в представеното по делото Решение № 1001 от 15.12.2022 г. на Столичния общински съвет. Счита, че са неправилни изводите на съда, че систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 116 и чл. 117а от ЗОП, съобразно целите и принципите на ЗОП, не могло да обоснове извод, че новата разпоредба на чл. 117а от ЗОП създавала изключение от предвидения ред в чл. 116 от ЗОП за изменение на договорите за обществена поръчка. Намира за неправилни изводите на съда относно неоснователността на исковете с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.117а от ЗОП вр. чл.86 ЗЗД, доколкото отказът на възложителя да измени процесния договор не може да му се вмени във вина, съответно да се твърди, че има виновно неизпълнение на договорни задължения. Твърди да е претърпял вреди , представляващи претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на задължението на възложителя да индексира цената на договора. По отношение исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД сочи, че несъобразяването на ответника с разпоредбата на чл.117а от ЗОП е източникът на неоснователно обогатяване на ответника. Допълва, че не е налице непреодолима сила в процесния случай, както и че неправилно ищцовото дружество може да защити правата си с иска по чл.307 от ТЗ като излага подробни съображения.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените 5 главни искове, а при условията на евентуалност да бъдат уважени евентуалните искове по реда, по който са предявени. Претендира разноски.

Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 117а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) не се прилага по отношение на сключения между Столична община и „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД договор за обществена поръчка с per. индекс СОА20-ДГ55-488/17.08.2020 г., с оглед на това, че типичната престация (престацията на изпълнителя) е изпълнена изцяло през месец септември 2021 г. - почти година преди приемането на чл.

Разпечатката съдържа 21 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d538153-5311-4014-beb2-37517a42eb54