Решение № 159 от 25.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. ПЕ.а

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д – к ц V – П – Св. А Л“ ЕООД против Решение № 320/ 07.03.2024 г. по гр. д. № 3128/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е осъден да заплати на М. Д. Г. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необсъждане на направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Жалбоподателят оспорва приетото от окръжния съд, че липсата на съпричиняване е обхванато от силата на пресъдено нещо по уважения частичен иск. Счита, че със своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, чийто принос следва да се определи на 90 %. Навежда доводи за прекомерност на присъденото обезщетение поради несъответствието му с интензитета на претърпените болки и страдания и с размера на присъжданите от съдилищата обезщетение в подобни случаи.

1

Жалбоподателят обжалва решението и в частта на законната лихва, като счита, че същата е погасена по давност с изтичане на тригодишен срок преди предявяване на иска. Предвид изложеното иска да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск или евентуално да се намали обезщетението, както и да се отхърли претенцията за законна лихва в погасената й част.

Въззиваемият М. Д. Г. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

М. Д. Г. е предявил против „Д. – к. ц. V – П. – Св. А. Л.“ ЕООД иск по чл.

49 вр. 45 ЗЗД за сумата от 46 000 лв., представляваща разликата между уважения по гр. д. № на РС – Пловдив частичен иск от 4000 лв. от общия размер от 50 000 лв. за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2018г. при излизане от рентгеновия кабинет в „ДКЦ“ ЕООД поради наличието на висок праг на вратата и липсата на обозначения и предупредителни табели, ищецът М. Г. политнал и паднал на дясната си страна , вследствие на което получил фрактура на дясната бедрена шийка.

С влязло на 10.11.2022 г. решение по гр. д. № 7103/ 2019 г. на РС – Пловдив е уважен предявения от пострадалия М. Д. Гарданаски против „ДКЦ СВ.Л.“ ЕООД частичен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лв. за неимуществени вреди от увреждането, с оглед на което и предвид приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е формирана сила на пресъдено нещо относно правопорождащите спорното право факти, която следва да бъде зачетена при разглеждане на настоящия иск за разликата до пълния размер да предявеното вземане. От изложеното следва, че в производството по предявен иск за останалата част от спорното вземане по чл.

45 ЗЗД предмет на преценка може да бъде единствено размера на същото, но не и основанието, от което произтича.

2

Що се отнася до обективните предели на силата на пресъдено нещо при направено възражение за съпричиняване, следва да бъде отчетено Решение № 89/ 28.01.2020 г. по т. д. № 2741/ 2015 г., I, т. о. на ВКС, в което, позовавайки се на разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, че формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, и при съобразяване на характеристиката на възражението за съпричиняване като правоизключващо възражение, е изведен извод, че силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването. В контекста на изложеното оплакването във въззивната жалба, че първоинстанцинния съд не се е произнесъл по релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване се явява неоснователно. След като съдът по частичния иск е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, по този въпрос (липсата на принос на увредения към настъпване на увреждането като правнозначим факт, обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), е формирана сила на пресъдено нещо, която не позволява пререшаването му при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

По отношение на оплакването за прекомерност на присъденото обезщетение:

Неимуществените вреди са неизмерими в пари, порази което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост.

Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

В случаите на причинено травматично увреждане размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи взависимост от вида и 3 характера на същото, срока за възстановяване, интензитета и продължителността на болките, причинените неудобства и ограничения в битов и социален план.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установи, че вследствие на процесния инцидент ищецът М. Д. Г. е получил закрито счупване на дясна бедрена шийка. Травматична епифизиолиза на главата на дясна бедрена кост. Вследствие на травмата е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД за времето от 25.07.2018 г. до 31.07.2018 г., където още в деня на постъпване му е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито ваместване на фрактурата с вътрешна метална фиксация. След изписването на пострадалия му е препоръчано да не стъпва на оперирания крайник 3 месеца, за пълното възстановяване на който са необходими 6 – 8 месеца. На 17.07.2019 г. е извършена нова операция с цел отстраняване на металните импланти.

Според вещото лице оздравителният процес от полученото травматично увреждане на дясната бедрена шийка е приключил и е налице пълно възстановяване на обема на движение в дясната тазобедрена става.

По делото са събрани и гласни доказателства относно претърпените от ищеца болки и страдания. Св. Д. С. Г. – баща на ищеца – сочи, че по време на престоя и след изписването му от болницата синът търпял големи неудобства в битов и социален аспект, тъй като за продължителен период (около 5 месеца) не е можел да стъпва на болния крак, бил е на памперси и се е нуждаел от грижата на своите родители. Започнал да ползва патерици едва след петия месец. През месец юли 2019 г. му била извършена нова операция за премахване на металните импланти, за което престоял една седмица в болницата, а след това отново следвало да ползва патерици за около месец.

При тези данни по делото въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна, тъй като присъденото обезщетение е съобразено с характера и тежестта на полученото увреждане, продължителния срок на възстановяване, както и със съпровождащите го неудобства в битов и социален план. В тази връзка следва да се отчете, че се касае за тежко по своя характер травматично увреждане, възстановяването на което е протекло повече от 6 месеца, през който период е бил на легло и не е можел да се обслужва сам.

Възстановителният период е бил съпътстван с редица неудобства както от гледна точка възможността за самообслужване, което е наложило да ползва 4 помощта на своите родители за най – обикновени нужди (хранене, поддържане на хигиената), така и от гледна точка на възможността да води активен начин на живот, присъщ на всяко дете. Детето е било ограничено в придвижването си, в контактите със своите приятели и съученици, било е изолирано от нормалната си социална среда, което се е отразило на неговото самочувствие и психическо състояние. В тази връзка следва да се отчете и фактът на неблагоприятното въздействие, което полученото увреждане е оказало върху психиката на ищеца, изразяващо се в чувство на безпомощност, тревожност и обреченост, още повече, че се касае за дете, което предвид своето психоемоционално развитие не разполага с необходимите сили за неговото бързо преодоляване. От значение за интензитета на претърпените болки и страдания е и извършената през юли 2019 г. нова операция за отстраняване на металните импланти, след която отново за срок от около месец е следвало да се придвижва с патерици. От представения във въззивното производство Медицински протокол на ЛКК № 472/ 27.08.2024 г. се установява, че ищецът все още не е напълно възстановен от полученото увреждане с оглед констатацията за наличие на болка при движение на дясна тазобедрена става в крайна фаза и наличието на леко накуцваща походка, поради което е освободен от участие в часовете по физическо възпитание за учебната 2024 – 2025 г. Касае се за официален документ, установяващ здравослвоното състояние на ищеца към датата на прегледа, чиято достоверност не се разколебава от заключението на в. л. Д. Д., който при извършения личен преглед също е констатирал наличие на болка при флексия (сгъване на дясна тазобедрена става). Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 39 000 лв. е съобразено с интензитета и продължителността на търпените от ищеца негативни преживявания от полученото увреждане и не са налице основания за неговото намаляване. Обжалваното решение, с което на ищеца е присъдена разликата над 4000 лв. по предявения частичен иск, до сумата от 39 000 лв., а именно сумата от 35 000 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.

Що се отнася до оплакването в жалбата, че определеното общо обезщетение от 39 000 лв. надвишава чувствително присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни увреждания от около 15 000 лв., следва да се отбележи, че правнозначимите обстоятелства по чл. 52 ЗЗД (характер на 5 увреждането, срок на възстановяване, възраст и пр.) имат специфично проявление във всеки отделен случай, поради което не би могло да се приеме един общ, приложим във всички случаи, размер на обезщетението.

Въззивната жалба е основателна в частта досежно присъдената законна лихва. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца.

Вземането за законна лихва е акцесорно на главното вземане, което може да бъде предявено както с отделен иск при спазване на изискванията на чл. 127 ГПК, но така също и като отделна претенция без посочване на неговия размер съобразно разпоредбата на чл. 214, ал. 3 ГПК. Независимо от начина на предявяването му спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗД относно давността. Настоящият иск е предявен на 05.12.2022 г., от което следва, че за периода от датата на увреждането – 25.07.2018 г. до 05.12.2019 г. – три години преди датата на предявяване на иска - законната лихва върху претендираната част от процесното вземане е погасена по давност. Изложеното налага обжалваното решение в частта, в която претенцията за законна лихва е уважена за периода от 25.07.2018 г. до 05.12.2019 г. да се отмени, вместо което се постанови ново, с което се отхвърли като неоснователна за посочения период.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d51da95-c0eb-4780-8fce-893885128967