Решение № 135 от 23.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500336 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана от Г.В. Д. въззивна жалба срещу Решение № 143/ 17.06.2021 г. по Гр.д. № 531/ 2020 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявения от него против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата 30 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на наследодателката му Т.Г. Б. от повдигнато й незаконно обвинение. Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Съдът необосновано приел, че не е налице причинно-следствена връзка между действията и бездействията на прокуратурата и съда и претендираните пропуснати ползи от невъзможност на наследодателката му да упражнява адвокатска и журналистическа дейност и дейност като автор и независим продуцент. Този извод противоречал на събраните доказателства и житейската логика, като било установено, че преди започването на наказателното преследване Б. имала постоянни доходи от тези дейности. Взетата спрямо нея мярка на процесуална принуда „подписка“ направила обективно невъзможно тя да пътува в други населени места за извършване на поетите по сключените от нея договори ангажименти, а отделно в самите договори имало клауза за прекратяването им при започване на наказателно преследване; разследването срещу нея обуславяло нарушаване на тайната на кореспонденцията, което също препятствало упражняването на професионалната й дейност. Счита за неправилен, незаконосъобразен и житейски и правно неиздържан извода на съда за липсата на причинно-следствена връзка между действията и бездействията на Прокуратурата и направените разходи на Б. за лечение и погребални ритуали. Именно 1 незаконосъобразното наказателно преследване, загубата на доходи, уронването на честа и достойнството й, ограничаването на правата и свободите й са станали причина за влошаване на здравословното й състояние и впоследствие за смъртта й. Сочи, че съдът не съобразил, че предявеният иск бил за вреди не само от действията, но и от бездействията на Прокуратурата, а последните не били оспорени от нея, при което следвало да се приеме, че тя признава наличието на бездействие и исковата претенция се явявала основателна. Извън тези съображения излага становище, че съдът неправилно приел за начало на давностния срок на претендираното обезщетение датата на влизане в сила на оправдателната присъда 15.06.2015 г. вместо датата на смъртта на наследодателя му – 16.09.2015 г. Неговото право на иск в качеството му на наследник било самостоятелно, а не била налице суброгация в правата на починалото увредено лице. Освен това Прокуратурата не направила своевременно възражение за погасяване на претендираното вземане за главница по давност, а възражението му касаело само претенцията за лихви и в хода на процеса не доказала твърдението си за изтекла давност. Моли решението да бъде отменено и предявения иск – уважен изцяло. Претендира разноски.

Насрещната страна – Прокуратурата на РБ – не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният й представител заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за правилен извода на първоинстанционния, че липсва причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и твърдените вреди – предмет на иска, поради което същите са извън обхвата на дължимото обезщетение. Законосъобразна била и преценката на съда за погасяване по давност на вземането, считано от 15.06.2020 г. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

По делото не са спорни следните факти: Жалбоподателят е законен наследник на Т.Г. Б. – негова майка, починала на 16.09.2015 г., срещу която е водено наказателно производство, образувано на 04.09.2012 г. и приключило на 15.06.2015 г. с Решение № 224 от същата дата по НД № 615/2015 г. по описа на ВКС, с което подсъдимата е 2 оправдана съгласно чл.24 ал.1 т.1 НПК по обвинението да е извършила престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.2 НК и на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК – поради погасяване по давност на наказателното преследване – е прекратено наказателното производство срещу нея по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.316 във вр.чл.308 ал.1 и 2 НК, каквото съдът в мотивите си е приел, че е извършено от нея.

Общата продължителност на наказателното производство е 2 години и 9 месеца. За периода 03.10.2012 г. - 12.10.2012 г. Б. е била задържана и впоследствие й е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, от 12.10.2012 г. до 27.02.2014 г. наложената й мярка за неотклонение е „подписка“, от 28.02.2014 г. до 31.03.2014 г. тя е търпяла наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Сливен по приведената в изпълнение първоначално постановена присъда, а след тази дата до 15.06.2015 г. мярка за неотклонение отново е била „подписка“. В хода на разследването за неговите нужди на 25.09.2012 г. от Б. са били иззети три компютърни системи и флаш памет, които са й били върнати на 15.02.2013 г.

От приетите медицински документи се установява, че Б. е имала здравословни проблеми от края на 2014 г., търсила е лекарска помощ, правени са й изследвания и е провеждала лечение. На 17.08.2015 г. тя, след откриването й от близки в безсъзнателно състояние, е приета в болница, където й е поставена диагноза вродена артерио-венозна малформация в дясна голямомозъчна хемисфера, мозъчен кръвоизлив, вътрешна хидроцефалия, левостранна централна хемипареза, артериална хипертония, стеноза и инсуфициенция на митралната клапа и след стабилизиране на състоянието й е насочена за оперативно лечение в хервохирургична клиника. Направената операция не е довела до подобряване на здравния й статус, състоянието й останало тежко, комата се задълбочила и се стигнало до летален изход. Посочено е, че през 1991 г. тя е прекарала мозъчен кръвоизлив и още тогава е диагностицирана с вродената малформация.

Представени са платежни документи за направени разходи във връзка с провеждано лечение в болнично заведение през периода 2014 г.- 2015 г. в общ размер 4 724.88 лв.

Във връзка с погребението й ищецът е заплатил 550 лв. такса за погребални услуги.

От 1995 г. Б. е вписана в АК-София като адвокат и е упражнявала адвокатска дейност. През м.02., м.03. и м.08.2012 г. тя е сключила договори за абонаментно обслужване за предоставяне на правна помощ за срок от 5 г. с Фондация „Стъпка по Стъпка“ с месечно възнаграждение 1000 лв. и с „Бизнес Съпорт“ ООД, Германия с месечно възнаграждение 1000 лв., договор за абонаментно обслужване за срок от 4 г. с Фондация „Конкордат за бизнеса“ гр. София с месечно възнаграждение 1000 лв. и договор за абонаментно обслужване за срок от 3 г. и 6 месеца с „Busimess concordat GVT incorporated” САЩ с месечно възнаграждение 2 000 лв. По своето съдържание договорите са идентични. Техен предмет е оказване на правна помощ чрез устни консултации, вкл. по телефона, писмени консултации, подготвяне на проекти за договори, нотариални актове, пълномощни, декларации и др., изготвяне на правни 3 анализи, извършване на вписване в ТР, участие в преговори за подготовка и сключване на договори, представителство пред съд, съдебни изпълнители, адм. органи.

Предвидено е прекратяването им с отправено писмено предизвестие. Б. е извършвала и търговска дейност от 2005 г., когато е регистрирана като ЕТ с фирма „Алфа филмс Т.Б.“ гр.Пазарджик с предмет на дейност журналистическа и продуцентска дейност. По делото е представен договор за използване на авторски права от 20.01.2011 г., сключен между ЕТ като автор и „Busimess concordat GVT incorporated” САЩ като ползвател.

Видно от договора, сключен за срок от 10 г., авторът се е задължил да изготви и предаде до 01.11.2012 г. 5 бр. сценарии и синопсиси на ползвателя и освен тях да му предостави права върху късометражни филми с 3D визуализация, авторска музика и преработки по мотиви на българска народна музика, 20 клипа с продължителност от по 10 мин. всеки, права върху техниките за преработване на звук и синхронизиране на визуализация и др. Договорено е възнаграждение от 3000 евро месечно, като страните са се съгласили, че дължимото възнаграждение ще бъде удържано за период от 24 месеца, за да покрие първоначалните разноски, а впоследствие ще бъде възстановена на автора. Договорено е, че в случай на нарушение от автора на правилата на добрите нрави и морала той губи право на възнаграждение за 1 г., а ако нарушенията продължат за период над 2 г. и 6 м. – договорът се прекратява. Прието е, че ползвателят има право да прекрати едностранно договора при съмнения за нарушения на наказателното законодателство, когато е приложима разпоредбата на чл.78а НК. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че Б. е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2011 г., но след тази дата липсват такива, както и липсва счетоводна документация, от която да се установят приходите й. Съобразявайки представените по делото четири договора за абонаментно обслужване и договора за използване на авторски права, вещото лице е изчислило, че за периода от 01.01. до 04.09.2012 г. тя би следвало да е получила доходи в размер на 75 614.73 лв. /в това число 47 722.25 лв. по договора за използване на авторски права/.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск от Г.В. Д. в качеството му на наследник на Т.Г. Б. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на наследодателката му от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в размер на сумата 30 000 лв., от която 4724.88 лв. разходи за лечение, 1862 лв. разходи за погребение, 20 000 лв. пропуснати ползи от невъзможност да упражнява адвокатска дейност и по прекратени договори за абонаментно обслужване и правна помощ, а останалата част до заявеният размер – пропуснати ползи от невъзможността да упражнява журналистическа дейност и дейността като автор и независим продуцент, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2012 г. до окончателното плащане, както и направените разноски за производството. Искът е с правно основание чл.6 ал.1 предл. първо вр. чл.2 ал.1 т.3 от 4

ЗОДОВ.

Формираните от ОС – Русе изводи за осъществяване на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, който обуславя отговорността на Прокуратурата за причинени неимуществени вреди, изцяло се споделят от настоящия състав и на основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към изложените мотиви. На наследодателя на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на две престъпления, като за извършването на едното той е бил оправдан с влязла в сила присъда и това характеризира обвинението спрямо него като изначално незаконно. За другото престъпление съдът е приел, че е извършено, но поради погасяване по давност на възможността за наказателно преследване, по това обвинение производството е прекратено. Отговорността на Държавата е обективна, защото законът не се интересува, дали увреждането се дължи на виновното поведение на конкретно длъжностно лице. Прилага се принципът на риска и отговорността за вреди се поема от този, който го е създал, т.е. от Прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинението в наказателния процес.