Определение № 284 от 17.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242000600307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.309 ал.6, във връзка с чл.341 и следващите от НПК. Образувано е по частна жалба от адв.П. Н. от АК-Бургас, упълномощен защитник на Е. Ю. С. ЕГН ********** от с.Средище, област Силистра Бургас – подсъдим по НОХД № 316/ 2023г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, срещу Определение № 379 от 28.11.2024г., постановено по същото дело, с което след постановяване на присъдата, на основание чл.309 ал.3 от НПК първоинстанционният съд заменил взетата спрямо С. в досъдебното производство мярка за неотклонение ”Парична гаранция“ в размер на 15 000.00 лева, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на заменящата мярка за неотклонение, тъй като до момента подс. С. е имал безукорно процесуално поведение, участвал е лично в производството и се е явявал на всички съдебни заседания, а постановената по делото осъдителна присъда според защитника не била достатъчна за определяне спрямо жалбоподателя на най-тежката мярка за неотклонение. Претендира се отмяна на оспореното определение и вземане спрямо С. на мярка за неотклонение „Парична гаранция“.

В писмено становище прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по същество. Макар до момента подс.С. да се е явявал на съдебните заседания и да е спазвал условията на взетата му мярка за неотклонение „Парична гаранция“, което е негово задължение, постановената срещу него осъдителна присъда с определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим, е ново 1 обстоятелство, което правилно е било отчетено от окръжния съд като основание за задържането на жалбоподателя в контекста на специалната хипотеза на чл.309 ал.3 от НПК. Според прокурора е налице реална опасност С. да се укрие, за да избегне наказателна отговорност, и от доказателствата по делото не се установява противното, поради което постановеното първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице – подсъдим, спрямо когото е постановена невлязла в сила осъдителна присъда и мярката му за неотклонение е заменена с по-тежка, чрез надлежно упълномощен защитник, в преклузивния срок по чл.342 ал.1 вр. чл.309 ал.6 от НПК и пред надлежния съд.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Няма спор, че след проведено по общия съдопроизводствен ред наказателно производство по НОХД № 316/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с Присъда № 26 от 28.11.2024г. жалбоподателят Е. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.242 ал.2 предл. първо вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.18 ал.1 от НК за това, умишлено да е подбудил и подпомогнал осъдения Е. М. С. да направи опит да пренесе през границата на страната от Република България в Република Турция без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество MDMA (екстази) с общо нетно тегло 31 975.69 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент 3, 4 – метилендиоксиметамфетамин 35%, на стойност 799 392.25 лева, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини (поради откриването на наркотичното вещество от митническите служители). За посоченото престъпление на С. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 160 000.00 лева. След постановяване на присъдата, с обжалваното сега определение, на основание чл.309 ал.3 от НПК първоинстанционният съд заменил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение ”Парична гаранция“ в размер на 15 000.00 лева, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което аргументирал с постановената осъдителна присъда, вида, размера и тежестта на наложеното наказание, въз основа на които формулирал извод за наличие на реална опасност С. да се укрие, за да затрудни и забави воденото срещу него наказателно преследване и осуети изпълнението на присъдата при евентуалното й влизане в сила.

Заключенията на проверявания съд са обосновани и правилни, и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.309 от НПК въвежда задължение за съда след постановяване на присъдата служебно да се произнесе и по мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия. В нормата на чл.309 ал.3 от НПК е въведена оборима законова презумпция за наличие на реална опасност признатият за виновен подсъдим да се укрие в случай, че с присъдата му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от 10 години или по-тежко наказание, освен ако от 2 доказателствата по делото не се установява противното. В разглеждания случай жалбоподателят С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.242 ал.2 предл. първо вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 160 000.00 лева, т.е. налице са всички установени в чл.309 ал.3 от НПК положителни предпоставки за неговото задържане под стража. От друга страна, наличните по делото доказателства не са от естество да доведат до извод за липса на опасност подсъдимият да се укрие, но не само поради вида, размера и начина на изпълнение на наложеното наказание, а особено предвид и факта, че С. е български и турски гражданин, бил е трудово ангажиран като международен шофьор и многократно е напускал пределите на страната във връзка с тази си работа. При тези данни съдът се съгласява, че опасността подсъдимият да предприеме действия да се укрие, за да възпрепятства и осуети провеждането на наказателното преследване и привеждането в изпълнение на присъдата изглежда напълно очевидна, реална и конкретна, като липсват доказателства за друг извод.

СподеляЕ. е и становището на прокурора, че досегашното коректно процесуално поведение на С. и спазването на условията на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ е несъмнен факт, но не и аргумент за отмяна на оспореното определение, доколкото подсъдимият бездруго е длъжен по силата на чл.269 ал.1 от НПК да се явява пред органите на досъдебното производство и съда за целите на производството, и да съблюдава условията на взетата му мярка за неотклонение, като в противен случай тя се заменя с по - тежка. Постановената осъдителна присъда и конкретно определеното тежко наказание представляват нов факт с негативни за жалбоподателя последици, който и по мнението на настоящата инстанция съдържа висок потенциал да мотивира подсъдимия да се укрие, макар присъдата понастоящем да не е влязла в сила. Тъкмо такава хипотеза законодателят е съобразил при формулиране разпоредбата на чл.309 ал.3 от НПК, и в случая всички елементи на този фактически състав са налице.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, тъй като оспореното определение не страда от недостатъците, посочени в нея, и следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Така мотивиран, на основание чл.345 ал.1 вр. чл.309 ал.3 и ал.6 от НПК, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 379 от 28.11.2024г., постановено по НОХД № 316/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което взетата спрямо подсъдимия Е.

3

Ю. С. мярка за неотклонение ”Парична гаранция“ в размер на 15 000.00 лева, е заменена с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4