Решение № 482 от 21.11.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. гр.Несебър, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100761 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От Н. М., Ф. Л., Н. И., Т. М., О. А. е предявен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на 19.06.2023г. от общото събрание на Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя Е.И.. Ищците твърдят, че става въпрос за учредително събрание, а в протокола не е описано каква е разгънатата площ на сградата и какво е разпределението на идеалните части от общите части на сградата към съответните обекти. Обръщат внимание, че поканата за свикване на общото събрание е поставена неясно кога и премахната доста бързо. Акцентират върху факта, че събранието е свикано за ден, в който в сградата не е имало живущи и е отложено за понеделник – 19.06.2023г. Сочи се, че за формиране на етажна собственост е необходимо сградата да е въведена в експлоатация, което в случая не е сторено. Оспорва се кворумът на събранието, вписан в протокола. Твърди се, че при всички случаи не е спазен кворумът по ЗУЕС за учредително събрание. Обръща се внимание, че са взети решения за основен ремонт и избор на управител, при които също не са спазени изискванията за мнозинство. Излага се, че е налице неяснота относно вида довършителни работи, както и пълно несъответствие между търсената от етажната собственост сума и необходимата престация. От съда се иска да отмени обжалваните решения.

Претендират се разноски.

С определение № 1100 от 19.09.2023г. по гр.д. № 761/2023г. са СЪЕДИНЕНИ в едно общо производство гр. д. № 761/2023г. и гр.д. № 767/2023г. по описа на Районен съд Несебър.

По първоначално образуваното гр.д. № 767/2023г. по описа на Районен съд Несебър, съединено с настоящото, от А. Б. Р. срещу собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, са предявени искове: по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на решенията по т. 4, т. 5 и т. 8 от протокола от 1 общото събрание от 19.06.2023г., както и по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС (при условията на евентуалност за решенията по т. 4, т. 5 и т. 8 от дневния ред) за отмяна на всички решения, взети на 19.06.2023г. от общото събрание на Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя Е.И.. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот - апартамент ****, с идентификатор *********, с адрес: гр.

********, находящ се в сграда „Т.“. Развива доводи за допуснати множество процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на взетите решения. На първо място сочи, че общото събрание е свикано в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, като излага подробни съображения в тази насока. На следващо място навежда, че събранието е проведено при кворум, изчислен в нарушение на чл. 15 от ЗУЕС. Излага доводи в подкрепа на тези твърдения. Твърди, че посочените в протокола идеални части не отговаряли на действителните идеални части на сградата. Излага, че общото събрание било проведено в нарушение на чл. 16 от ЗУЕС - не бил отразен общия процент на гласувалите собственици и представители, участващи в общото събрание, не бил отразен начина, по който са гласували участниците в събранието след всяка точка от дневния ред - „за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения, както и идеалните части от етажната собственост, които те представляват и номерата на самостоятелните обекти. Позовава се и на разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. На следващо място се твърди, че общото събрание е приело решения по т. 4, т. 5 и т. 8 от дневния ред в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС. Приетите решения касаели извършването на дейности, определени от законодателя като полезни, съобразно което се цитира § 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС. Твърди се, че с решенията по т. 3, т. 5 и т. 8 от дневния ред общото събрание е надхвърлило компетенциите си, поради което същите са нищожни поради противоречие със закона. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, представлявани от управителя Е.И., е подаден отговор на исковата молба с вх. № 7946 от 25.08.2023г. по отношение исковата молба на Н. М., Ф. Л., Н. И., Т. М., О. А. , с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага се, че събранието е свикано и проведено законосъобразно. Твърди се, че е спазен чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС. Сочи се, че в действителност за сградата няма издаден акт 16, но това не е пречка за провеждане на общо събрание. Излагат се подробни доводи в насока, че са спазени изискванията на чл. 13 от ЗУЕС за поставяне на покана.

Развиват се съображения, че решенията са взети при спазване на изискванията за мнозинство. Сочи се, че са спазени изискванията на чл. 16 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, представлявани от управителя Е.И., е подаден отговор на исковата молба с вх. № 8391 от 11.09.2023г. по отношение исковата молба на А. Б. Р., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развиват се доводи, че събранието е било свикано и проведено законосъобразно.

Заявява се, че същото е свикано по реда на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС от „Българо-латвийската инвестиционна компания“ ЕООД, като се развиват съображения за това . Акцентира се, че са изпълнени условията на чл. 13 от ЗУЕС относно поставяне на покана в законоустановения срок и форма. Твърди се, че текстът на поканата отговарял на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от 2

ЗУЕС. Сочи се, че събранието се провело на следващия работен ден - 19.06.2023г. съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС. Излага се, че решенията, които са били взети, не са по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС, както и че следва да се приложи ал. 3 на посочената разпоредба, като взетите решения следва да се приемат с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Развиват се доводи за неоснователност на оспорването на приетите решения. Сочи се, че са били изпълнени условията на чл. 16 от ЗУЕС относно провеждане на общото събрание. Наред с това ответната страна оспорва твърденията за нищожност на взетите решения. Излага, че приетите решения са законосъобразни, като възраженията на ищеца касаели целесъобразността на решенията. С тези доводи се моли съда да остави без уважение ищцовите претенции като неоснователни. Прететендира се присъждане на разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от А. Б. Р. срещу собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и, че решенията по т. 4, т. 5 и т. 8 от дневния ред са взети. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че решенията са от компетентността на общото събрание.

От нотариален акт № 35, том ***, рег. № ****, н.дело № ***/2015г. от *******г. (на л. 16 – л. 17 от първоначално образуваното гр.д. № 767/2023г. по описа на Районен съд Несебър) се установява, че А. Б. Р. придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********, завършена на етап „груб строеж“.

Както е прието с Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС. В случая твърденията в исковата молба са, че решенията по т. 4, т. 5 и т. 8 от дневния ред не са от компетентността на общото събрание.

Съдът намира тези твърдения за недоказани, тъй като става въпрос за решения свързани с разходи, имащи за цел довършването на сградата и снабдяването й с акт 16 . В трайната практика на ВКС е застъпено разбирането, че тези разходи представляват „полезни“ по смисъла на ЗУЕС (Определение № 245 от 16.05.2013г. по гр.д. № 2370/2013г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 845 от 07.12.2018г. по гр.д. № 1535/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС) и като 3 такива са от компетентността на общото събрание. Въпросът за мнозинството, с което са приети, стои извън проверката по предявения иск за нищожност (съобразно цитираното Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС) и ще бъде разгледан във връзка с предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС.

Изводът е, че искът по чл. 26 от ЗУЕС, предявен от А. Б. Р. срещу собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда „***********“, с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, следва да бъде отхвърлен.

При това положение следва да бъде разгледан предявеният иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, както от Н. М., Ф. Л., Н. И., Т. М., О. А., така и от А. Б. Р. (по отношение на последния се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалния иск по чл. 40 от ЗУЕС, касаещ решенията и по т. 4, т. 5 и т. 8 от дневния ред).

По посочените искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, съдът намира следното:

В тежест на ищците Н. М., Ф. Л., Н. И., Т. М., О. А. по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване и провеждане на събранието по чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че са спазени правилата за кворум и мнозинство при приемането на отделните решения.

В тежест на ищеца А. Б. Р. по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване и провеждане на събранието по чл. 12, чл. 13 и чл. 16 от ЗУЕС, че са спазени правилата за кворум и мнозинство при приемането на отделните решения.

Във връзка с ищеца А. Б. Р. вече беше посочено, че правото му на собственост е доказано.