Решение № 3792 от 29.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3792 гр. Пловдив, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330121495 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК.

Ищецът А. Д. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, чрез адв. Г. М., със съдебен адрес: гр. ***, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев, 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че не му дължи общата сума в размер на 635,37(шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща 233,17(двеста тридесет и три лева и седемнадесет стотинки) лева главница по договор за кредит, 27,20(двадесет и седем лева и двадесет стотинки) лева законна лихва, 25,00(двадесет и пет) лева държавна такса и 300,00(триста) лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира сторените съдебни разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на заявление от Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, срещу нея било образувано ЧГД №*** г., по описа на Районен съд-гр.

Пловдив, по което бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 233,17 (две тридесет и три лева и седемнадесет стотинки) главница, дължима по договор за потребителски кредит между А. Д. Г. и " ***" АД, 27,20 (двадесет и седем лева и двадесет стотинки)лева дължима законна лихва, 25,00 (двадесет и пет) лева държавна такса, 300,00 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение.

Общата дължима сума в полза на заявителя по делото била в размер на 585,37 (петстотин осемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки).

1

С молба на кредитора от ***г. по описа на *** с peг. Номер №*** от КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр. Пловдив, срещу ищцата било образувано Изп. Дело №***г., по описа на посочения съдебен изпълнител, за посочената в изпълнителния лист сума.

До този момент по посоченото изпълнително дело били извършени следните действия:

На *** г. бил насрочен опис за ***г. на движими вещи в жилището на длъжницата. От делото било видно, че тя не е получила съобщение за насрочването. Описът не се състоял, тъй като взискателят не се е явил, както било отразено в изпълнителното дело.

На 23.02.2017 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на опис в жилището на длъжника.

На 27.01.2017г. На длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с насрочване на опис за 27.02.2017 г., който също не се състоял поради неявяване на взискателя.

На 24.04.2017 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника ведно с уведомление за запор на всички вземания.

На 29.01.2018 г. по изпълнителното дело постъпила молба от взискателя за налагане запор на всички вземания.

За 11.09.2018 г. отново бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжницата, който не се състоял.

На 04.09.2018 г. била постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки на длъжницата. По делото нямало данни да е налаган запор в следствие на тази молба.

На 11.10.2020 г. отново постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Това било последното действие, което се съдържало в кориците на Изп. Дело №*** г., по описа на *** След тази дата от страна на съдебния изпълнител не били извършвани изпълнителни действия. Такива не били искани и от взискателя по делото.

Както било видно, в един продължителен период, след като било образувано, по делото не били извършвани никакви изпълнителни действия. Действително в един период по делото постъпвали молби от взискателя за извършване на действия, но тези действия не са се състояли, тъй като той не е присъствал на описа в насрочения ден и час. В периода след 11.11.2020 г. Не били постъпвали нито молби за извършване на действия от взискателя, нито от съдебния изпълнител били извършвани действия. Не били изпращани даже и покани за доброволно изпълнение по делото.

Твърди, че в периода след 11.11.2020 г. по делото даже нямало никакви действия, които да обуславят активност от страна на взискателя или съдебния изпълнител. Следователно изпълнителното дело, следвало да е прекратено на 28.01.2018 г. И всички действия, извършвани по него били незаконосъобразни. В този смисъл била т. 10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/ 2013.

Наред с всичко посочено по-горе счита, че действия, които да прекъснат давностни срокове 2 по изпълнителното дело изобщо не са се състояли. След образуването на изпълнителното дело били налице единствено молби от взискателя за насрочване на опис. Тези описи обаче не се състояли, тъй като взискателят не е присъствал. Очевиден бил неговия стремеж с тези молби единствено да имитира заинтересованост, но не и по делото да се стигне до действия, които реално да дадат резултат, а именно да се събере вземането. Нещо повече, видно било, че след 24.04.2017 г. когато с поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху всички вземания на Г-жа Г., по делото били налични единствено молби от взискателя за извършване на действия, но не и действия от страна на съдебния изпълнител, които реално да прекъснат давностния срок.

Налице била изтекла погасителна давност, тъй като в периода между 08.06.2016 г. и 11.12.2024 г. не били налице действия, които да прекъснат погасителната давност, отнасяща се за вземането по изпълнително дело №*** г. С длъжник А. Д. Г. и взискател Агенция за събиране на вземания" с ЕИК 203670940.

С оглед на горното, намира, че задължението на А. Г. към "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, е погасено по давност, поради изтичането на давностния срок, визиран в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.

Ответникът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, оспорва предявения иск. Твърди, че са неоснователни доводите на ищеца за погасяване на вземането по давност.

Твърди, че в случая вземането било установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок бил петгодишен. Той започвал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, като за процесното е бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, следвало да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Погасителната давност на задължението била прекъсната с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, било граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, б. "в" от ГПК, в която било използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване", "реализиране", "завършване" или подобни синоними, като не било необходимо и предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника. Противното би означавало да 3 се отдаде приоритет на недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен период от време да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел да попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил активен. В този смисъл било Решение № 166 от 24.10.2022 г. на ПАС по в. гр. д. № 371/2022 г. Следователно юридическият факт, който прекъсвал давността, било искането на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко конкретно действие не било необходимо/, което било уважено от съдебния изпълнител и действието било предприето, независимо какъв е резултатът от него. След образуване на изпълнителното производство в релевантния по спора период „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително неголеми интервали от време е отправяло искания до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които са били уважавани от съдебния изпълнител, но не били удовлетворени поради липса на активи у длъжника. С тези действия, многократно прекъсвали давността.

Твърди, че дори и да се приеме, че по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, Тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснявало, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ Ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявявал при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засягал от настъпилата перемпция на изпълнителното дело.

ВКС приемал, че ново писмено искане по делото за извършване на действия, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставяло началото на ново процесуално правоотношение. „Съдебният изпълнител продължавал да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи съдържаща се в изпълнителния лист, който бил в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение имало искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала.

За пълнота следвало да се посочи и да се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което станало на *** г. – бр. *** на Д.В.

Следователно от 21.05.2020 г. отново започвали да текат давностните срокове. След като се приспаднел 69 дневния период, през който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтичал на 28.07.2020 г. В този смисъл било и Решение № ***.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът 4 изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № *** по описа на ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, като производството по това изпълнително дело е било висящо към момента на предявяване на настоящия иск.