Решение № 1451 от 04.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Русе, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520101902 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова от М. Е. И., ЕГН 508065356, от гр.

Русе, **********, чрез адв. Е. И. от АК Пловдив, против „Креди Йес“ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, с която е предявен иск да се обяви за нищожен Договор за паричен заем от 04.05.2023 г., който с клаузата на чл.6 от предвижда договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от ОУ към Договора за заем, като при неизпълнение дължи заплащането на неустойка по чл. 8 от Договора в размер на 293,98 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключена при заобикаляне изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на ищцата, нарушаващ чл. 11 т.

9, 10 и 11 от ЗПК.

В срока за отговор ответното дружество е подало отговор, чрез адв. С. М., АК-Хасково, като моли да се отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен, като претендира да й се присъдят направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, не се представлява, депозирана е молба от пълномощника й адв. Е. И., с която заявява, че поддържа предявеният иск.

Излага доводи по същество. Претендира, направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява, депозирано е 1 становище от адв. С. М., като процесуален представител на ответника, като моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли претенцията на ищцата като неоснователна и недоказана.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Безспорни са обстоятелствата по делото, че на 04.05.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 530916 към искане № 530916, между „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200 688 545, като Заемодател и М. Е. И., ЕГН:

**********, като Заемател. Страните се споразумели Заемодателят да предостави на Заемателя потребителски заем при следните параметри: размер на отпуснатия заем:

400,00 лв.; размер на погасителната вноска: 65,00 лв.; ден на плащане: 29-о число; вид вноска: месечна; ГПР /годишен процент на разходите/: 41,920 %; брой вноски: 7; месечен лихвен процент: 3,330 %; дата на първото плащане: 04.06.2023 г.; обезпечение:

ДА /посочено в чл. 6 на договора/; дата на последно плащане: 29.12.2023 г.; такса за усвояване: няма; обща сума за плащане: 455,02 лв.

Съгласно чл. 6 от договора - „Страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя./

Съгласно чл. 8 от договора - „С подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.“ От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява следното:

На 04.05.2023 г. от „Креди Йес“ ООД предават сумата от 400,00 лв. с Разходен Касов Ордер № 410 на М. Е. И.. В счетоводството на „Креди Йес“ ООД, са отразени плащания от М. Е. И., като общо постъпилите суми за изплащане на кредита платени от М. Е. И. са в размер на 754,15 лв. От тази сума погасяването по пера е както следва: погасена главница по договор - 400,00 лв., погасена лихва по договор - 55,02 лв., неустойка по договор - 293,98 лв., наказателна лихва - 5,15 лв. Заемът е погасен предсрочно на 10.12.2023 г., като по договор е трябвало да се погаси на 29.12.2023 г.

Според заключението в ГПР /годишния процент на разходите/ по договор за паричен заем № 530916 от 04.05.2023 г., сключен с М. Е. И., не са включени други разходи, 2 освен възнаградителната лихва. С уговорената в чл. 8 от процесния договор неустойка, кредита се оскъпява с 63,94 % за времето на договора - 7 месеца или 109,61 % на годишна база.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на Договора, тъй като с клаузите на чл.8 и чл. 6 противоречи на закона по чл.26, ал.1, предл. първо, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл.11, ал.1, т.7, 9 -10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11 (1) ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин;

Съгласно чл.19.(1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сключеният ДПЗ № 530916/04.05.2023 г. между ищцата и ответника „Креди Йес“ ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 на Европейският парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, преди 3 сключването на ДПЗ, кредиторът има задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена от потребителя и ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В този смисъл е и чл.16, ал.1 Закон за потребителския кредит (ЗПК), която урежда задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит, кредиторът да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България.

Клаузата на чл.8, предвиждаща, че с подписване на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при не представяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 088.25 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем, е в пряко противоречие с целта на Директивата. Предвиждайки заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни задължения, кредиторът не е спазил изискването на чл.8, §1 Директива 2008/48 като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Клаузата на чл.8 от договора за предоставяне на обезпечение е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.24, във връзка с чл.146, във връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при сключване на договора ищцата като потребител не е могла да влияе върху съдържанието й, поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Според съдържанието на тази клауза ищцата има задължение при неизпълнение на задължението да предостави едно от уговорените обезпечения, в твърде кратък срок от три дни да заплати необосновано високо обезщетение, като сключи договор за гаранция с дружество, което предоставя гаранционни сделки. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на договаряне на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. (ТР № 1 /2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК) Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице в годишния процент на разходите по кредита не са включени други разходи, освен за възнаградителна лихва. С уговорената в чл. 8 от процесния договор неустойка, кредита се оскъпява с 63,94 % за времето на договора - 7 месеца или 109,61 % на годишна база.

4

Ищцата иска да се обяви за недействителен договора, тъй като клаузата на чл.8 от ДПЗ № 530916/04.05.2023 г. е противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща императивните ограничения на чл.19 ал.4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните в частта на неговото съдържание, съгласно чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Съдът счита, че въведените в договора условия за предоставяне на обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника при неговото изпълнение. Изпълнението на клаузата на чл.8, във връзка с договореното обезпечение в чл.6, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия е в противоречие с изпълнението на законовите задължения от кредитора в чл. 16 ЗПК да извърши оценка на платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредитната услуга. Съгласно чл.8 от договора при непредставяне на обезпечение по договора ищцата като потребител по договора за кредит дължи неустойка в размер 293,98 лв. при предоставен заем в размер 400 лв., т.е неустойката е 73,50% от размера на главницата. Този размер излиза от присъщата обезпечителна функция и значително увеличава задължението на потребителя, без да е включен този разход в ГПР.

Клаузата, противоречи на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като води реално до увеличаване размера на възнаградителната лихва по договора и цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ограничение в размера на годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна, т. е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем, които нарушават установената горна граница на ГПР. От приетото заключение по ССчЕ се установява, че оскъпяването на кредита е с 63,94 % за времето на договора - 7 месеца или 109,61 % на годишна база. т.е стойността на ГПР значително надвишава законово допустимата горна граница, поради което клаузата е недействителна независимо от това дали ищцата е изпълнила точно своите задължения за връщане на заемната парична сума.