Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 387 от 30.06.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1072/2026
Вид
Решение № 387
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Неделин Йорданов Захариев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Враца, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20261420101072 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от П. Ш. Д., ЕГН **********, чрез адв.

Ю. Г., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, в която се твърди, че на 22.12.2020 г. между ищеца като кредитополучател и ответното дружество като заемодател бил сключен Договор за потребителски кредит № 964174, по силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 700 лева. Уговорено било, че общата сума, която ищецът следва да върне на ответника, е 783.93 лева, платима на 6 бр. месечни вноски.

Уговорен бил фиксиран ГПР в размер на 49,05%. Заявява, че за обезпечение на задълженията си към ответника, на същата дата ищецът сключил с „Фератум Банк“ договор за гаранция, по който се задължил да заплати възнаграждение. Заявява, че уговореният годишен лихвен процен /ГЛП/ в размер на 0% въвежда потребителя в заблуждение.

Ищецът счита, че описания договор за кредит е нищожен на следните основания:

Не е спазена предвидената от закона форма при сключването му, не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „Фератум България“ и „Фератум Банк“ не са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили неговото валидно съгласие за сключване на договорите, както и за условията, при които може да се откаже от тях;

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание; счита, че посочването на сумата от 700 лева е формално;

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин;

ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като счита, че липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 49,05%, е в пряко противоречие с императивните 1 разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 0%; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и възнаграждението по сключения договор за поръчителство;

Счита, че в договора размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;

Сключеният с „Фератум Банк“ договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечение на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, предвид че са сключени с дружество, избрано и посочено от заемодателя, за което ищецът е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора от негова страна;

- Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща възнаграждение, вследствие което се е увеличил размерът на дълга му;

Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и не е индивидуално уговорена;

Целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК под предлог, че таксите се дължат на трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се заплащат именно на заемодателя „Фератум България“ ЕООД;

Не е предоставена възможност потребителят да посочи избран от него поръчител, а сключването на договор с „Фератум Банк“ е абсолютна предпоставка потребителят да бъде одобрен за получаване на кредита; - Възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като представлява печалба за кредитора, който не е прехвърлил платената сума от 88,86 лева на „Фератум Банк“;

Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с него договор за гаранция.

Иска се постановяване на решение, с което бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 964174 от 22.12.2020 г., поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. В условията на евентуалност се моли за прогласяване за нищожна на клаузата на т.5 от договора, предвиждаща обезпечаване на кредита с поръчителство, поради противоречието й с добрите нрави и неравноправния й характер на основание чл.146, ал.1, във вр. с чл.143 ЗЗП.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, чрез юр.к. Г.Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ответника е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на които ответникът е отпуснал кредит на ищеца, който се задължил да го върне ведно с лихвите, в срока по договора. Лихвата била уговорена в размер на 0%, а ГПР 49,05%. Преди сключването на договора ищецът избрал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/. Оспорва като неоснователни всички твърдения за нищожност на договора поради нарушения на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Твърди, 2 че не са налице твърдяните от ищеца нарушения на разпоредбите на ЗПК. Заявява, че в договора е посочен общият размер на кредита по ясен и недвусмислен начин, посочен е срокът за връщане на заема, както и размерът на възнаградителната лихва. Счита, че законът не изисква формулата за изчисляване на ГПР да е описана в договора. Сочи, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК заемодателят не е имал право да включи в ГПР сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, като този разход не влиза в общия разход по кредита, доколкото е извършен по договор с трето лице. На следващо място заявява, че ищецът е имал право да избере да обезпечи задълженията си по договора с поръчителство от избрани от него физически лица, а сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не е условие за отпускането на кредита. Сключването на договора за поръчителство с третото лице е по избор на потребителя, извършен при сключването на договора за кредит. Заявява, че ГПР по договора от 49,05% е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок размер от пет пъти размера на законната лихва.

Заявява, че ищецът не е упражнил правото си да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждането на разноски.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №964174/22.12.2020 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 700 лева, който е следвало да бъде върнат на шест вноски, с първа падежна дата 21.01.2021 г. съгласно погасителен план към договора. В договора е посочено, че дължимата лихва е в размер на 83.93 лева и ГПР от 49.05 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, в полза на „Фератум България" ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства договорна е сключен в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

3

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Лихвата по кредита е посочена в размер на 83.93 лева, но в същото време е посочено и че лихвеният процент е 0%. Посочено е че общият разход по кредита е 83.93 и включва лихвата в размер на 83.93 лева, която е 0%. Така не става ясно, какво на практика включва ГПР, а именно кои разходи по кредита, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 783.93лв.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ищеца като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.