Присъда № 72 от 21.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 72 от 21.02.2023 г. постановена по НОХД № 1199/2022г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Районна прокуратура - Бургас е внесла в Районен съд - Царево обвинителен акт по ДП № ********* г. по описа на РУ на МВР - Приморско, пр. пр. № ******** г. срещу обвиняемия М. С. Н. за това, че на 15.08.2020 г. в гр. Приморско, обл. Бургас, в съучастие като съизвършител с М. М. М. и Д. Г.

С., чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето причинил на Б. В. М. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ на долна челюст, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С определение № 1/05.01.2022 г. РС - Царево е прекратил съдебното производство по образуваното НОХД № 6/2022 г. по описа на РС - Царево, I н.о. и е изпратил делото на ВКС, НК с искане за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК. С определение № 13/22.01.2022 г. ВКС, I н.о. по ч.н.д. № 20/2022 г. съставът се е произнесъл за изпращане на материалите по делото за разглеждане от СРС, НО.

В съдебно заседание представителят на СРП, поддържа внесеното обвинение. Счита, че безспорно се установява извършването на престъплението от страна на подсъдимия и неговата вина, позовавайки се на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал.

Поддържа, че разпитаните свидетели са съхранили спомен за фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, а съдебно-медицинската експертиза и допълнителната такава ясно очертават причинените телесни увреждания на пострадалия. Намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като при индивидуализацията на наказанието е необходимо да се вземе в предвид, че подсъдимият е неосъждан - предпоставка за приложението на института по чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия Н. – адв. М. счита повдигнатото обвинение за недоказано по категоричен и несъмнен начин. Намира, че показанията, подкрепящи обвинителната теза, са схематични и от тях не е изводимо нанасянето на фаталния удар, причинил счупването на долната челюст на пострадалия, като се позовава, че отговорност за престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК носи деецът, от чиито действия е причинен престъпният резултат.

Придържайки се към заключението на вещите лица за механизма на получаване на телесното уреждане, заема позицията, че горепосоченият удар най-вероятно е нанесен от други лица. Изразява становището си, че подсъдимият следва да носи отговорност единствено за причиняване на лека телесна повреда, но такова обвинение не му е повдигнато. Пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен. Алтернативно, при признаването му за виновен, отправя искане при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК доколкото подсъдимият е с чисто съдебно минало, учи и работи.

Обвиняемият М. С. Н. не дава обяснения по повдигнатото му 1 обвинение.

В правото си на лична защита се солидализира със становището на защитника си.

В последната си дума моли съдът да го признае за невиновен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на обвиняемия прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. С. Н. е роден на 07.03.2002 г. в гр. София с ЕГН **********. Същият е българин, с българско гражданство, средно образование, студент, неженен, неосъждан, с адрес гр. София, ж.к. „***** Д.“, ул. „**********”, бл. 112, вх. А, ап. 6.

През месец август 2020 г. свидетелите Б. В. М., С. Т., Д. Д. Д., А. С. М., Й. С. М., В. Т. Г., М. М. М. и Л. С. В. отишли на почивка в гр. Приморско. На 15.08.2020 г. свидетелите Л. В. и Й. М. посетили дискотека „Луксор”, където видели свои познати - подсъдимият М. С. Н. и свидетелите М. М. М., Д. Г. С. и Д. Г. П., при които се настанили. След посещение в друго нощно заведение, в дискотеката пристигнали и свидетелите Б. М., С. Т., А. М., В. Г. и М. М., които отишли при двете свидетелки и останалите лица. Б. М. не се познавал лично с подсъдимия и другите намиращи се в сепарето лица от мъжки пол, но знаел кои са поради познанството им с негови приятели. Двете компании стояли в дискотеката до около 05:00 часа сутринта, като междувременно употребявали и алкохол.

След взето решение да се прибират всички напуснали заведението, като се отправили към квартирите си пеша. Двете групи лица стигнали до моста над р. Дяволска и изложена в близост аркадна игра - боксова круша. Л. В. и Й.

М. вървели отпред, отделени от останалите и си говорели. По същото време момчетата от двете компании започнали да обсъждат футболни отбори. В. Г. изказал мнение, че е почитател на футболен клуб „ЦСКА”, което обстоятелство не се понравило на подсъдимия и неговите приятели, привърженици на футболен клуб „Левски”. Последните започнали да се смеят и да отправят подмятания към Г.. За да смени темата, Б. М. отправил апел към свидетелите - фенове на отбора на „ЦСКА” да преустановят подигравките, защото до този момент се разбирали. В отговор на така отправената молба Д.

С. казал на М., че последният няма излежана “нито една двадесет и четворка”.

С. се насочил към М. и с две ръце го блъснал в гърдите. М. му отвърнал с ответно действие по изблъскване в гърдите. Д. С. се разгневил и нанесъл удар с ръка, свита в юмрук, в областта на носа на Б. М.. За да се предпази от последващи нападения последният отстъпил назад, но бил нападнат с юмручни удари, насочени към лицето, главата и тялото му от подсъдимия Н. и от свидетеля М. М.. Вследствие на нанесените удари Б. М. паднал на земята, а подсъдимият, Д. С. и М. М. продължили да му нанасят удари в областта на главата и тялото с ритници.

По същото време Л. В. и Й. М., възприели случващото се, но се отдръпнали встрани заради възникналата уплаха у В.. Д. П., С. Т., М. М., А.

М. и В. Г. се опитвали да разтърват участниците във физическия сблъсък. М. успял да се изправи, но отново бил повален от подсъдимия, С. и М., които нанесли множество удари с юмруци и ритници на намиращия се на земята.

2

Подсъдимият замахнал с крак към пострадалия, за да го му нанесе удар, но последният успял да го хване и да го изблъска в коритото на реката. П. и приятелите на пострадалия успели да разтърват замесените в конфликта. След преустановяването на боя В., М., Т., М., М. и Г. установили, че лицето на Б.

М. било обляно в кръв. Същият изпитвал силни болки по цялото си тяло, найвече в областта на челюстта си, като устата му била изкривена и не можел да я отваря.

Сблъсъкът бил преустановен и двете компании се прибрали в квартирите си. Тъй като болката, която пострадалият изпитвал не отшумяла, свидетелят Д. Д. закарал пострадалия с лекия си автомобил до лечебно заведение в гр. Бургас. Заедно с тях тръгнали Т. и Г.. В болницата бил извършен преглед и изготвена рентгенова снимка на лицева част, но поради липсата на специалист по лицево-челюстна хирургия изследването не било разчетено. Свидетелите се отправили към гр. Приморско, а след пристигането си Б. М. посетил районното управление на МВР и подал жалба. Пострадалият заминал за гр. София, където посетил УМБАЛС „Св. Анна”. Прегледалият го специалист по лицево-челюстна хирургия установил наличие на фрактура на челюстта, която наложила извършването на оперативна интервенция.

В хода на разследването били назначени и изготвени съдебномедицинска експертиза (СМЕ) и повторна съдебномедицинска експертиза (ПСМЕ) на пострадалия, видно от които на Б. М. били причинени множество охлузвания и кръвонасядания по главата и крайниците и фрактура /счупване/ на долна челюст. Последното увреждане затруднило дъвченето и говоренето на пострадалия за срок повече от 30 дни. При изследване на механизма на получаване на травмата се констатирало, че фрактурата е резултат от удар с достатъчна сила, за да преодолее съпротивлението на костта, най-често при удар с юмрук или ритане с крак.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. В. М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), С. Т., Д. Д. Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания от досъдебната фаза), А. С. М. (и прочетените показания на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Й. С. М. (заедно с приобщените от досъдебното производство показания на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), В. Т. Г. (вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал.

4 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2), М. М. М. (вкл. приобщените по чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК) и Л. С. В. (заедно с показанията от досъдебната фаза на процеса, прочетени по чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), частично на показанията на Д. Г. П. (вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. с ал.

1, т. 2, предл. 2 от НПК), справка за съдимост на подсъдимия, медицински документи, касаещи здравословното състояние на пострадалия съдебномедицинска експертиза и повторна съдебномедицинска експертиза.

При изграждане на релевантната по делото фактическа обстановка съдът постави в основата на своите изводи и се довери изцяло на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б. В. М., като намери същите за обективни, детайлни, информативни, позволяващи изясняване на 3 относимата фактология в пълнота. Сведенията на пострадалото лице са достатъчно подробни, логични и последователни, подкрепени от останалия кредитиран от съда доказателствен материал, в частност от заключенията на съдебномедицнската и повторната съдебномедицинска експертиза.

Свидетелят посочва времето и мястото на осъществяване на процесното събитие, като пресъздава и причината, поради която е възникнал физическият сблъсък. М. ясно и точно описва начина на извършване на деянието и самоличността на извършителите. Свидетелят е категоричен, че именно М.

Н., Д. С. и М. М. са лицата, които му нанесли множеството удари с юмруци и ритници в областта както на главата, така и по цялото тяло. Съдът не констатира вътрешни противоречия относно обстоятелствата кой е нанесъл първия удар и колко на брой посегателства са изхождали от подсъдимия. В това отношение пострадалият убедително разкрива, че първи му посегнал Д.

С., като му нанесъл удар в носа, но след това започнали да го удрят и М., и подсъдимият, като и тримата са нанесли на пострадалия повече от един удар.

Показанията на свидетеля относно местата, на които са попадали ударите и в последствие е изпитвал болка и дискомфорт - в областта на главата, в частност лицето, и по тялото му, намират подкрепа в обективните медицински находки - установените при прегледите наранявания са локализирани именно в посочените от него части. Съдът констатира липса на спомен относно присъствието на С. Т. въпросната вечер, който е преодолян посредством прочита на показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебната фаза на процеса, но и с оглед сведенията на Г., М., М., В., М. и самия Т.. Единственото разминаване в коментираните показания на пострадалия са установени по повод изблъскването и падането на подсъдимия в реката, което по несъмнен начин се установява от изготвените изследвания на М. Н.. Доколкото обаче не се явяват част от предмета на доказване в настоящото производство съдът счита, че не следва да подлага това обстоятелство на по-подробен анализа си. Освен това коментираното противоречие не разколебава извода на настоящата съдебна инстанция за достоверното пресъздаване на събитията от 15.08.2020 г. от страна на пострадалия. Съдът следва да посочи, че не се констатира и мотив на пострадалия да утежни положението на подсъдимия /или на други лица/, преекспонирайки обективираните в действителността факти. Същият добросъвестно потвърди присъствието на мястото на инцидента на свидетеля Д. П. – приятел на подсъдимия, но е категоричен, че той не му е нанасял удари, а е правил опит да ги разтърве.

Съдът кредитира изцяло и показанията на В. Г., С. Т., М. М. и А. М., намирайки ги за последователни, подробни и логични, намиращи опора в останалите събрани по делото доказателства. Всеки от описаните свидетели пресъздава факти и обстоятелства, при осъществяването на които лично е присъствал. Между показанията на посочената група свидетели се открива синхрон по повод нападателните действия на подсъдимия, С. и М. и защитните действия с цел отбраняване, предприети от пострадалия. Именно тези свидетели са опитали да разтърват четирите момчета, като кратко време след нанесения побой са придружили М. до гр. Бургас за направата на изследвания. Непосредствено един от друг всеки от изброените разпитвани разкрива самоличността на пострадалия, а именно Б. М., както и на останалите участници, посегнали на телесното здраве на приятеля им. Всички 4 те споделят непосредствените си впечатления за действията на подсъдимия и останалите лица от компанията му.