Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1185 от 27.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1665/2022
Вид
Решение № 1185
Подписан
27.09.2022
В сила
27.09.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Пловдив, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20225300501665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес:

***************, чрез особения представител адв.З. М. срещу решение № 1485/03.05.2022г. по гр.д. № 4566/2021г. на РС Пловдив, с което е Г. Й. Й. призната да дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Пловдив, от 352,58 лв. услуги за периода от 05.10.2017г. до 13.09.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 26.11.2020г. до окончателното плащане и мораторна лихва към главницата в размер на 47,10 лв. за периода 31.12.2017г. до 31.10.2020г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 15659/2020 г. на ПРС.

Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че ищецът не е доказал по какъв начин е отчетена консумацията на вода и дали са налице предпоставки за служебно начисляване като такава и евентуално от кой момент. Сочи се, че не е спазена от оператора процедурата съгласно чл.26 ал.2 от Общите условия на 1 дружеството при повреждане на индивидуален водомер, като не са спазени нормите на чл. 25, ал. 8, чл. 20 от ОУ и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Сочи се, че показанията на разпитаната свидетелка са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани от съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претендираните искове.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ВиК“ – Пловдив, с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Няма искания по доказателствата.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото пред РС Пловдив е доказано, че ответничката Г. Й. Й., към момента на исковата претенция /05.10.2017г. до 13.09.2019г. / е била собственичка на водоснабден имот от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.П. с партидата на адрес гр. ***********. Доказано е от представените карнети (лист 13-14 от делото), че начислените суми за периода 05.10.2017 г. до 13.09.2017 са определени служебно без отчитане на монтирано в имота измервателно устройство. От показанията на свидетелката М. К., служител на ищеца е видно, че в имотите в блока, където е апартамента на ответницата нямат монтирани водомери. Потреблението е определено служебно по 5 куб. м. на човек.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че ищецът не е доказал по какъв начин е отчетена консумацията на вода и дали са налице предпоставки за служебно начисляване като такава и евентуално от кой момент. Горните факти са доказани от представените карнети и разпитаната свидетелка, която е отчитала ползването на вода в жилищния блок на ответницата. Показанията на свидетелката К. са кратки ясни и не са вътрешно противоречиви, а други свидетели по това дело не са разпитвани.

2

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е спазена от оператора процедурата съгласно чл.26 ал.2 от Общите условия на дружеството при повреждане на индивидуален водомер, като не са спазени нормите на чл.25, ал.8, чл.20 от ОУ и чл.33, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Нормите на чл.26 ал.2 и чл.20 от ОУ и чл.33 ал.2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи касае друга хипотеза от процесната – повреда на индивидуален водомер, както и процедирането и изчисляване на потреблението в този случай. В настоящият казус обаче обекта изобщо няма монтиран водомер. В казуса е приложена нормата на чл.25 ал.8 от ОУ – при липса на индивидуален водомер се начисляват по 5 кубика за човек при нетоплофицирано жилище.

ОУ и закона е спазен в казуса. Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени в настоящата инстанция 200 лева за депозит за особен представител /л.17/ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1485/03.05.2022г. по гр.д. № 4566/2021г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************* да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250, сумата от 300 лева за разноски направени пред въззивния съд.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4