Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 145076 от 17.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 56137/2023
Вид
Разпореждане № 145076
Подписан
17.11.2023
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.10, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 ,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, т.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 145076 гр. София, 17.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20231110156137 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.410 и сл. ГПК

Постъпило е заявление по чл.410 ГПК с вх. № 4857/14.09.2023 г. (по описа на РС - Ихтиман) от „Й Б“ ЕАД, ЕИК ......., гр. София, ж.к. ......., Бизнес парк София, сграда 6 чрез процесуален представител адв. З. Й. Ц. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. .... № 6, ет.5 срещу длъжник И. Б. А., ЕГН **********, гр. Д Б, 2040, ул. . № 6 за следните суми:

57,67 лева, представляващи неизплътено задължение по фактура 7324450632/25.08.2021 г., с настъпил падеж на 09.09.2021 г.

74,89 лева, представляващи неизплътено задължение по фактура **********/25.09.2021 г., с настъпил падеж на 10.10.2021 г.

72,95 лева, представляващи неизплътено задължение по фактура 7327012122/25.10.2021 г., с настъпил падеж на 09.11.2021 г.

466,05 лева, представляващи ненеизплатено задължение по фактура № **********/25.12.2021 г., с настъпил падеж 09.01.2022 г.

405,25 лева, представляващи неустойки, поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги

59,80 лева, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг

ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението 14.09.2023 1 г. до окончателното изплащане на вземането заедно с разноски – 25,00 лева държавна такса и 480.00 лева юрисконсултско възнатраждение

С разпореждане № 131403/23.10.2023 г. съдът е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да отстрани следните недостатъци:

1. да представи фактури:

7324450632/25.08.2021 г.,

**********/25.09.2021 г., 7327012122/25.10.2021 г.,, **********/25.12.2021 г.,

2. посочи по какъв начин е прекратен договорът за мобилни услуги и договорът за лизинг и да представи доказателства за това 3. да посочи как е сформирана сумата за неустойки, да посочи размера и въз основа на кои документи, фактури, дати, размера на отделните суми

4. да посочи стандартната цена при сключване на договора на за лизинг и на договора за съобщителни услуги, както и преференциалната цена при сключване на договорите, ако е имало промоция

5. да посочи кои две неустойки претендира – неустойка за прекратяване на договора за съобщителни услуги и на договора за лизинг.

6. да посочи какви неустойки претендира – за кой договор – за договора за мобилни услуги или за договора за лизинг, като посочи цената по двата договора и преференциалната цена за двата договора В указания срок с молба с вх. № 311006/02.11.2023 г. заявителят представя изисканите фактури. Посочва, че сумите се претендират въз основа на три договора – договор за мобилни услуги за номер 08969..., договор за мобилни слуги за номер 0895...... и договор за лизинг за Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey.

Уточнява, че претендира следните суми:

98.98 лева, представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 25/07/2021 – 24/10/2021 г., по Договор за мобилни услуги за номер 08969..., № 624934255/21.07.2021 г.

118.43 лева, представляваща начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава и обективирана във фактура № 2

**********/25.12.2021 г., по Договор за мобилни услуги за номер 08969..., № 624934255/21.07.2021 г.

102.55 лева, представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 25/07/2021 – 24/10/2021 г., по Договор за мобилни услуги за номер 0895......, № 625073275/22.08.2021 г.

282.83 лева, представляваща начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава и обективирана във фактура № **********/25.12.2021 г., по Договор за мобилни услуги за номер 0895......, № 625073275/22.08.2021 г.

8.97 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски за периода 25/07/2021 – 24/10/2021 г. по Договор за лизинг от 22.08.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey

59.80 лева, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25/11/2021-22/07/2023 г. по Договор за лизинг от 22.08.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey

Посочено е, че с изтичането на 15-дневен срок от издаването на всяка фактура и липсата на изпълнение по тях, длъжникът изпада в забава, което определя ликвидността и изискуемостта на вземанията.

Твърди, че е изпратена покана за доброволно изпълнение от 26.11.2021 г. към длъжника да плати задълженията и ако него стори в 10-дневен срок, договорите ще бъдат прекратени. Твърди, че длъжникът не е изпълнил поканата. Представя същата.

Посочва в молбата, че ефектът на развалянето настъпва автоматично с неизпълнение на задълженията, за които е предоставен срок за изпълнение с предупреждение за неблагоприятни последици. Счита, че договорите са прекратени на 06.12.2021 г.

Сочи, че настъпването на предсрочната изискуемост е уредено в чл.12 от ОУ, което не е обвързано с разваляне на договора за лизинг, тъй като не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя. Твърди, че устройството не е върнато, цената не е била напълно платена и не са предприемани действия по разваляне на договора за лизинг, следвало да се 3 приеме, че договорът е запазил първоначално уговорения с срок на действие.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Материалният интерес по заявлението е в размер на 671,56 лева, поради което таксата по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 25,00 лева. Същата е платена към съда, съгласно представено платежно от 17.08.2023 (л.2 от делото по описа на РС – Ихтиман гр. д. № 835/2023). Заявлението е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Касае се за сключен договор за договор за мобилни услуги при действието на ЗЗПотр, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си.

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2 ,т.2 и чл.7, ал.3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не протИ.речи на закона или на добрите нрави. В този смисъл съдът може да приложи служебно императивна правна норма.

Според чл.19б от Общите условия ЙЕТТЕЛ има право едностранно да прекрати индивидуален срочен или безсрочен договор в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане (буква „в“). Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че следва да се приложи чл.87, ал.1 ЗЗД волеизявлението да бъде в писмена форма. В този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал.2 ЗЗД, така и по аргумент от чл.164, ал.1, т.5 ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. Към заявлението не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предостави подходящ срок за изпълнение или да се представени 4 доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора. Липсват доказателства, от които да е видно, че посоченият договор е бил прекратени, респ., че бил осъществен състава на клаузата за неустойка, тъй като без прекратяване на договор не се дължи неустойка. Липсват доказателства, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договорите.

Представена е покана за доброволно изпълнение, но не и доказателства, с които да се установи, че е уведомен.

В заявлението изрично е посочено, че доставчикът е спрял достъпа на мобилни услуги на потребителя, тъй като не е платил задълженията си договора. Спирането на мобилните услуги не е равнозначно да прекратяване на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД, а представлява едностранно субективно право на кредитора да откаже да изпълни задълженията си към облигация, докато другата страна не погаси насрещното си задължение, доколкото по договора за мобилни услуги е двустранен – всяка от страните и кредитор и длъжник (отказ на изпълнение чл.90 ЗЗД). Следователно след като е налице наличен договор за мобилни услуги, то не е налице предпоставката да се претендира неустойка, поради прекратяване на договора.

В текстовете на договорите за мобилни услуги, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в случаите на предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор срокове. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради неизпълнение на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти за горепосочените договори 5 посредством деактивиране на услугите по договорите и чрез издаване на крайна фактура, която е представена

Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изложени твърдения както в заявлението, че абонатът уведомен за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмени договори и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Деактивирането на мобилните услуги, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника за едностранно прекратяване на договорите. Това е така, защото в ОУ са предвидени и други хипотези на спиране ползването на услугите от страна на оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване автоматично и едностранно на договора. Освен това в договорите е посочена неустойка в размер на сумата по стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, но в договорите липсва посочената от жалбоподателя чл.9 б.“а“, защото клаузите в процесните договор не са номерирани.

Съдът приема, че с оглед липсата на данни относно връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, заявлението н тази част е неоснователно.

Заявителят се позовава на договор за лизинг с потребител. Лизингът представя особена форма на договор – за кредитира и предоставяне на наем на вещ. Съотнесено към факта, че длъжникът има качеството на потребител, то договора за лизинг важат правилата на ЗПК и ЗЗПотр. На първо място, така представения договор за лизинг е с шрифт под 10 пункта, поради което договорът е недействителен на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ГПК (л.21-86 от ч.гр.д. № 835/2023 г. на РС - Ихтиман). В заявлението и в молбата лизинговите вноски се претендират на основание предсрочна изискуемост. На всяко основание предсрочната изискуемост следва да бъде доказана, а именно че е изявлението на кредитора е достигнало до знанието на длъжника. Такива доказателства с утолнителната молба не се представиха. Освен това 6 предсрочната изискуемост е потестативно право на кредитора да измени падежа на вноските по заема и да иска престация по тях. По делото липсват доказателства кога е последната вноска по лизинга, същевременно те се претендират на основание предсрочна изискуемост. За съда не е ясно дали е настъпила предсрочната изискуемост и такава е осъществена или вземането е с настъпил падеж. На това основание вземането за лизинга е неиндивидуализирано.