Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 957 от 10.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3273/2025
Вид
Решение № 957
Подписан
10.12.2025
В сила
21.01.2026
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 127, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.4, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120203273 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. В. Д. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 25-0769-001547/16.07.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 177, ал.4, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.4, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, тъй като видно от разписката на л. 21-гръб, НП е връчено на 25.08.2025 г., а жалбата е депозирана на 02.09.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.03.2025 г., около 14:30 часа бил получен сигнал за произшествие в гр. Бургас, по *. На място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и свидетелят Х. В.

Х.. Бил установен влекач „Даф ФТ ЦФ С“ с рег. № * с прикачено към него полуремарке с водач жалбоподателя Д.. Било установено, че ППС е натоварено със зърно, което в процеса на движение се разпиляло по пътната настилка в голям участък.

За констатираното на място св. Х. съставил АУАН № *. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

Въз основа на акта, на 16.07.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което била 1 пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставител, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът обаче намира, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, тъй като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

И в двата акта единствено е преповторена разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание на водач, който управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.

Видно е, че разпоредбата на чл. 177 препраща към разпоредбата на чл. 127, ал. 4, която пък е бланкетна, като нейното съдържание се запълва от разпоредбите на въпросната наредба. Тази наредба- Наредба № 7 от 27 април 2018 г. за укрепване на превозваните товари, обаче, изобщо не е посочена. Нещо повече, когато се касае бланкетна разпоредба на закона, следва да се посочи конкретната разпоредба от съответния нормативен акт, към който се препраща, която се твърди да е нарушена. Това не е направено нито в АУАН, нито в НП. Жалбоподателят всъщност е лишен от възможността да се защити по какъвто и да е начин, тъй като не е наясно кое точно задължение по коя наредба не е изпълнил. Безспорно това накърнява правото на защита в съществена степен, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.

Посоченото нарушение не само обезсмисля, а и прави невъзможно излагането на каквито и да е съображения относно материалната законосъобразност на обжалваното НП, тъй като след като не става ясно какво задължение не е изпълнено от водача, няма как да се направи преценка дали изобщо е налице неизпълнение, или не.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати процесуални нарушения, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да 2 се отмени.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-001547/16.07.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.

177, ал.4, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.4, т. 3 ЗДвП на В. В. Д. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3