Определение № 31038 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31038 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110105422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от от „УниКредит Лизинг“ ЕАД срещу Т.

В. Я. и В. М. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 3468,91 евро /6784,60 лева/, представляваща непогасени лизингови вноски за главница по Договор за финансов лизинг № 136290/29.08.2019 г., падежирали в периода от 25.10.2024 г. до 25.02.2025 г., както и сумата 422,58 евро /826,49 лева/, представляваща неустойка за забава върху задълженията за главница, лихва и застраховки, начислена за периода от 07.04.2025 г. до 19.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – Троян.

Ищецът твърди, че между него и „Пърл Студио“ ЕООД е сключен Договор за финансов лизинг № 136290/29.08.2019 г., по силата на който е предоставил за ползване лек автомобил Alfa Romeo Stelvio, а ответниците Т. К. и В. К. са поели солидарна отговорност за всички задължения на лизингополучателя по договора. Поддържа, че лизинговият обект е предаден за ползване, но впоследствие лизингополучателят е преустановил изпълнението на задълженията си. Сочи, че поради неизпълнението е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – Троян и е издадена заповед за изпълнение срещу лизингополучателя и солидарните длъжници.

Твърди, че след извършени плащания и прихващане на получено застрахователно обезщетение непогасените задължения по договора възлизат на общо 7 611,09 лева, от които 6 784,60 лева главница и 826,49 лева неустойка, които суми претендира с настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Т. В. Я. и В. М. К., с който предявените искове се оспорват като 1 недопустими, евентуално неоснователни. Ответниците не оспорват сключването на Договор за финансов лизинг № 136290/29.08.2019 г., качеството си на солидарни длъжници по него, настъпването на застрахователно събитие – кражба на лизинговия обект, както и изплащането от ЗАД „Армеец“ АД на застрахователно обезщетение в размер на 21 805,58 евро. Поддържат, че след изплащането на застрахователното обезщетение между страните е било подписано споразумение от 26.02.2026 г., с което е установен размерът на остатъчните задължения по договора след приспадане на полученото обезщетение, а именно сумата 4 378,02 евро, и е договорено разсрочено изплащане на същата на седем месечни вноски с падежи в периода 15.03.2026 г. – 15.09.2026 г. Излагат доводи, че със сключването на споразумението страните са уредили отношенията си относно остатъка от задълженията по договора за финансов лизинг, поради което считат, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство. При условията на евентуалност поддържат, че претендираните суми не се дължат в заявения размер с оглед извършените плащания и постигнатото между страните споразумение. Ответниците правят искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на висящото производство срещу ЗАД „Армеец“ АД, по което се претендира изплащане на остатък от застрахователното обезщетение за откраднатия автомобил, като поддържат, че изходът на това производство е от значение за размера на задълженията по процесния договор. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

По допустимостта на производството:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от предявяване на исковете. Настоящото производство е образувано по предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК след подадено възражение срещу издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – Троян. Правният интерес от предявяване на исковете произтича от подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение и дадените от заповедния съд указания по чл. 415 ГПК. Обстоятелството, че след издаване на заповедта за изпълнение между страните е било сключено споразумение от 26.02.2026 г., с което е установен размерът на остатъчните задължения по договора за финансов лизинг и е договорено тяхното разсрочено изплащане, не обуславя отпадане на правния интерес от водене на настоящото производство. Сключването на посоченото споразумение съставлява обстоятелство, което би могло да има значение за основателността на предявените искове и за размера на дължимото вземане, но не и за тяхната процесуална допустимост.

Ето защо съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими.

По искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК:

Ответниците обосновават искането си с наличието на висящо 2 производство срещу ЗАД „Армеец“ АД, по което претендират заплащане на остатък от застрахователно обезщетение във връзка с настъпила кражба на лизинговия обект, като поддържат, че изходът на това производство е от значение за размера на задълженията по процесния договор за финансов лизинг.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Посоченото от ответниците висящо производство срещу застрахователя има различен предмет и неговият изход не обуславя разрешаването на настоящия спор. Предмет на настоящото производство е съществуването на вземания по договор за финансов лизинг, докато по другото производство се претендира застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“. Решението по последното няма да формира сила на пресъдено нещо относно релевантните за настоящия спор факти и правоотношения и не представлява преюдициален въпрос по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По обезсилването на заповедта за изпълнение:

С издадената по ч.гр.д. № 620/2025 г. заповед за изпълнение на длъжниците са присъдени главница в размер на 11 554,66 лв., договорна лихва – 332,37 лв., неустойка – 2 332,82 лв. и задължения за платени застраховки – 4 803,89 лв. В настоящото производство ищецът е предявил искове по чл. 422 ГПК само за сумата 7 611,09 лв., от които 6 784,60 лв. главница и 826,49 лв. неустойка. Поради това заповедта следва да бъде обезсилена в частта, за която не е предявен иск по чл. 422 ГПК. Обезсилването следва да се постанови само по отношение на Т. В. Я. и В. М. К., тъй като по отношение на „Пърл Студио“ ЕООД заповедта е влязла в сила.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Правна квалификация на исковете: предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 и сл. ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг между него и лизингополучателя, предоставянето на лизинговия обект за ползване, поемането от ответниците на солидарна отговорност за задълженията на лизингополучателя, настъпването на падежа на претендираните задължения, размера на дължимите суми, както и размера на непогасения остатък от задълженията след извършените плащания и след приспадане на полученото застрахователно обезщетение.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна неустоечна клауза, настъпването на предпоставките за ангажиране на неустоечната отговорност, 3 периода на забавата и размера на претендираната неустойка.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на претендираните вземания, включително чрез плащане, прихващане или друго погасително основание, както и всички положителни факти, на които основават възраженията си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Пърл Студио“ ЕООД е бил сключен Договор за финансов лизинг № 136290/29.08.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил за ползване лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Стелвио“, с рама № ZARPAHEV3K7C46915; че ответниците Т. В. Я. и В. М. К. са поели солидарна отговорност за задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг; че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лизинговия обект; че по повод настъпилото застрахователно събитие ЗАД „Армеец“ АД е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 21 805,58 евро (42 648 лева); че на 26.02.2026 г. между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Пърл Студио“ ЕООД е било сключено споразумение към Договор за финансов лизинг № 136290/29.08.2019 г., с което страните са приели, че след приспадане на полученото застрахователно обезщетение остатъчните задължения по договора възлизат на сумата 4 378,02 евро и са уговорили разсрочено изплащане на същата. Безспорно е също, че след издаването на заповедта за изпълнение са извършени плащания по задълженията по договора за финансов лизинг.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъдат приложени към настоящото производство материалите по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – Троян.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – Троян, в частта, с която Т. В. Я. и В. М. К. са задължени солидарно да 4 заплатят на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, следните суми: сумата 2438,89 евро /4770,06 лева/, представляваща част от главница по Договор за финансов лизинг от 29.08.2019г. с падеж 25.10.2024г. - 25.02.2025г., ведно със законна лихва от 11.07.2025г. до окончателното изплащане; сумата 169,94 евро /332,37 лева/, представляваща договорна лихва за периода 25.09.2024г. – 25.02.2025г.; сумата 770,17 евро /1506,33 лева/, представляваща част от неустойка за забавено плащане за периода от 01.08.2024г. – 19.06.2025г.; сумата 2456,19 евро /4803,89 лева/, представляваща задължения за платени застраховки за периода 01.09.2024г. – 03.06.2025г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026г. от 11:40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай на постигната съдебна спогодба половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.