Решение № 1011 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110215088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. В. К. срещу Наказателно постановление №50/15.09.2025г., издадено от Началник 02 РУ–СДВР, с което на жалбоподател е наложено административни наказания "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.218б, за извършено престъпление по чл.194, ал.3 НК.

Жалбоподател моли да се отвени НП като неправилно и незаконосъобразно. Не отрича, че на дата посочена в обжалваното НП е пазарувал в магазин ,,***'', като една от стоките поставил в чанта, като след заплащане на останалата стоки относно тази забравил да заплати. Заявява, че е заплатил сумата на стоката в размер на 27, 95 лева. Сочат се нарушения свързани с липса на описание на извършено деяние и законовите разпоредби които са били нарушени виновно. Излагат се доводи за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По същество моли да се отмети обжалваното наказателно постановление, тъй като не е налице субективна страна на твърдяно нарушение, поради което се извежда и извода за липса на виновно поведение от страна на жалбоподател.

В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител- адв.М./ с пълномощно по делото/, излага доводи свърза с липса на посочване на съставомерни признаци на престъпление по чл.194 НК. Намира, че деянието попада в приложното поле на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, прави искане за присъждане на разноски по делото.

В съдебното заседание административно наказващият орган, редовно призован, явява се процесуален представител- юрк.С., моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и 1 законосъобразно. Претендира изплащане на възнаграждение, прави и възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата срещу Наказателно постановление № 50 / 15.09.2025г., съдът приема, че подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 16.05.2025г., около 20:30 часа в София, жалбоподателя е пазарувал в магазин ,,***'', находящ се на ул. ,,***'', като закупил един флакон газ, но излязъл от магазина без да заплати 1 бр.газова горелка на стойност 27,95 лева, която била поставена в отделна преграда на чанта.

По случая била образувана прокурорска преписка, която приключила с Постановление на СРП от 10.09.2025г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на 02 РУ – СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на административно наказателно производство и налагане на административно наказание на жалбоподател.

В изпълнение на правомощията си Началник 02 РУ–СДВР на 15.09.2025г. издал атакуваното Наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.

194, ал. 3 НК, като на основание чл. 218б НК му е наложена "глоба" в размер на 200 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 36299/2025г. по описа на СРП, Заповеди касаещи компетентност на наказващ орган.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на министъра на вътрешните работи и Директор СДВР. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 10.09.2025г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на 02 РУ-СДВР за преценка наличието на 2 предпоставки за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподател.

Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове.

Съдът намира, че обжалваното НП не съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.

57, ал.5 ЗАНН, поради което последното не е съобразено с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект следва да бъдат споделени. Наказващ орган не е дал пълно описание на деянието, като се е задоволи единствено да посочи, че лицето е „ извършило кражба на стока…с намерение противозаконно да го присвои“, т.е. посочен е единствено част от състава на твърдяно деяние, без изрично посочване на целия диспозитив на чл.194, ал.1 НК и цифрово посочване на връзка с ал.1 на чл.194 НК. Отделно от това наказващ орган не е посочил в своя акт, че деянието представлява маловажен случай. Т.е. налице е съществено процесуално нарушение, което безспорно е довело и до нарушаване правата на страна в процеса, а именно да разбере какво е обвинението спрямо него, въз основа на което и да града адекватна защита.

Съдът намира, че по делото не е спорно, че жалбоподателят на посочената в НП дата и час се е намира в магазин, като не е заплатил един артикул, което не се оспорва и в самата жалба. Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по категоричен начин да се изведе, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение – виновно. По делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината като субективен елемент на соченото противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното престъпление, тъй като събитията за случилото се са просто по съвместими с вероятната реалност в края на работния ден жалбоподател да е забравил за стоката която е били в него.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 178,95 евро /350 лева/ адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност в приложени по делото писмени бележки, което съдът намира за неоснователно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока, а е типичната за подобен род нарушения; приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че справедлив се явява размера заплатен от страна на жалбоподател.

Този размер държи сметка и за разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

3

Така мотивиран съдът, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №50/15.09.2025г., издадено от Началник 02 РУ– СДВР, с което на жалбоподател е наложено административни наказания "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.218б, за извършено престъпление по чл.194, ал.3 НК.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. В. К. ЕГН **********, сумата от 178,95 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4