Определение № 16179 от 29.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6795/2026
- Вид
- Определение № 16179
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева, Мая Йорданова Михайлова, Гергана Иванова Кратункова
Цитирани разпоредби
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16179 гр. София, 29.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева
Членове:
Мая Й. Михайлова
Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506795 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.577, ал.1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба с вх. № 87652/26.06.2026 г. по вх.рег. на СГС, от В. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******** срещу Определение № 494/20.05.2026 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на извода на съдията по вписванията, относно липсата на надлежно удостоверяване на влизането в сила на съдебното решение. Наведени са доводи, че от представения заверен препис на Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, е видно, че на стр. 9 от акта, в долния десен ъгъл изрично е удостоверена датата на влизането му в законна сила – 28.01.2026 г. Сочи се, че слабата интензивност на печата не представлява пречка да бъде възприето неговото съдържание и по този начин да се установи действителната дата на влизане в сила на решението.
Твърди, че липсват основания да се приеме, че реквизитите на преписа са нечетливи.
Твърди, че се явява неправилен изводът на съдията по вписванията относно неспазване на шестмесечния срок за отбелязване на съдебното решение.
1
Моли обжалваното Определение № 494/20.05.2026 г. на съдия по вписванията при СРС и да се извърши отбелязване на Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, влязло в сила на 28.01.2026 г. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лицe и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, влязло в сила на 28.01.2026 г. на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на делба на подробно описаните поземлен имот, дворно място и празно дворно място между съделителите В. А. П., В.С.Т.-Г. и Л.С.К..
Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване с вх. № 38670/20.05.2026 г. В. А. П., чрез пълномощнике си адв. И.Л.К. е поискал от Службата по вписванията – гр. София отбелязване на Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в. С обжалваното Определение № 494/20.05.2026 г. на съдия по вписванията при СРС съдията по вписванията при СРС е отказал вписването по Решение с № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в. В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че върху представения от молителя акт липсва отбелязване за влизане в сила, което освен че представлява пречка за вписването на акта, е и пречка да се определи, дали е спазен законоустановения шестмесечен срок.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32б вр. чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията (ПВ), се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Действително в чл. 2 от ПВ е предвидено, че вписване, отбелязване и 2 заличаване се извършва само в предвидените в закона случаи. Уредбата на вписванията е изградена на принципа на изчерпателност, при строго формализирани процедури. Публичните регистри са създадени, за да гарантират сигурността на гражданския и търговски оборот, като спрямо същите е установена презумпция за вярност на вписаните в тях обстоятелства.
Видно от Определение № 494/20.05.2026 г. на съдията по вписванията при СРС в същото е прието, че липсва отбелязване за влизане в сила върху акта, както и че същият не подлежи на обжалване. Съдията по вписването е приравнил тази липса на липсата на годен за вписване съдебен акт. Предвид наведените в частната жалба възражения, че всъщност е налице валидно отбелязване за влизане в сила, същите следва да бъдат подложени на самостоятелна проверка от настоящия състав. Видно от страница 9 на приложения от частния жалбоподател препис в долния десен ъгъл на страницата се забелязват следните реквизити и отбелязвания, а именно: подпис на съдията, постановил решението, заверка „вярно с оригинала“ от съдебен деловодител при 76 с-в на СРС, два печата на същия съдебен състав, както и датата 28.01.2026 г. Около датата се различават мастилени отпечатъци, но същите не са достатъчно ясни така, че да установят по неоспорим начин, че посочената дата е именно датата, в която решението е влязло в законна сила.
При така представения препис ясно се различава единствено посочената дата, като не става ясно до кое обстоятелство се отнася тя и какви юридически факти или събития удостоверява.
С оглед гореизложено правилен и законосъобразен се явява изводът на съдията по вписванията при СРС, че в така представения препис липсва законоустановения реквизит, наличието на който представлява абсолютна предпоставка за извършване на вписването на Решението на СРС.
Що се касае до второто възражение в частната жалба, настоящият състав намира, че то също е неоснователно, доколкото в обжалвания акт не е налице констатация за изтекъл срок, респ. просрочено искане за вписване.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че изискванията за вписване на Решение № 23085/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 50866/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в не са спазени и частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
3
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 87652/26.06.2026 г. по вх.рег. на СГС, от В. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******** срещу Определение № 494/20.05.2026 г. на съдия по вписванията при СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4