Решение № 3025 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Частно гражданско дело № 20263110100779 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 51 от Закона за наследството (ЗН).

Образувано е по молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, подадена в качеството на кредитор на наследството, оставено от Р. К. А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на ******** г. в гр. Варна, с която се иска съдът да призове В. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *************, и да определи срок, в който да заяви дали приема наследството, или се отказва от него. Правният интерес на молителя произтича от неудовлетворено парично вземане срещу наследодателя по договор за кредит от 05.06.2014 г., по силата на който на Р. К. А. е предоставена в заем сума в размер на 5 112,92 евро (10 000 лв.) с настъпил на 05.06.2024 г. падеж, като от представеното извлечение от кредитната сметка се установява, че задължението за главницата е останало изцяло непогасено.

В определения от съда срок по чл. 51, ал. 1 ЗН В. А. А. е депозирала чрез пълномощника си адв. Биляна Димитрова-Петрова от АК – Варна писмено заявление, в което изразява воля, че не приема оставеното от Р. К. А. наследство. Наред с това тя поддържа на първо място, че изобщо не е призована към наследяване, тъй като е съпруга на сина на наследодателя Н.Р. А., ЕГН **********, починал на ******** г., а от неговото наследство се е отказала още през 2024 г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 71/2024 г. Единствено в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е призована към наследяване, тя моли на основание чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 2 ЗН заявеният отказ да бъде вписан в съответния регистър, воден при Районен съд – Варна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно удостоверение за наследници изх. № 271/2024 г., издадено от Община Долни чифлик, Р. К. А. е починал на ******** г. като вдовец и е оставил за свои наследници по закон дъщеря си П.Р.П., ЕГН **********, и сина си Н.Р. А., ЕГН **********. Синът на наследодателя от своя страна е починал на ******** г., тоест близо три години след баща си, и е оставил за наследници по закон съпругата си В. А. А., ЕГН **********, както и дъщерите си Р.Н.А.., ЕГН **********, и С.Н. А., ЕГН **********.

1

От приобщеното протоколно определение № 7429/20.12.2024 г., постановен по ч.гр.д.

№ 9415/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав, се установява, че в особената книга, водена от съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, са вписани отказите на П.Р.П., Р.Н.А.. и С.Н. А. от наследството, останало от Р. К. А., след което производството по посоченото дело е прекратено. Наред с това от извършената служебна справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН се установява, че под № 71/2024 г. е вписан отказът на В. А. А. от наследството, оставено от нейния съпруг Н.Р. А., което обстоятелство се потвърждава и от собственото изявление в депозираното заявление.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното.

Производството по чл. 51 ЗН е охранително по своя характер и има за цел да внесе яснота и определеност в отношенията между наследниците и третите заинтересовани лица, като по искане на всеки, който има правен интерес, районният съдия призовава лицето, което има право да наследява, и му определя срок, в който да заяви дали приема наследството, или се отказва от него. Необходима предпоставка за развитието на това производство следователно е адресатът на призоваването действително да е призован към наследяване, тоест към този момент да е носител на правото да приеме наследството. Само по отношение на такова лице може да настъпи предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗН преклузия при липса на изявление в определения срок, както и само изходящото от такова лице изявление за отказ подлежи на вписване по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН. Това е така, защото отказът от наследство представлява едностранно, формално и неоттегляемо волеизявление, с което призованият към наследяване погасява самото си право да придобие наследството, поради което изявление, направено от лице, което не притежава такова право, е лишено от предмет и не е годно да породи целените правни последици.

В. А. А. не попада в кръга на наследниците по закон на Р. К. А., очертан в разпоредбите на чл. 5 – чл. 10 ЗН. Тя е съпруга на неговия син, а преживелият съпруг наследява по силата на чл. 9 ЗН единствено собствения си съпруг, поради което по отношение на наследството на свекъра си заявителката не разполага със самостоятелно наследствено право. Единственият правен път, по който тя би могла да придобие възможността да приеме процесното наследство, преминава през наследственото правоприемство от нейния съпруг Н.Р. А., който е преживял баща си. В тази насока следва да бъдат разграничени двете мислими хипотези.

Ако приживе Н.Р. А. е приел наследството на баща си, било изрично по реда на чл.

49, ал. 1 ЗН, било мълчаливо чрез действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, то придобитите по наследство права са се влели в неговото собствено имущество и след смъртта му са станали част от оставеното от самия него наследство. От това наследство обаче В. А. А. валидно се е отказала, като отказът е вписан в особената книга на съда под № 71/2024 г., поради което тя не е придобила каквито и да било права върху имуществото, произхождащо от Р. К. А..

В противен случай, ако Н.Р. А. е починал, преди да приеме или да се откаже от наследството на баща си, приложение намира институтът на наследствената трансмисия, уреден в чл. 57 ЗН. Съгласно тази разпоредба, когато наследникът е умрял, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя пряк наследодател. Правото да се приеме наследството на първия наследодател, тоест трансмисионното право, се включва в наследствената маса на междинния наследник и преминава към неговите наследници единствено като елемент от нея. Отказвайки се от наследството на съпруга си, В. А. А. се е отказала и от включеното в това наследство трансмисионно право, поради което тя не може нито да приеме, нито валидно да се откаже от наследството на Р. К. А..

2

И в двете разгледани хипотези изводът е идентичен – заявителката не е призована към наследяване на Р. К. А. и не е носител на правото да приеме оставеното от него наследство. При това положение депозираното от нея заявление за отказ се явява безпредметно и не подлежи на вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, доколкото вписването на отказ, изходящ от лице без наследствени права, би създало невярна привидност относно съществуването и погасяването на такива права. Същевременно спрямо лице, което не е призовано към наследяване, не може да тече срокът по чл. 51, ал. 1 ЗН, нито да настъпи преклузията по чл. 51, ал. 2 ЗН, поради което образуваното по молбата на кредитора производство не може да постигне целения с него охранителен резултат и следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, подадена в качеството на кредитор на наследството, оставено от Р. К. А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на ******** г. в гр. Варна, с която се иска съдът да призове В. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *************, и да определи срок, в който да заяви дали приема наследството, или се отказва от него.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3