Решение № 156 от 06.10.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№........ град

Шумен, 06.10.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд Шумен, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия:

Бистра Бойн при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д № 224 по описа за 2020г. на АС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.148 ал.3 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/ по жалба от „А.“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А.против Заповед № 172/10.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с което е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с входящ № 1079 от 11.03.2020г. във връзка с унищожени животни, отглеждани в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки рег. №3BG16015, находящ се в с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив.

В жалбата е посочено, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, като издадена въз основа на неверни констатации относно приложените в обекта мерки на биосигурност. Иска се отмяна на оспорения Акт и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява управителя Д.В.и процесуален представител- адв.С., които поддържат жалбата и сочат доказателства.

Ответникът по жалбата– Директора на ОДБХ се явява лично и представляван от юрисконсулт Х.-К., в открито съдебно заседание, като считат жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвоката на насрещната страна.

Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят „А.“ООД-гр. *** е собственик на регистриран съгласно чл.137 от ЗВД животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег. №3BG16015, намиращ се в землището на с.Трилистник, общ.Марица, област Пловдив. В обекта има две халета, разположени в 2 отделни сгради с общ капацитет 64 470 птици, като към момента на възникване на заболяване по животните, населено с птици е било само едното хале. Обектът е в непосредствена близост от около сто метра с друг животновъден обект за кокошки носачки, собственост на „В.-1“ ООД, в който е констатирано първото огнище на зараза за процесния период 02-03.2020г. и до Държавно ловно стопанство „Чекерица“, в което се отглеждат яребици и фазани. И в двата обекта за отглеждане на кокошки е било налице предходно установено заболяване по птиците през 2017г., като тогава първото място на възникване на зараза било предприятието на жалбоподателя, което е било обезщетено в процедура по реда на раздел III от

ЗВД. В държавното стопанство е имало огнище на „Инфлуенца А“ по птиците през април 2018г.

На 24.02.2020г. било направено изследване на кръвни проби на птици отглеждани от „А.“ООД, от централна ветеринарна лаборатория, което видно от приложения Протокол № ЛД 74/1-6/ на стр.75 от делото било с отрицателен резултат за „Инфлуенца А“.

На 24.02.2020г. със Заповед № РД 11-556 на Изпълнителен директор на на БАБХ било обявено първично огнище на „Инфлуенца А“ по птиците в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки, собственост на „В.-1“ ООД, намиращо се в съседство на предприятието на дружеството-жалбоподател и били определени мерки за ограничаване на заразата. Съхраняването и унищожаването на труповете на птиците било осъществено в близост до оградата от страната на „А.“ООД и продължило от 25.02.2020г. до

10.03.2020г.

На 04.03.2020г. било направено изследване на трупове на птици отглеждани от „А.“ООД, изпратени на 02.03.2020г. до изпитвателна лаборатория, със заявител ОДБХ-Пловдив, поради съмнение за заболяване, което видно от приложения Протокол № 114 ИП на стр.31 от делото било с положителен резултат за „Инфлуенца А“ тип Н5, което е „високопатогенна инфлуенца по птиците“, съгласно Приложение I т.2 от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005. На датата на вземане на пробите, била наложена възбрана по отношение на кокошките носачки, намиращи се в птицевъдния обект на брой 31322 и възраст 55 седмици, както и кокоши яйца 45613 броя с Акт за възбрана № 002/стр.27 по делото/.

Със Заповед № РД 11-631 от

05.03.2020г., издадена на основание чл.47 ал.1, ал.2 и ал.6 и чл.117 ал.1 т.1, 2, 7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВД и Наредба № ДВ-103 от 21 август 2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца(грип) по птиците, Изпълнителен директор на БАБХ наредил обявяване на първично огнище на „Инфлуенца А“ по птиците в обекта на „А.“ООД по т.1 и по т.2 било наредено предприемане на мярка принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, както и мерки за почистване и дезинфекция, граници на предпазна и наблюдавана зона. В заповедта на Директора се обективира и нареждане за обезщетяване на собствениците на убитите животни, съгласно чл.141-148 от ЗВМД..

Със Заповед №141 от 05.03.2020г. Директор на ОДБХ П.наредил комисия в определен от него състав да организира убиване, обезвреждане и унищожаване на птиците в обекта. С Протокол за загробване на животни №003 от

10.03.2020г.(стр.36), съставен и подписан от председател и членове на формирана комисия било надлежно документирано извършено загробване на 31322бр. кокошки носачки, порода „Ломан браун“, собственост на „А.“ООД.

На 10.03.2020г., със Заповед № РД 09-253, на осн. чл.25 ал.4 от ЗА, във връзка с чл.142 ал.2 от ЗВД от Министър на земеделието, храните и горите била определена Постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл.47 ал.1 от ЗВД с председател проф.П.Ж., Изп.директор на БАБХ, заместник-председател и членове и утвърдил правила за организация на дейността й. Със Заповед № РД 11-680 от 11.03.2020г., на осн. чл.5 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от Устройствен правилник на БАБХ, във връзка с предходната заповед на министъра, Изп.Директор на БАБХ определил комисия за извършване на епизоотично проучване в обл.П.в 4 животновъдни обекта, сред които и този на жалбоподателя.

На 20.03.2020г. бил изготвен доклад, по отношение на който било проведено гласуване по реда на чл.10 от Правилата за дейността на комисията, като същият бил приет и изпратен на министъра. Документът съдържа, съгласно чл.16 от Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на животни в риск и техния здравен статус, организация на система на биосигурност и др. По т.1 от Доклада, относно предприятието на „А.“ООД било прието, че са налице допуснати множество грешки и пропуски в мерките за биосигурност, което е нарушение на чл.132 ал.1 т.3б от ЗВД, а именно, че не се води дневник на посетителите, дневник за дезинфекцията и не се извършва дезинфекция на излизащите превозни средства- нарушения на чл.19 т.8 и т.12 б“б“ на Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Във връзка с изложеното заключение, следвало спрямо обектите при които са констатирани нарушения да се приложи чл.142 ал.1 т.1 от ЗВД и на собствениците да не се изплаща обезщетение.

На 11.03.2020г. управител на „А.“ООД, подал Заявление с вх.№1079 до Директор на ОДБХ Пловдив, с молба за изплащане на обезщетение на основание чл.141 ал.1 т.3 от ЗВД за принудително убитите/унищожените 31322бр. кокошки носачки, като декларирал, че същите не са били застраховани.

На 10.04.2020г., Директор на ОДБХ П.издал оспорения Акт, с който отказал изплащане на обезщетение за смъртта на 31322 бр. кокошки-носачки в животновъдния обект. В мотивите на акта са посочени констатациите в съставения доклад относно допуснати нарушения на спазване на мерките за биосигурност в обекта, а именно не отразяване на посещенията на външни лица в специален дневник и не осигуряване на редовно механично почистване и дезинфекция на излизащите от предприятието транспортни средства.

Заповедта била връчена на

29.04.2020г. на представител на дружеството, като срещу акта била подадена жалба на 13.05.2017г., чрез Областна дирекция по безопасност на храните– Пловдив, видно от поставения входящ номер.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Обжалваната Заповед засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Поради което, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган– Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.148 т.3 от ЗВД, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити и мотиви относно фактическите и правни основания за нейното издаване, което го прави валиден акт. При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в раздел „Ред за обезщетяване“ от ЗВД, като административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност и отмяна на оспорената заповед на това основание, като такива не се сочат и в жалбата.

Но съдът намира, че Заповедта не е съобразена с материалните разпоредби на закона, тъй като в административното производство и по делото не се установи, че е била налице материалната предпоставка за издаването ѝ, посочена като фактическо основание в заповедта, а именно – обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.132 ал.1 т.3б от ЗВД да осигурява и спазва мерките за биосигурност, което е и основният спорен въпрос между страните.

За установяване на фактическите обстоятелства по делото, бяха разпитани множество свидетели- служители при административния орган и участвали в изготвянето на доклада, шофьор, който превозва храна за отглежданите в предприятието животни- св.С.и д-р Г., консултант по птицевъдство на жалбоподателя. От техните показания се установява, че на входа на обекта се предприема дезинфекция на транспортните средства, влизащи в него, като същите се пръскат механично с дезинфектант и преминават през дезинфекционна площадка намираща се на входа на обекта, както на влизане, така и на излизане. Забранен бил достъпа на всички външни лица във фермата, за което била издадена съответната заповед на управителя, приложена по делото.

От представените писмени доказателства, които по правната си същност представляват частни документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, е видно, че се е водил дневник на влизащите превозни средства и на използваните дезинфектанти в предприятието, по отношение на които регистри липсва изискване за форма и реквизити в закона и подзаконовия нормативен акт, регулиращ задълженията на собствениците на животновъден обект- Наредба №44 от 20.04.2006г. Обектът имал и изготвен План за биосигурност от февруари 2018г., който не притежава достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК. Планът не е одобрен от компетентния орган, съгласно Регламент (ЕО) № 616/2009 от 13.07.2009 за прилагане на Директива 2005/94/ЕО по отношение на одобрението на отделенията за домашни птици и отделенията за други птици, отглеждани в затворени помещения, във връзка с инфлуенцата по птиците и допълнителните предпазни мерки за биологична сигурност в такива отделения. Тези писмени доказателства следва да бъдат ценени, само доколкото се подкрепят от другия събран доказателствен материал.