Решение № 3752 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3752 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110110664 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против М. З. Р.,ЕГН **********,и М. Б. Р.,ЕГН **********,и двамата ответници с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва – спрямо ответника М. З. Р. – 3218,40 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.02.2023 г.,417,84 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г.,28,02 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.02.2023 г.,5,82 лева мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 12.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; спрямо ответницата М Р. – 3218,40 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.02.2023 г.,417,84 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 12.03.2024 г.,28,02 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.02.2023 г.,5,82 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 12.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди,че с ответниците се намира в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот *****и което ответниците отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Сочи се,че ответниците са допуснали неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 6436,80 лева,съответстваща на реално доставено количество топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че главницата не е 1 заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес да предяви установителните искове. Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответниците в подадения писмен отговор чрез назначения особен представител оспорват исковете като твърдят,че не е доказано съществуването на договорно правоотношение,твърди се,че исковете са основани на частни документи,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.

Молят съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от М. З.

Р. и от М. Б. Р. парични суми при равни дялове – 6436,80 лева главница за топлинна енергия,835,68 лева мораторна лихва,56,03 лева сума за дялово разпределение и 11,64 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19309/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

С нотариален акт от 23.05.2008 г. М. Б. Р. се легитимира като собственик на апартамент *****“.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.02.2010 г.,съгласно който за обезпечаване задължения по договор за банков кредит М. Б. Р. и М. З. Р. са учредили ипотека върху придобит в режим на СИО недвижим имот *****.

Установява се от нотариален акт от 20.02.2023 г.,че М. Б. Р. и М. З.

Р.,като продавачи,прехвърлят правото си на собственост върху *****.

Видно от договор от 27.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и етажните собственици в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател М. Б. Р..

С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

2

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и отразяват показанията на уредите.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец по електронен път,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика. Топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие като макар проверката да е извън срока,предвид това,че заключението е за съответствие,следва да се приеме,че топломерът е годно средство за търговско измерване. Според заключението главницата за топлинна енергия,без да са включвани други задължения извън процесния период,възлиза на 6446,22 лева.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания,въведени са изравнителните сметки по общите фактури,със суми за възстановяване по изравнителни сметки не са прихващани суми извън процесния период,незаплатената главница възлиза на 6436,80 лева,а сумата за дялово разпределение е в размер от 56,03 лева,мораторната лихва е 826,89 лева върху главницата за топлинна енергия и 11,56 лева върху сумата за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или когато е връчена при условията на чл.47 от ГПК.

Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на установяване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение,да установи уговорените права и задължения,да докаже вземането си по размер. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 02.04.2024 г.

Съдът счита,че е доказано,че към процесния период -м.05.2021 г. до м.02.2023 г. между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец доставя топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като съсобственици на топлоснабдения имот,в която насока съдът отчете представените по делото нотариални актове. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното вещно право.

Законът не поставя изискване по отношение на имотите,които са 3 топлоснабдени към влизане в сила на закона,да бъде сключван формален договор в писмена форма,а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване. Съдът,отчитайки момента на придобиване право на собственост върху имота,както и предвид датата на продажба на имота,приема,че до продажбата на имота за заплащане на консумираната топлинна енергия отговарят ответниците. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора за топлинна енергия се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,при което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане стойност на топлинна енергия точно,необходимо е стойността на доставена топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане стойността на доставена топлинна енергия е възложено на ответниците,а същите не са провели доказване,че са изпълнили – изцяло или частично – договорните си задължения,поради което искът за заплащане стойност на доставена топлинна енергия е доказан по основание. От събраните в хода на производството доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение. Това означава,че собственикът на имот заплаща топлинната енергия за имота си,определена от дялово разпределение.

Наличието на документи за главен отчет,подписани за абонат,изготвянето на изравнителни сметки,обсъдени наред със заключението по съдебнотехническата експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано законосъобразно позволяват на съда да възприеме,че исковата претенция за главница е доказана по основание,а и по размер,в която насока според заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на топлинна енергия за процесния период,без да включва задължения извън процесния период,е в размер,дори по-висок от претендираната с исковата молба,при което което съдът намира,че исковете подлежат на уважаване за суми в размер от по 3218,40 лева ( 1645,54 евро ),за които са предявени. Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид довода на ответниците чрез особения представител,че исковете са основани на частни документи – макар частните документи да нямат обвързваща доказателствена сила като официалните документи,същите имат своето доказателствено значение и при съвкупната преценка на всички доказателства по делото съдът намира,че исковете за главница за топлинна енергия са доказани по основание и по размер. Софийският районен съд приема,че са основателни и исковете за заплащане на сума за дялово разпределение – според чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик клиентът на топлинна енергия заплаща стойността на доставена топлинна енергия на продавача,който от своя страна заплаща дължимата сума на дружеството,реализирало дялово разпределение. Наличието на регламентирано задължение за купувача да заплаща сумата за дялово разпределение на продавача означава,че исковете са доказани по основание,а и по размер,защото според заключението по съдебносчетоводната експертиза сумите не са заплатени. При това положение съдът приема,че исковете следва да бъдат уважени за сумите от по 28,02 лева ( 14,33 евро ). Основателността на исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение обосновават разглеждането на своевременно 4 формулираното в писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.

Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът приема,че възражението за давност е неоснователно – найстарите претендирани задължения са начислени за м.05.2021 г.,докато искът е предявен на 02.04.2024 г.,т.е. преди да са изминали повече от три години.