Решение № 112 от 04.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3139/2018
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 04.02.2019
- В сила
- 04.02.2019
- Състав
- РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА, ПЕТЪР ТЕОДОРОВ СТОИЦЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70 · Кодекс на труда
- чл. 290, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София., ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Мария Абаджиева и с участието на прокурор Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 3139 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.05.2016г. по НОХД № 8108/2014г. по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти с-в, подсъдимият Д.М.М. е признат за невиновен в това на
02.10.2013г. в гр. София, ул. „*******, в сградата на 04 РУ „Полиция“ - Столична дирекция на вътрешните работи, пред надлежен орган на властта - старши разследващ полицай при 04 РУП - СДВР И.Р.К., като свидетел, устно с изразите: „Случайно разбрах, че по дело № 21099/2012г. по описа на 5-ти състав на СРС водено от К.С.от нея самата са представени заверени копия на Заповед № 1 от 02.05.2012г. за освобождаване от заеманата ми длъжност, както и молба от 02.05.2012г. от мое име за прекратяване на трудовия ми договор по взаимно съгласие, като са положени подписи от мое име. Категорично заявявам, че такива документи не съм подписвал“, съзнателно да е потвърдил неистина, а именно, че подписите в графа „Служител“ в Заповед № 1 на управителя на „М.К.“ ЕООД от 02.05.2012г. за освобождаване на Д.М. от заеманата длъжност общ работник, и в графа „С уважение“ в Молба от 02.05.2012г. от името на Д.М.М. до управителя на „М.К.“ ЕООД не са положени от него, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност на присъдата, доколкото в хода на съдебното производство не са били събрани и проверени всички възможно доказателства, въз основа на които да бъде разяснена в пълнота фактическата обстановка, като по този начин е останало недоказано извършеното от подсъдимия престъпно деяние. С протеста се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В закрито съдебно заседание от
21.08.2018 г. по реда на чл. 327 и сл. от НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на свидетели и изслушване на експертизи, като в този смисъл не е необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.
Пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест. Изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. В тази връзка се посочва, че предмет на делото се явява обстоятелството дали подсъдимият е заявил, че не е подписал Заповед № 1/02.05.2012г. за освобождаване от заеманата длъжност, както и молба от 02.05.2012г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, с което съзнателно е потвърдил неистина. Според прокурора от приетите в хода на производството експертни заключения се установява с категоричност, че подписите в горните документи са положени от подсъдимото лице. Предвид горното се застъпва тезата, че обвинението е безспорно доказано, както от експертизите, така и от другите писмените и гласните доказателства. В заключение се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена, като на нейно място се постанови нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, за което е предаден на съд, като му бъде определено наказание в минимален размер, с оглед чистото му съдебно минало.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. П. моли протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение. Оспорва се извода на прокуратурата, че присъдата е неправилна, доколкото поради бездействието на съда не са събрани и проверени всички необходими доказателства, с оглед на което обвинението е останало недоказано. Изразява становище, че изводът на прокуратурата за недоказаност на обвинението се явява верен, като намира, че твърденията за бездействието на съдебния състав са неоснователни, доколкото съдът е уважил и изпълнил всички искания на двете страни. Оспорват се и доводите на прокуратурата за разминаване в заключителните изводи на приетите по делото експертизи. По повод изложените от представителя на държавното обвинение съображения пред въззивния съд, се твърди, че процесните документи не са подписани от подсъдимото лице, доколкото видно от съдържанието на трудовата книжка на подсъдимия, посочените в тях факти и обстоятелства не отговарят на действителността. В заключение се моли протестът да бъде отхвърлен, а присъдата на първия съд да бъде потвърдена.
В предоставената му възможност за лична защита подсъдимият М. поддържа казаното от адвоката си, като посочва, че такива документи не е подписвал, с оглед на което не е извършил вмененото му престъпление.
В правото си на последна дума подсъдимото лице моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите изложени в протеста, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивната част на обжалвания съдебен акт. Противно на доводите на защитата, районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка приета по делото, като установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.М.М., с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.
Дряново, българин, български гражданин, неосъждан (към дата на деянието) със средно-специално образование, женен, живущ ***6.
На 09.01.2012 г. между „М.К.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от К.И.С.и подсъдимия Д.М.М. бил подписан трудов договор № 19/09.01.2012 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ със срок до 10.04.2012 г. за изпълнение на длъжността „общ работник“ и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 321.00 лв. С оглед сключения договор на подсъдимия М. била връчена и длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“, която била подписана лично от него. Колега на подсъдимия в посоченото дружество към този момент бил св. М.Т.Б., който изпълнявал длъжността отговорник строителство. Подсъдимият работил на обект „МОЛ Парадайз Център“ от месец януари 2012 г. През месец февруари в работата по обекта се включили св. Г.Й.Х.и св. М.И.В.. Последните работили за „М.К.“ ЕООД без сключили трудови договори, с оглед на което имената им не фигурирали и в представените от дружеството разчетно-платежни ведомости за периода м. януари 2012 г. – м. май 2012 г.
След работата по обект
„МОЛ Парадайз Център“ подсъдимият и горепосочените свидетели работили заедно на друг обект. В края на месец май св. Г.Х.и М.В.напуснали работа поради проблеми със заплащането, а подсъдимият останал на работа в дружеството.
През периода януари-май 2012г., в който подсъдимият работил по трудово правоотношение с „М.К.“ ЕООД последният подписал 7 бр. разходни касови ордери за получаване на заплати и аванси за общата сума от 940 лв.
Впоследствие възникнал конфликт между подсъдимия и работодателя поради забавяне на плащанията от страна на работодателя и неизплащане на дължими суми за възнаграждения, във връзка с което подсъдимият говорил многократно със св. М.Б., с който обикновено комуникирал във връзка с изпълнението на работните си задължения. Впоследствие подсъдимият уведомил св. М.Б., че няма да продължи да работи, ако не му бъде изплатено дължимото, като спрял да ходи на работа.
В хода на образувано срещу подсъдимия М. по инициатива на „М.К.“ ЕООД съдебно производство, последният видял оформени и подадени от негово име документи във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение с „М.К.“ ЕООД, а именно - молба до управителя на „М.К.“ ЕООД от 02.05.2012 г., заповед № 1 от 02.05.2012 г. на управителя на „М.К.“ ЕООД. В резултата на което на 16.05.2013г. подал молба до прокуратурата, с оглед констатираните нередности.
След извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, установени посредством надлежно приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за тяхното събиране – експертизи, а именно: показанията на свидетелите К.И. С.(л. 54-гръб - л.55 от съдебното производство), М.Т.Б. (л. 55-гръб - л.56 от съд. производство), Г. И.Х.(л. 80 от съд. производство), М.И.В. (л. 80-гръб от съд. производство); писмени доказателства: трудов договор № 19/09.01.2012 г. (л. 48-49 от ДП), длъжностни характеристика (л. 50-51 от ДП), декларация от Д.М.М. (л. 52 от ДП), молба от Д.М.М. от 09.01.2012г. (л. 53 от ДП), молба от Д.М.М. (л. 54 от ДП), заповед №1/09.01.2012 г. на управителя на „М.К.“ ЕООД (л. 55 от ДП), заповед № 1/02.05.2012 г. на управителя на „М.К.“ ЕООД (л. 56 от ДП), справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388123143293/09.05.2012 г. (л. 57 от ДП), уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (л. 58 от ДП), запорно съобщение от 26.04.2012 г. (л. 59 от ДП), постановление № 767/24.07.2013 г. (л. 60-61 от ДП), удостоверение от НАП (л. 62 от ДП), удостоверение (л. 63 от ДП), удостоверение (л. 64 от ДП), удостоверение от Агенция по вписванията (л. 71-72 от ДП), ГФО за 2012 г. на „М.К.“ ЕООД ведно с приложенията към него (л. 73- 80 от ДП), Писмо от ДИТ-София, ИА „ГИТ“ (л. 81 от ДП), молба от Д.М. до Инспекция по труда (л. 84 от ДП), писмо от ИА „ГИТ“ до Д.М. (л. 85 от ДП), допълнително споразумение за промяна срока на трудов договор от 21.04.2012 г. (л. 91 от ДП), допълнително споразумение за промяна срока на трудов договор от 09.04.2012 г.
(л. 94 от ДП), копия от разходни касови ордери (л. 101-104 от ДП), служебна бележка (л. 105 от ДП), молба от Д.М.М. (л. 106 от ДП), копия от разчетно-платежни ведомости за м. 01-05 на „М.К.“ ЕООД (л. 107-128 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 11 от съдебното производство); експертизи – заключенията на графическа експертиза от досъдебното производство (л. 28-29 от ДП) и съдебно-почеркова експертиза (л. 59-61 от съдебното производство), допълнителна съдебно-почеркова експертиза (л. 67- 71 от съденото производство).
Според настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд е интерпретирал правилно доказателствената съвкупност, събрана по делото, като и е извел обосновани изводи относно фактите, които е приел за установени.
Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият М. за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление.
В подкрепа на фактологията на събитията, районният съд правилно е кредитирал и се е позовал на писмените доказателства, приложени по делото, а именно: трудов договор № 19/09.01.2012 г., длъжностни характеристика (л. 50-51 от ДП), декларация от Д.М.М. от 10.01.2012г. (л.
52 от ДП), молба от Д.М.М. от 09.01.2012г. за назначаване на работа (л. 53 от ДП), молба от Д.М.М. (л. 54 от ДП), заповед №1/09.01.2012 г. на управителя на „М.К.“ ЕООД за назначаване на длъжност (л. 55 от ДП), копия от разходни касови ордери (л.
101-104 от ДП), копия от разчетно-платежни ведомости за м. 01-05 на „М.К.“ ЕООД (л. 107-128 от ДП), от които се установява по безспорен начин, че подсъдимото лице е бил служител на „М.К.“ ЕООД, ЕИК *******, като трудовите правоотношения между двете страни за възникнали въз основа на сключен трудов договор № 19/09.01.2012 г., с който подсъдимото лице бил назначен за длъжността общ работник с уговорено основно месечно възнаграждение в размер от 321,00 лв. Горното обстоятелство намира подкрепа в ангажираните по делото свидетелки показания, от които се извлича непротиворечива информация, че подсъдимият е бил служител на процесното дружество, като е осъществявал строителна дейност.
Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d4be9da-d0bc-4705-b6c9-0524748e2d6a