Определение № 298 от 11.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против Определение № 177 от 05.09.2023 г. по т.д. № 84/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, с което първостепенният съд е оставил без уважение депозираната от жалбоподателя молба, подадена по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на Определение № 114/12.06.2023 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат съображения, че в молбата за оттегляне на исковете не е заявена причина за това. По този начин е неясно дали оттеглянето на исковете е мотивирано от извършеното в хода на делото плащане от представителя за уреждане на претенциите или това е сторено в резултат на многобройните становища на ответника, че исковете са недопустими. Оспорва се възражението за прекомерност, като се излага, че платеното адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото. Освен това, платеното адвокатско възнаграждение е в минималния законоустановен размер.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него бъде постановено друго, с което се измени определението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на НББАЗ разноски в размер на 15363,60 лв.

1

Ответникът по жалба Ф. Л. Д. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

На 12.07.2022 г. е предявен иск от Ф. Л. Д. против НББАЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100000 лв., частичен иск от сумата в размер на 200000 лв., в резултат на телесни увреждания при ПТП от 28.09.2018 г., настъпило на територията на Република Франция. Сочи се, че ищцата е сезирала „Еврохелп България“ ЕООД, в качеството му на представител за територията на Република България на ЗК „Пацифика“, Франция, за изплащане на застрахователно обезщетение с молба от 30.10.2020 г. В предвидения в КЗ тримесечен срок от представителя на френския застраховател не е заплатено дължимото обезщетение. С оглед на това и на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ с молба от 24.02.2021 г. ищцата е завела претенция срещу НББАЗ, по която в двумесечния срок за произнасяне също не е заплатено обезщетение. По тези съображения е предявен и съдебния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по който е образувано настоящото дело.

В хода на процедурата по размяна на книжа, на 29.05.2023 г. е постъпила молба от Ф. Д., с която заявява, че оттегля предявените искове и моли прекратяване на производството.

С Определение № 114/12.06.2023 г. по т.д. № 84/2022 г. на Окръжен съд Ловеч делото е прекратено, поради оттегляне на иска.

В срока за обжалване НББАЗ е подало молба за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като сочи, че не е заявена причина за оттегляне на исковете, поради което липсват основания да не бъде приложен чл. 78, ал. 4 ГПК. Заето е становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото и е в минималния законоустановен размер.

С обжалваното Определение № 177/05.09.2023 г. съдът е оставил тази молба без уважение с мотиви, че плащането на обезщетението от 10000 евро е настъпило в хода на процеса, а същевременно ответникът е отричал основателността на претенцията. С оглед на това е прието, че ответникът е 2 станал причина за завеждане на делото, обезщетение е платено в продължителен период след развитие на съдебното производство и по тези съображения разноските не следва да бъдат присъждани в тежест на ищеца.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.

3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно и съответно на процесуалния закон. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, включително и когато прекратяването е, поради направено оттегляне на предявения иск.

Когато оттеглянето обаче е породено от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това е оттеглил претенцията си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, тъй като последният с поведението си е станал причина за завеждане на делото. В конкретния случай претенцията е за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2018 г. на територията на Република Франция.

Ищцата, като пострадала от произшествието, е предявила претенция до „Еврохелп България“ ЕООД, като представител на ЗК „Пацифика“ Франция, заведена с вх. № 010/30.10.2020 г. С писмо изх. № 046/23.04.2021 г. на ищцата е изискана медицинска информация относно състоянието й, като повторно такава е изискана с имейл от 15.10.2021 г. /л.96 към гр.д. № 7345/2022 г. на СГС/. В молба на процесуалния представител на Д., изпратена на електронна поща от 22.10.2021 г., е посочено, че към нея са приложени медицински становища и лист за преглед на ищцата.

След изтичане на срока за произнасяне от представителя на чуждестранния застраховател ищцата е подала претенция и до НББАЗ с вх. № 02-0385/24.02.2021 г.

Към момента на подаване на исковата молба на 12.07.2022 г. няма определено застрахователно обезщетение за претърпените от Д. вреди.

На 31.10.2022 г. е направена окончателна оферта на пострадалата на база наличната медицинска документация в размер на 10000 евро /писмо № 3

125/31.10.2022 г./. Посочено е, че за по-точна оценка на телесните наранявания е необходимо Д. да бъде прегледана от лекар.

С оглед на това, че на предложението за медицински преглед Д. не се е отзовала, предложената сума от 10000 евро е преведена по нейна сметка на 17.03.2023 г. /л. 83 от т.д. № 84/2022 г. на ЛОС/.

При така установените обстоятелства е видно, че произнасянето на представителя на застрахователя е извършено след предявяването на исковата молба от ищцата на база на наличната медицинска документация, предоставена от нея още към 22.10.2021 г., т.е. от преди завеждане на иска.

Това новонастъпило обстоятелство е установено по делото, като молбата за оттегляне на иска е направена след плащането на обезщетението, поради което е без правно значение непосочването на причината за процесуалното изявление на ищцата. По тези съображения следва да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което отговорността за разноски следва да остане в негова тежест. При този извод на настоящия състав е безпредметно обсъждането на размерите на адвокатското възнаграждение и съответствието му с правната и фактическа сложност.

По така изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение .

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177 от 05.09.2023 г. по т.д. № 84/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на НББАЗ, София за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Определение № 114/12.06.2023 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5