Решение № 5073 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5073 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330109520 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от БАНКА ДСК АД против Д. Д. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12409,60 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ****** г., ведно с допълнително споразумение от ****** г., 1520,14 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2023 г. и 126,22 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищецът посочва, че на ****** г. между него и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78233,20 лв. за заплащане на такси за обучение.

На ****** г. с допълнително споразумение договореният размер от 78233,20 лв. е намален на 7823,32 лв.

Съгласно чл. 2 и 3 от допълнителното споразумение се запазва срокът за издължаване на кредита, който се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Посочва се, че по договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са 1 подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит.

Срокът на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, като съгласно чл.

3 от договора, гратисният период аз издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователон – квалификационна степен.

Усвояването на отпуснатия кредит се посочва, че се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище ****** в гр. П. в началото на всеки семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на документ от учебното заведение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД- Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър.

Изключение прави първото усвояване, извършено на 05.12.2024 г. по сметка на кредитополучателя при условията на чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и чл. 4.2. от договора за кредитза възстановяване на таксата, дължима за зимен семестър за първата година от обучението – 7823, 32 лв. и след представено Уверение в този смисъл с изх. № от ****** г. от ******.

Последващи усвоявания не се твърди да е имало.

В договора се сочи, че е уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7 % - годишно, като същата е начислявана върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно.

Твърди се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „******“, в която ответникът се обучава е ****** г., което се сочи да обуславя гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 09.2021 г. и първа падежна дата 28.10.2021 г. Твърди се, че след изтичане на гратисния период ответникът не е извършил никакви плащания по кредита.

Към главницата се сочи, че са начислени и лихви за забава по силата на чл. 17, ал.1 от Общите условия, равна на договорната лихва плюс 10 процентни пункта.

Описват се просрочените вноски и се сочи, че с исковата молба се обявява кредита за предсрочно изискуем.

Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

По допустимостта на производството: съгласно разпоредбата на чл. 4 от Кодекса за международно частно право, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България. В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Р. България. Съгласно чл.16 от КМЧП, уреждащ компетентността на съда по спорове засягащи права на потребители, в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4 КМЧП. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Р.

2

България, какъвто е и настоящият случай.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от ****** г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника като заемател. По силата на посочения договор, на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно.

Прието е като писмено доказателство и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти от ****** г. С така подписаното споразумение договореният размер на кредита се намалява от 78 233,20 лв. на 7823,32 лв. Запазва се срокът на издължаване на кредита по т. 3 от Договора за кредит, както и останалите клаузи.

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от ****** - гр. П., видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната ****** г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро.

Прието е като писмено доказателство извлечение от сметката на ответника, в която е отразено усвояването на сумата от 7823,32 лв. на 05.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 04.12.2015 г. до 28.09.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер от 4586,28 лв. В извлечението се посочва, че първата падежна дата след гратисния период е 28.10.2021 г. Плащанията от първата падежна дата след изтичане на 3 гратисния период до момента са в размер на 0,04 лв. на дата 28.10.2021 г., като с тази сума е погасена договорна лихва. Главницата е отразено, че се формира от предоставената в заем сума от 7823,32 лв. и капитализираните лихви от 4586,28 лв.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Вещото лице е отразило, че погасявания по кредита преди или след изтичане на гратисния период не са извършвани с изключение на сумата от 0,04 лв. на 28.10.2021 г., с която е погасена договорна лихва, като средствата са били налични по банковата сметка. Вещото лице е установило, че към 28.06.2023г. просрочените задължения са в размер на 3 025.64лв., от които: главница – 1 505.50лв. и договорна лихва – 1 520.14лв., както и лихва за забава в размер на 126,22 лв.

Установен е размерът на договорната лихва за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2023 г. върху главницата в размер от 7823,30 лв., а именно: сумата в размер от 958,36 лв. Размерът на договорната лихва върху главницата от 12 409,60 лв., включваща предоставена в заем сума и капитализирани лихви е в общ размер от 1520,18 лв. Лихвата за забава, съгласно договора върху предоставената в заем главница вещото лице установява, че за период от 28.10.2021г. до 27.06.2023г. е 126.22 лв. Установява се, че законната лихва за този период е в много по – големи размери от мораторната лихва по договора.

В открито съдебно заседание експертът добавя, че претендираната с исковата молба главница в размер от 12409,60 лв. е формирана по следния начин: 7 823, 32 лв.- усвоен от ответника финансов ресурс и 4586,28 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съобразно изложеното от фактическа страна се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника Д. Д. Д. като кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ****** г., изменен със споразумение от ****** г. по силата на които на ответника е предоставен кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет (посочената сума е чистата стойност на усвоения от ответника финансов ресурс). Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В допълнение, така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на 4 кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

По отношение обявяването на вземанията по процесното правоотношение за предсрочно изискуеми: с исковата молба ищецът излага твърдения, че поради незаплащане на двадесет и осем анюитетни носки, вземанията по процесния кредит са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на исковата молба в съда. Ищецът- кредитор обаче, не представя доказателства вземанията по кредитното правоотношение да са обявени за предсрочно изискуеми преди входиране на исковата молба в съда. Същевременно, в случай че се прецени, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди иницииране на исковото производство, то се моли същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. В тази връзка, трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост ( в тази връзка - Решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.;