Решение № 162 от 12.07.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. П. при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. П. Административно наказателно дело № 20221520200045 по описа за 2022 година

Делото е образувано по жалба от С. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.”***“ №**, против наказателно постановление № 20-1139-001054 от 06.10.2020г., издадено от Началник сектор “ПП” към ОДМВР – Кюстендил, с което на П. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса, чрез адв. Т. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Твърди се, че С.П. не е знаел и не е давал разрешение на сина си Владимир П. да управлява процесния мотопед. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП и да присъди сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган не е взел участие в производството и не е изразил становище по делото.

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

1

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.07.2020г. около 13:00 часа в обл. Кюстендил, с. Граница, по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра на селото непълнолетният син на жалбоподателя В. С. П. с ЕГН ********** бил установен от служители на ОД на МВР- Кюстендил да управлява мотопед „КИМКО-49“ с рег. № ***собственост на С. С. Б., без свидетелство за управление на МПС.

На 28.09.2020г. бил съставен и връчен АУАН № 106983 на С. СТ. П., като актосъставителят е дал правна квалификация на нарушението чл.150А, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.26, ал.3 от ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелите С., К. и П.а. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.

По делото не е спорно, че на 17.07.2020г. около 13:00 часа в обл. Кюстендил, с.

Граница, по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра на селото непълнолетният син на жалбоподателя В. С.П. с ЕГН ********** бил установен от служители на ОД на МВРКюстендил да управлява мотопед „КИМКО-49“ с рег. №***, собственост на С. С. Б., без свидетелство за управление на МПС. Оспорва се вмененото нарушение на С.П. относно това, че същият е допуснал извършване на нарушение по ЗДвП от В. С.П. с ЕГН ********** и се твърди, че С.П. не е знаел и не е дала разрешение на сина си да управлява мотопед, който е собственост на трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят "съзнателно е допуснала" извършването на 2 нарушението. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на твърдяното нарушение, вкл. и като бъдат представени доказателства, които убедително да установяват знанието на родителя С.П. относно това, че на 17.07.2020г., около 13.00 часа синът му е управлявал мотопед без да има съответното СУМПС. Сред материалите по делото няма каквито и да било данни, които по какъвто и да било начин да установяват наличието на умисъл в действията на С.П. - "съзнателно" да е допуснал извършването на нарушението от сина му. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл. 26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не е представил, което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на процесното твърдяно нарушение и това води до извод за недоказаност на вмененото нарушение и основание за отмяна на НП.

С оглед изхода на делото и видно от приложения договор за правна защита и съдействие Сер. К № 0000032990, основателно е направеното искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1139-001054 от 06.10.2020г., издадено от Началник сектор “ПП” към ОДМВР – Кюстендил, с което на С. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.”***“ №***, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да заплати С. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул.”***“ №***, сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3