Определение № 1275 от 12.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110143161 по описа за 2025 годИ.

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.

13 от същия закон.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.02.2026 г. от 11.45 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Д* ООД срещу З. С. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 766,94 евро (1500 лв.), представляваща обезщетение за напускане на работа преди изтичане на определения срок съгласно договор за обучение № 366/02.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът излага твърдения, че между него и ответника е бил сключен Трудов договор № 366/02.01.2025 г., по силата на който последният е заемал длъжността „*“, като на основание 1 чл. 230 КТ страните уговорили, че работникът ще премине 6-месечно обучение за изпълнение на трудовите му задължения. Сочи, че съгласно клаузите по договора, след изтичане на 6-месечния срок ответникът се е задължил да престира труд при ищеца ако успешно е завършил обучението си, а от своя страна работодателят ще му осигури работа съобразно придобитата квалификация за срок от 18 месеца. Твърди, че на 28.06.2025 г. ответникът е депозирал молба за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 06.07.2025 г., като по този начин не е спазил поетото с договора задължение да упражнява уговорената с длъжностната характеристика работа след завършване на 6-месечното обучение. С оглед на тези съображения счита, че ответникът му дължи сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението му да постъпи на осигурената от работодателя работа, след като е завършил обучението си съгласно сключения договор. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен Трудов договор № 366/02.01.2025 г., прекратен, считано от 06.07.2025 г. със заповед на работодателя № 24 – 012 – 02/02.01.2025 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, а именно в срока за изпитване, поради което счита че не по негова воля е прекратено правоотношението. Не оспорва, че е подал молба да бъде освободен от заеманат длъжност, считано от 06.07.2025 г., но същата не е одобрена, видно от липсата на резолюция върху нея. Пояснява, че съгласно Заповед на Управителя на „Д* е бил командирован за обучение за периода от 09.01.2025 г. до 15.03.2025 г., като след изтичането на този срок ищецът, в качеството си на работодател, не му е издал удостоверителен документ за резултата от обучението, което от своя страна било неизпълнение на задълженията му по договора. Сочи, че след изтичането на този срок, работодателят – ищец се е възползвал от възможността си едностранно да прекрати договора поради това, че ответникът не е усвоил в достатъчна степен съответната професионална квалификация и с това е прекратил и процесния трудов договор. Излага, че поради изложеното ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор с условие за обучение по време на работа /договор за ученичество/; наличието на уговорка за дължимостта и размер на претендираното обезщетение; успешно завършване от ответника на обучението за съответната длъжност; прекратяване на трудовия договор от страна на ответника преди изтичане на уговорения срок по причИ., за която пряко или косвено ответникът отговаря, че ищецът е бил изправна страна при изпълнение на вменените му с договорите задължения, а именно да е осигурил работа на работника съобразно придобитата квалификация по трудов договор за срок от 18 месеца;

В тежест на ответника е докаже, че са налице основания, изключващи отговорността му, а именно че трудовият договор е прекратен по причИ., за която не носи отговорност, както и че е погасил претендираното обезщетение.

ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността „*“ при ищцовото дружество, за която е следвало да премине шестмесечно обучение при ищеца.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да 2 уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързИ. и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от писмения отговор и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3