Определение № 35062 от 25.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35062 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110148064 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 255219/24.07.2025 г. на ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 13081/04.07.2025 г. в частта за разноските.

С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди на ищеца претендирания адвокатски хонорар в размер на 400 лева, като се излагат доводи, че по делото се съдържали доказателства за плащане на същия, а именно фактура № 67/10.07.2024 г. и платежно нареждане от 10.07.2024 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Столична Община изразява становище за недопустимост на молбата по аргумент, че същата не е подадена в срока по чл. 248 ГПК. По същество оспорва молбата като неоснователна при съображения, че с молба с вх. № 231745/02.07.2025 г. ответникът изрично и своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като е поискано намаляването му под минималния размер съгласно европейската съдебна практика. В тази връзка се позовава на Решение на СЕС по дело С-438/22. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно, като съображенията за това са следните:

Видно от постановеното по делото решение № 13081/04.07.2025 г., с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил Столична община да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ сумата от 380 лева, представляваща 1 разноски по делото за държавна такса, депозит за СТЕ и депозит за свидетел. Съдът не е присъдил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като в мотивната част от решението, касаеща разноските, е изложил съображения, че по делото не са представени доказателства за реалното му заплащане в съответствие с правилото, установено в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Съдът констатира, че в действителност от ищеца са ангажирани доказателства по делото за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (вж.

Фактура № 67/10.07.2024 г. и платежно нареждане от 11.07.2024 г. – на лист 7 и 8 от делото), поради което такова следва да му бъде присъдено, като се вземе предвид и своевременно релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм бр.14 от 18 Февруари 2025 г.), при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева. Следователно претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Същевременно съдът е длъжен да съобрази и правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да откаже да приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на общностното право. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Съобразно посоченото разрешение, при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В същия смисъл е и най-актуалната практика на ВКС – вж. Определение № 1863 от 11.06.2025 г. по к. т. д. № 390/2025 г. на 1-во т.о. на ВКС.

С оглед изложеното и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, характера и естеството на извършените процесуални действия, както и броя на проведените открити съдебни заседания, съдът намира, че 400 лева е справедлив размер на адвокатския хонорар, поради което и допълнителното му редуциране в контекста на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. не е необходимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 13081/04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 48064/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3