Решение № 3779 от 16.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. Пловдив, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330105511 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Х., ЕГН **********, гр. ************* против София Комерс Кредит Груп АД, ЕИК 175302519, гр. София, ж.к „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6 , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв.

– платена неустойка по договор за кредит от ******** г. за периода от ************** г. и сумата от 50 лв. – платена възнаградителна лихва по Договор за кредит от ********** г. за периода от ************* г., поради нищожност на договора за кредит, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 31.03.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът сочи, че на *********** г. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 24 % и ГПР – 26,83 % и срок за погасяване на заема – * месеца, с размер на вноската 262,62 лв.

Ищецът изплатил изцяло задължението по договора за кредит за главница в размер на 1000 лв., възнаградителна лихва и неустойка по договора, дължими в периода от ************ г.

С Решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 12545/2020 г. на ПРС договорът за кредит е обявен за недействителен. Доколкото в този случай се дължи само чистата стойност на кредита, то ищецът счита, че платените суми за неустойка и възнаградителна лихва са платени без основание и следва да се върнат.

С уточнителна молба ищецът заявява, че действително към настоящия момент сумата е 1 платена, но доколкото това е извършено след образуване на настоящото производство, то следва да се вземе предвид, като факт настъпил в хода на делото и исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като сочи, че по договора е платена обща сума в размер от 1195 лева, като на ********* г. сумата от 195 лв. е преведена по сметка на ищеца. Признава предявени иск за връщане на неустойка и лихва, като с оглед плащането счита исковете за неоснователни.

Излага и съображения за неоснователност на иска за възнаградителна лива за разликата между предявения размер от 50 лв. и платеният и впоследствие възстановен от ответника размер от 22 лв.

Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, като излага подробни съображения за това. Посочва, че решението, с което договорът е прогласен за нищожен е влязло в сила след депозиране на исковата молба и след възстановяване на сумите на ************* г. Оспорва да са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание от ********г. е допуснато изменение на предявените искове, като искът за връщане на възнаградителна лихва е намален до размера от 22 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 50 лв. производството е прекратено.

Определението за прекратяване е влязло в сила. Увеличен е размера на предявения иск за връщане на неустойка от 50 лв. на 173 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязлото в сила на 28.07.2021 г. Решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 12545/2020 г. на ПРС се установява със сила на присъдено нещо между страните по спора, че процесният договор за кредит от********** г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

С оглед така установеното, то съдът не следва да разглеждат доводите на ищеца и възраженията на ответника в тази насока, доколкото същите са установени с влязло в сила решение, което е формирало сила на пресъдено нещо между страните по спора.

След постановяване на решението и преди влизането му в сила е предявен иска, предмет на настоящото производство.

На ********* г. е влязло в сила решението, с което е уважен предявения иск за установяване на недействителност на договора за кредит, като още преди това на ********* г. са заплатени по сметка на ищеца претендираните в настоящото производство суми.

Ищецът не оспорва плащането на сумите, като съдът счита, че доколкото същите са платени в хода на процеса, то следва плащането на се вземе предвид на основание чл. 235, 2 ал. 3 ГПК и да се отхвърли предявения иск.

Съдът счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото към датата на депозиране на исковата молба е било постановено решение, с което е уважен иска за прогласяване на нищожността на договора за кредит, макар и същото да не е влязло в сила, като до разрешаване на спора с влязло в сила решение, не може да се приеме, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото производство. Още повече, че същият е заплатил претендираните суми един месец преди влизане в сила на решението, с което е установено, че договорът за кредит е недействителен. С оглед на така изложеното съдът счита, че ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща разноски, независимо, че плащането на сумата е извършено след предявяване на исковата молба в хода на делото.

Не е налице основание за присъждане на разноски и в полза на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявените от Н. П. Х., ЕГН **********, гр. П., ул.

„************ против София Комерс Кредит Груп АД, ЕИК 175302519, гр. София, ж.к „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6 искове за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 173 лв. – платена неустойка по договор за кредит от ****** г. за периода от ************ г. и сумата от 22 лв.– платена възнаградителна лихва по Договор за кредит от *****. за периода от ************* г., поради нищожност на договора за кредит, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 31.03.2021 г. до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3