Решение № 108 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100508393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „УНИБЕТ“ООД срещу решение № 5922/02.04.2024г. постановено по гр.д. № 33303/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 168 състав и с което е отхвърлен предявения от него срещу „Арктис Систем Билд“ЕООД иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения както и при превратно тълкуване на доказателствата.

Счита, че от събраните по делото доказателства доказват иска както по основание, така и по размер, а именно – неплатена цена по действителни договори за продажба и по които ответникът като купувач не е заплатил цената на получените стоки. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Арктис Систем Билд“ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 12 390,00 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по договори за продажба обективирани в три броя фактури № 0100011253/22.08.2022г., № 0100011388/13.09.2022г. и № 0100011765/23.11.2022г.

Търговската продажба е неформална сделка с оглед липса на законово изискване за определена форма – чл.293 ТЗ, поради което е валидна с постигането на съгласие между страните.

Според разпоредбата на чл.327 ал.1 от ГПК задължението на купувача става изискуемо и същия изпада в забава /при условие, че друго не е уговорено/ едва след получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Представените и приети като доказателство по делото три броя фактури са издадени от ищеца и неподписани от ответника. В същите подробно е описан предмета на продажба – съответно количество и качество бетон и неговата цена, като в цената е включена и транспортна услуга – доставянето на бетона. От показанията на разпитания по делото свидетел – Н.Ц. – организатор производство в ищцовото дружество, които са изключително подробни, логични и представляват преки доказателства, доколкото именно свидетеля е участвал в търговските отношения между двете дружества, издала е процесните фактури и организирала процеса на изпълнение на задълженията на продавача – доставяне на бетона на обект на ответника, се доказва както наличието на договорните правоотношения и изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката - поради наличие на трайни търговски отношения, управителят на ответното дружество- Н.Х. прави устни заявки за бетон, които се оформят от служители на ищеца, прави се нареждане и подготовка на доставката, бетона се доставя и полага на мястото посочено от ответника – в случая с. Гурмазово за полагане на бетон за къщи, а след извършване на доставката се съставят се фактури като последните три доставки и за които са издадени фактури /процесните/, не са заплатени от ответника, без същия да е правил изявления за некачествено, неточно или забавено изпълнение.

В тази връзка следва да се има предвид, че установяването на правно релевантните за настоящия спор факти и обстоятелства, в случая – начина на изпълнение на задълженията на продавача за доставяне на стоката респективно приемането й от служители на ответника, може да бъде извършено от страната, която черпи благоприятни последици от тези факти, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, а не само чрез представянето на надлежно издаден счетоводен документ – фактура. На преценка подлежат всички приложени по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поради тази причина обстоятелството, че фактурите не са двустранно подписани не разколебава извода на съда за осъществяване на фактическия състав, който поражда дължимост на същите, доколкото предаването на процесните стоки се потвърждава от приложените по делото писмени и гласни доказателства. Дали фактуирите отговарят на изискванията на ЗСЧ, съответно дали същите са били осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, дали ответника е ползвал даъчен крети за индициращи обстоятелства относно релевантните към предмета на доказване факти, но надлежното изпълнение на изискванията на действащото българско данъчно законодателство не е елемент на фактическия състав на сключване договор за покупко-продажба, нито е факт, доказването на който да е възложено в тежест на която и да е от страните с оглед уважаване, респ. отхвърляне на предявения иск. На следващо място е важно да се посочи, че свидетелските показания са допуснати и събрани не за съществуването на договорите за търговска продажба /доколкото са налице писмени документи, а и липсва оспорване от страна на ответника/ за доказване изпълнението на задълженията на въззиваемия по тези договори. Чрез събраните по делото свидетелските показания се установява приемането на стоки от страна на представители на дружеството ответник, т.е. удостоверява се извършването на правни и фактически действия от името на търговеца при наличие на представителна власт или без изрично предоставена представителна власт, но при знание за извършваните доставки от конкретния търговец и липса на противопоставяне срещу тази практика.

Предвид неформалния и консенсуален характер на договора за продажба, същият може да бъде сключен с постигане на просто съгласие - в случая купувачът е изразил съгласието си с приемане на стоката. Предаването на същата от страна на продавача и приемането й от купувача като фактически действия обективират съгласието на страните, с което фактическият състав на 2 сключването на договора се счита за завършен и се поражда задължението на купувача да плати цената на процесните строителни материали.

Относно изискуемостта на вземанията за цена на доставените стоки:

Предвид обстоятелството, че договорите за продажба в случая са търговски сделки /чл.286 ал.1 и ал.2 от ТЗ/, от съдържанието на същите липсва установен срок за заплащане на цената на доставената стока, задължението на купувача е парично, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.303а ал.3 от ТЗ.

Съгласно чл.303а ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая се касае до обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава 21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Тя съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията н а Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.

Доколкото от горното изложение се установи, че стоката от ищеца – продавач е доставена на дата, предхождаща датата на издаване на съответните фактури, то несъмнено към датата на подаване на исковата молба е изтекъл и 14-дневния срок за плащане на цената на получените от ответника стоки.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът при пълно и главно доказване установи всички фактически /материални/ предпоставки, установяващи притезателното му право да получи плащане на процесната сума от 12370,80 лв. – изискуемо и ликвидно вземане, а именно: действителни договори за продажба на стоки между страните, предаване на стоките предмет на същите на купувача, незаплатена уговорена цена на предадените стоки.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и на основание чл.271 ал.1 предл.2 от ГПК постановено друго, с което предявените искове се уважат в предявения им размер.

По разноските

В първоинстанционното производство:

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в хода на гр.д.

№ 33303/2023г. на СРС разноски, а именно – 494,83 лв. –внесена държавна такса и 1513,37 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.06.2023г. – л.8 от делото на СРС или в общ размер от 2008,20 лв.

Във въззивното производство:

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски:247,42 лв. – държавна такса и 1513,37лв. – платено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция или в общ размер от 1760,79 лв.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК и предвид цената на всеки един от обективно кумулативно съединен иск, решението на въззивната инстанция не подлежи касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5922/02.04.2024г. постановено по гр.д. № 33303/2023г. по описа на 3

Софийски районен съд, ГО, 168 състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АРКТИС СИСТЕМ БИЛД“ЕООД с ЕИК: 203887901 със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Банишора, бул. Ген. Николай Столетов №8, ап.9 да заплати на „УНИБЕТ“ООД с ЕИК: 130218387 със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Гоце Делчевн, бл.257,-А, вх.Б, ет.2, ап.3, както следва:

-на основание чл.327 ал.1 от ТЗ сумата от 846,00 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева/, представляваща неплатена цена на доставена стока по договор за продажба обективиран във фактура № 0100011253/22.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 846,00 лв. считано от 15.06.2023г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.327 ал.1 от ТЗ сумата от 8788,20 лв. /осем хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ , представляваща неплатена цена на доставена стока по договор за продажба обективиран във фактура № 0100011388/13.09.2022г, ведно със законната лихва върху главницата от 8788,20 лв. считано от 15.06.2023г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.327 ал.1 от ТЗ сумата от 2736,00 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и шест лева/ , представляваща неплатена цена на доставена стока по договор за продажба обективиран във фактура № 0100011765/23.11.2022г, ведно със законната лихва върху главницата от 2736,00 лв. считано от 15.06.2023г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № 33303/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 168 състав в размер на 2008,20 лв. /две хиляди и осем лева и двадесет стотинки/;

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноски по в.гр.д. № 8393/2024г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 1760,79 лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4