Акт от 03.07.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

111

Година

11.10.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.13

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Д. Г. С.

Секретар:

Славея Топалова

Веселина Атанасова Кашикова

Й. Г. Я.

Прокурор:

Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от

Й. Г. Я.

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20075100600133 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 35/29.03.2007 г., постановена по НОХД № 550/2006 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Н. Г. К. от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 13.10.2005г., в гр. Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. А. И. от гр. Кърджали, като обещал да му продаде три тона риба, и с това му причинил имотна вреда в размер на 9 000 лева, поради което и на основание чл.302 от НПК e оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил и предявения от П. А. И. от гр. Кърджали срещу под. Н. Г. К., граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, в размер на 9 000 лв., представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2005г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста и допълнително представените към него мотиви, се твърди, че първоинстанционната присъда била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и като такава се явявала необоснована и неправилна. Съдът игнорирал показанията на свидетелите И., Узунова и Д., приемайки, че те били заинтересовани от изхода на делото и се намирали в близки връзки помежду си. Същевременно съдът приел, че е налице въвеждане в заблуждение на пострадалия И., тъй като налице бил гражданскоправен спор за неизпълнение на договор. Направените от съда изводи не отговаряли на събраните по делото доказателства. Необосновано били игнорирани показанията на свидетелите, които се подкрепяли и от показаÝията на св.Димитров, който присъствал в заведението, където се състояла срещата между подсъдимия и свидетелите по делото. Показанията на посочените свидетели били последователни и не противоречали на събраните писмени доказателства. Нещо повече те се потвърждавали и от направените разпечатки от МТел- София, с които се доказвало, че на посочената дата подсъдимия и брат му – св.Т. К. са били в гр.Кърджали. Св.Д. точно посочвал начина и механизма на въвеждане в заблуждение и намерението на подсъдимия да получи парична сума без да изпълни изобщо задължението си по сключения договор. В тази връзка била логична постъпката на подсъдимия да се разпореди на св.Делиованов да се разпише за получената сума от името на дружеството като отклони от себе си наказателната отговороност.

Необоснован бил и извода на съда, че ставало въпрос за гражданскоправни отношения. Действиетлно имало договор въз основа, на който е настъпило имуществено разместване, но показанията на св.Д. обективирали намерението на подсъдимия изобщо да изпълни този договор. Ако пострадалият знаел за намерението на подсъдимия да не изпълни поетото задължение по договора, то той и никога нямало да сключи догор и да плати цената. Следователно сумата била получена от подсъдимия, чрез въвеждане на пострадалия в заблуждение, че има намерение да изпълни договора за покупко-продажба. С протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста.

Гражданският ищец и частен обвинител - П. А. И., редовно призован не се явява и не взема становище по протеста.

Подс.К. лично и чрез защитника си – адв.Пенев моли да бъде оставена в сила протестираната присъда като законосъобразна, правилна и много добре мотивирана. Безпорно по делото се доказало, че подсъдимия не само, че не е присъствал на посочената в обвинителния акт дата и място, но и въобще не било ставало дума и не били предавани пари и то 9000 лева.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд не са искани и представяни, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка:

На 11.08.2004г. между „Напоителни системи” ЕАД, клон Хасково като наемодател и „Б. К.” ООД, гр.Кърджали, като наемател представлявано от подс.Н. Г. К., бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект - язовир „Пчеларово-2” - Кърджалийска област, с цел извършване на рибностопанска дейност, срещу договорената наемна цена. Изрично било уговорено в договора /чл.13, Раздел ІV/, че „наемателят няма право да преотдава под наем наетите съоръжения на трети лица, както и при привличането на трети лица да поиска писмено съгласие на наемодателя”. На 09.09.2004г. подс. Н. К., в качеството му на управител на „Б. К.” ООД, гр. Кърджали, упълномощил с нотариално заверено пълномощно № 3546/09.09.2004 г. на нотариус Мария Даскалова, с район на действие РС- гр. Кърджали, св.К. Д. със следните права: да стопанисва водните площи на язовир "Пчеларово-2" - Кърджалийска област за стопански риболов; да лови, развъжда и продава риба; преотстъпва му всички права по договор за наем от 14.08.2004г. между "Напоителни системи"-клон Хасково и "Б. К." ООД, гр. Кърджали; да го представлява при изпълнението на този договор навсякъде, където е необходимо”.

На 10.10.2005г., поради проявен интерес от страна на свидетеля П. И. относно наетия язовир в с.Пчеларово, който посещавал преди това, била уговорена среща на обяд в ресторант “Москва”, находящ се в гр. Кърджали, между подсъдимия К. и св. И., в присъствието на св. Д., като по – късно дошла и св. Божана Узунова, на която среща първите двама обсъждали преотстъпването на правата по договара за наем на св.И. и евентуалната продажба на риба от язовира. На 13.10.2005г., между „Б. К.” ООД- гр. Кърджали, представлявано от пълномощника - св. К. Д. като продавач и св.П. А. И. като купувач, бил сключен договор за продажба на движими вещи, по силата на който продавачът продава на купувача, следните свои, собствени движими вещи: „три тона риба - шаран, находяща се в яз. „Пчеларово”, в землището на с.Пчеларово, общ. Черноочене, за сумата от 9 000лв., като продавачът се задължавал да прехвърли собствеността и предаде владението на предмета на договора в срок до 14.08.2007 г. В чл.4.1 от договора е посочено, че купувача е длъжен да заплати посочената в договора продажна цена, при сключване на договора, последното заложено и като основание за прекратяване на договора /5.1 от договора/. Този договор бил вписан в регистъра на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС - гр. Кърджали, под № 4914/13.10.2005 г., която удостоверила положените в него подписи за "продавач"- „Б. К.” ООД- Кърджали, чрез пълномощника си К. И. Д., и "купувач" П. А. И. Издадена била от същия нотариус сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № ********** за платена нотариална такса от П. И. в размер на 32.55 лв., за договор за покупко-продажба на движими вещи с материален интерес - 9 000 лв. На 13.10.2005г., в гр. Кърджали, св.Д., в качеството му на пълномощник на „Б. К.” ООД- гр.Кърджали подписал разписка /срещу „приел сумата”/, за това че получил от св.П. А. И. сумата от 9 000лв, представляваща продажната цена по договор за продажба на движими вещи /риба/, сключен на 13.10.2005г., като последният съответно се подписал срещу „броил сумата”. На 14.10.2005г. подсъдимият К. и св.И. се срещнали в полицейския участък на с.Черноочене във връзка с ползването на язовира, респ. договора от 13.10.2005г., при което подсъдимия заявил, че за първи път вижда договора за продажба на риба. Няколко дни след това св.Д. се обадил на св.И. и му съобщил, че подсъдимият не желаел да се ангажира с изпълнението на сключения между първия в качеството му на пълномощник на „Б. К.” ООД- гр. Кърджали и св.И. договор.На 17.10.2005 г. подс. К. изпратил нотариална покана с per. № 4321/17.10.2006 г. на нотариус Мария Даскалова с район на действие РС - гр.Кърджали, до св.К. Д., с която известявал последния, че оттегля пълномощно с per. № 3546/09.09.2004 г. от нотариус Мария Даскалова и прекратява всички права, делегирани от него в същото пълномощно, считано от датата на нотариалната покана, както и че св.Д. следва да внесе в касата на дружеството сумата от 9 000.00 лв., получена по сключения договор за продажба на движими вещи от 13.10.2005 г. На 18.10.2005г. същата нотариална покана била връчена на Мария Атанасова - майка на св.Д. срещу задължение да я предаде на адресата. Със Заповед №63 от 27.10.2005г. на Началник ТЗ на ИАРА- гр.Кърджали, е било обявено за невалидно разрешително за стопански риболов, издадено на „Б. К.” ООД- гр.Кърджали, чрез пълномощника св.Д. и със същата заповед е издадено такова разрешение на „Б. К.” ООД- гр.Кърджали.

На 31.10.2005г. е била връчена нотариална покана с per. № 4506, на нотариус Мария Даскалова с район на действие РС- гр.Кърджали, на съпругата на подс.К. - Д. К. със задължение да я предаде на адресата - подсъдимия К. Със същата, св.П. И., напомнял на подсъдимия за задължението му да прехвърли собствеността и да предаде владението на описаните в чл.1 от сключения договор от 13.10.2005г. вещи в срок до 14.08.2007 г., както и че притежава разписка за платени 9 000 лв. и свидетели. С Определение №203/08.11.2005г., постановено в закрито заседание по гр.д. №919/2005г. по описа на РС-гр.Кърджали, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.87, ал.1 от ЗЗД и цена 9 000лв., в полза на П. А. И. от гр.Кърджали против „Б. К.” ООД - гр. Кърджали, чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството до размера на 9 000лв., като е даден 45- дневен срок да заведе иска си, което определение е отменено с Определение №367/28.11.2005г. по в.ч.гр.д.№351/2005г. на Окръжен съд- гр. Кърджали и е отхвърлена молбата на П. И. за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

С нотариална покана рег. №.835/23.01.2006г. подадена чрез нотариус Калин Димитров, с район на действие РС- гр. Кърджали, до св.Д., връчена му на 08.02.2006г. и до св.П. И., връчена му на 27.01.2006г., подсъдимият К. уведомявал двамата, че счита сключения на 13.10.2005 г. договор за продажба на движими вещи за развален, тъй като бил сключен от лице без представителна власт в очевидна вреда на дружеството, както и че сумата по договора в размер на 9 000.00 лв. била дължима към датата на сключване на договора.

От представената справка от „Мобил Тел” ЕАД- гр.София, придружена с разпечатки с клетките и проведените разговори от номера - ********** и **********, които се ползвали съответно от подсъдимия Н. К. и от св.Т. К. - брат на подсъдимия, се установява, че на 13.10.2005г. и от двата номера били провеждани разговори от клетки съвпадащи с района на град Кърджали.

Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни доказателства – отчасти показанията на свидетелите П. И., Божана Узунова, К. Д., Илиана Христова, Т. К. и Д. И., както и от писмените доказателства по делото – договор за наем от 11.08.2004 г., нотариално заверено пълномощно № 3546/09.09.2004 г. на нотариус Мария Даскалова, с район на действие РС- гр. Кърджали, договор за продажба на движими вещи от 13.10.2005 г., разписка от 13.10.2005 г., заповед №63 от 27.10.2005г. на Началник ТЗ на ИАРА- гр. Кърджали, нотариални покани, обезпечителна заповед, определение постановено по ч.гр.д. №919/2005г. по описа на РС- гр. Кърджали, определение постановено по в.ч.гр.д.№351/2005г. на Окръжен съд- гр. Кърджали, удостоверение за актуално състояние на „Б. К.” ООД и др. Първоинстанционният съд задълбочено и подробно е обсъдил всички изброени доказателства, като е посочил кои възприема и на кои не дава вяра и защо. Извършения анализ на събрания доказателствен материал се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което и не е необходимо същият да бъде преповтарян, а и същият ще бъде коментиран по-долу в решението. Въз основа и във връзка с описаните доказателтва, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият Н. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК за което е предаден на съд. Измама по цитирания текст е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Обективната страна на измамата се характеризира с няколко особености. Както е посочил и първоинстанционният съд това е престъпление с два предмета – измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с имуществения предмет. Неправилната представа на измаменото лице се отнася до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане и който акт не би осъществил, ако не е формирал такава именно неправилна представа. По делото не се установи, по какъв начин и с кои свои действия подсъдимия К. е въвел в заблуждение св.П. И., в какво точно се е изразило заблуждението, чрез кои свои действия е поддържал това заблуждение, както и впоследствие по какъв начин е проявил активност за утвърждаване на тази представа. Или по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че подс.К. е въздействал върху съзнанието на св.И. по начин, че да формира неправилна представа за извършен акт на разпореждане, който в настоящия случай да се изразява в предаването на парични средства /донесени му от св.Узунова/, на подсъдимия. По делото не е установено, че подс.К. е възбудил у св.П. И. заблуждение като му обещал да му продаде три тона риба и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 9000 лева. Още по-малко съществуват каквито и да било доказателства по делото, че подсъдимият е поддържал подобно заблуждение, така както се твърди в обвинителния акт и че му е предал лично на него сумата от 9000 лева. Напротив по делото е установено, че подсъдимият на 14.10.2005 г. е разбрал в полицейския участък на с.Черноочене за сключения между пълномощника – св.К. Д. на дружеството /”Б. К.” ООД/, което той управлява и предствалява и св.П. И., договор от 13.10.2005 г. за продажба на три тона риба от язовир „Пчеларово -2”, поради което непосредствено след това на 17.10.2005 г. изпраща нотариална покана до св.К. Д., с която го известява, че отгегля даденото му пълномощно с рег. №3546 издадено на 09.09.2004 г. от Нотариус Мария Даскалова и му определя срок до 25.10.2005 г., в който същият следвало да внесе по сметка на дружеството получените от него 9000 лева по сключения договор за покупко-продажба. Въпреки, че нотариалната покана е била връчена на адресата /на 18.10.2005 г./, същият /св.Д./ заедно със св.П. И. са продължили да ловят риба от процесния язовир, поради което подс.К. е изпратил отново на 23.01.2006 г. чрез Нотариус Калин Димитров нотариална покана адресирана и до двамата – свидетелите Д. и И., че сключения договор от последните двама следва да се счита за развален, тъй като дължимата на дружеството сума от св.И. в размер на 9000 лева не била заплатена и до настоящия момент /към изпращане на поканата/. Както бе посочено по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че подс.К. е възбудил и поддържал заблуждение у св.И., че ще му продаде три тона риба от яз.”Пчеларово-2” за сумата от 9000 лева, която сума получил лично на 13.10.2005 г. в ресторант „Москва”, но не изпълнил задължението си и с това причил на св.И. имотна вреда в размер на цитираната сума. Самите свидетели К. Д. и П. И. твърдят, че предмет на разговорите проведени между подсъдимия и св.И. било преотстъпване от страна подс.К. на правата, които имал над въпросния язовир в качеството му на представляващ „Б. К.” ООД на св.П. И. В подкрепа на тези твърдения двамата свидетели сочат, че на 09 или 10.10.2005 г. св.И. предал сумата от 1800 лева на подс.К., която сума била за разходите, които бил направил подсъдимия при участието му в търга за наемане на язовира. След което сочат, че на проведената според тях среща на 13.10.2005 г. с подсъдимия в ресторант „Москва” подс.К. и св.И. се споразумели за закупуването на три тона риба от язовира за сумата от 9000 лева, а не за преотдаването под наем на язовира в каквато насока според тях били водените разговори. По делото не се установи кои обстоятелства са наложили подписването на договор за покупко-продажба на риба вместо договор за преотдаването под наем на язовира и по чия инициатива е подписан процесния договор. В тази връзка по делото не се установи по какъв начин подсъдимия е въздействал върху съзнанието на св.И., което да е формирало у него невярна представа относно продажбата на риба т.е. в какво точно се е изразило заблуждението, което да го е мотивирало да осъществи акт на имуществено разпорежгдане. Абсолютно нелогично е твърдяното от св.И., че той без да проучи дали дружеството представлявано от подсъдимия може да преотдава язовира под наем, какви права и правомощия има св.Д. – дали е съдружник - ”ортак”, както твърди св.И., колко риба има в язовира, се е съгласил и предал на подсъдимия сумата от общо 10800 лева. С оглед на изложеното съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И., Узунова и Д. в частта им, че на 13.10.2005 г. в ресторант „Москва” е била предадена на подсъдимия сумата от 9000 лева от името на св.И. за покупката на три тона риба. Показанията в посочените им части са нелогични и не се подкрепят от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Така никой от свидетелите не дава логичен и смислен отговор защо след като парите са били предадени на подс.К., то той не е дал, а и св.И. не е поискал разписка за получената от него сума, а такава е била подписана от пълномощника. Не без значение в тази насока е и обстоятелството, че разписката е приложена в ксероксно копие по делото и не е издирен оригинала, за да може да се установи нейната истинност, като самият според обвинението „пострадал” И. в показанията си при проведеното първоинстанционното съдебно следствие неколкократно е заявил, че не е подписвал разписка, не помни да е подписвал разписка и никой не му е давал разписка, че е получил пари. В подобна насока са и показанията на св.Д., който също не помни дали и кога е подписвал разписка и ако е подписвал такава, то това било пред нотариуса, когато е били подписан и съответно били заверени подписите на договора за покупко-продажба от 13.10.2005 г. Ако се приеме последното, то няма логичен отговор въпроса защо сумата от 9000 лева по договора не е била посочена като платена в самия договор, а се е наложило допълнителното написване на разписка и защо, след като разписката е била съставена в контората на нотариуса съставил и договора за покупо-продажба, то защо не са били заверени положените върху нея подписи или например датата, на която е извършено плащането или датата на съставянето й.