Решение № 2608 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100511538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14316 от 23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 72230/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Бигла III“ ООД, ЕИК 121094769, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата от 2541.65 лева, като частичен от иск с общ размер 15 000 лева, представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се гр. София, кв. „Лозенец“, ул. ****, УПИ VІІ-583, кв. 133 за периода 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2024 г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1301.67 лева – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод със собствени средства или да е придобил собствеността върху нея чрез сделка. Счита, че материалноправно легитимирани да претендират обезщетение са клиентите на топлинна енергия. Поддържа, че правото на обезщетение би възникнало само при отказ на ответника да изкупи процесното съоръжение, какъвто отказ не се установява. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество, в която е изложено становище за нейната 1 неоснователност. Споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, като счита, че правото му на собственост се доказва от събраните по делото доказателства.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на ищеца „Бигла III“ ООД сумата от 2541.65 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му с протоколно определение от 01.07.2025 г., представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се гр. София, кв. „Лозенец“, ул. ****, УПИ VІІ-583, кв. 133 за периода 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г.

Основателността на предявения иск предполага ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ че е собственик на процесното съоръжение и че е подал заявление до ответника за неговото изкупуване; 2/ че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява;

3/ обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на ответника, както и 5/ размера на имущественото разместване.

Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1 - 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ.

Основното оплакване във въззивната жалба касае собствеността на ищеца върху процесното съоръжение. По делото е приет договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 14.12.2004 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД, наричано Дружеството, и „Бигла III“ ООД, наричано потребител, с който се уреждат взаимоотношенията между дружеството и потребителя, ползващ топлинна енергия за битови нужди, свързани с необходимите условия за присъединяването на обект (сграда) топлозахранване и абонатна станция на жил. сграда в УПИ VII -583 кв.133, ул. ****, Лозенец, към топлопреносната прежда. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора присъединяването на обекта (сградата) се извършва чрез изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. Съгласно ал. 2 строежът има следните проектни технически параметри: присъединителния топлопровод е с диаметър 2 Ду 70 мм, съответна дължина по трасе от 15 м, а за място (точка) на присъединяване се приема камера № 1-5, находяща се на ул. Й Екзарх. Начинът на полагане на топлопровода е безканално с предварително изолирани тръби. Съгласно чл. 3 срокът за изграждане на строежа е 60 дни от датата на влизане в сила на настоящия договор, а съгласно чл. 4 срокът за присъединяване на обекта (сградата) е един месец от представяне на разрешение за ползване на строежа. Съгласно чл. 8 от договора потребителят е съгласен и се задължава да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в становището на дружеството. До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството, потребителят е собственик на строежа. Съгласно чл. 24 дружеството е 2 съгласно и се задължава да поеме прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените съоръжения при условията на разсрочено плащане за срок не повече от осем години, което е предмет на отделен договор. До прехвърлянето на собствеността на съоръженията потребителят е собственик на тези съоръжения.

От приетото по делото удостоверение № 64/16.05.2005 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, се установява, че е същото е издадено за въвеждането в експлоатация на строеж: „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се резиденция „Лозенец“, кв. 133, м. „Лозенец“ – III-та част по плана на гр. София, ул. ****, район „Лозенец“ СО с възложител Столична община и за абонатна станция „Бигла III“ ООД. Посочено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж № 388/12.11.2004 г., издадено от Главния архитект на район „Лозенец“ и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 15.11.2004 г. с резултатите от проверките на контролираните нива от 15.11.2004 г. и изискванията за строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ. По делото е приет протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, съгласно който външният, вътрешният топлопровод и абонатната станция са изпълнени съгласно проекта, спазени са дължините и диаметрите на тръбите, няма отклонения недопустими по отношение на хигиенните изисквания, изискванията по безопасност на труда и опазване на околната среда съгласно стандартизационните документи, постигнати са техническите параметри на проект.

Същевременно на съдебния състав е служебно известно, че с решение № 7807 от 19.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 4719/2025 г. ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 4090,45 лева без ДДС, представляваща обезщетение за ползване на абонатна станция и топлопровод за присъединяване на жилищната сграда в гр. София, ул.

****, дължимо за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното заплащане на вземането. Макар и уважаването на иска за предходен период да не формира сила не пресъдено нещо относно материалноправните предпоставки за възникване на вземането през следващия период, нито представлява доказателство за тяхното съществуване, наличието на влезли в сила решения за предходни периоди следва да бъде преценявано в съвкупност с всички доказателства по делото. Това е така, тъй като ако ищецът е представил доказателства, че правото на собственост е възникнало в неговия патримониум в минал момент и между страните е установено, че произтичащото от това право вземане е съществувало в предходен период, то това материално право продължава да съществува и през процесния период освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. В конкретния случай не се установява противното – от обсъдените по-горе доказателства се установява, че ищецът е изградил със собствени средства процесните съоръжения, както и че същите са изпълнени в съответствие с техническите изисквания и съобразно уговореното, като по делото липсват доказателства за тяхното изпълнение по възлагане на друго лице. Следователно при така установената еднопосочна и взаимнодопълваща се доказателствена съвкупност, при липса на твърдения и доказателства, че ищецът се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния обект през процесния период, то съдът приема, че ищецът е собственик на процесните съоръжения и е активно материалноправно легитимиран по предявения иск.

На следващо място, във въззивната жалба липсват оплаквания по извода на първоинстанционния съд, че въззивникът "Топлофикация София" ЕАД е бил поканен да изкупи процесните обекти, каквато покана е инкорпорирана и в исковите молби по предходните съдебни производства, образувани от „Бигла III“ ООД за изплащане на обезщетение за ползване на абонатната станция и присъединителните съоръжения. Без значение е дали с поканата е поискано изкупуване на обектите или изплащане на обезщетение, тъй като и в двата случая топлопреносното предприятие може да се освободи занапред от специалната отговорност за неоснователно обогатяване, като изпълни задължението си за изкупуване. Настоящият съдебен състав приема, че със заведените искови молби, въз основа на които са образувани гр. д. № 1716/2021 г. по описа на СРС и гр. д. № 39406/2023 г. по описа на СРС за заплащане на обезщетения за ползването на съоръжението, ищецът е поканил ответника да му заплати дължимите суми, респ. да изкупи съоръженията. Независимо от отправените покани и приключилите предходни съдебни производства, по делото не се твърди и не се установява съоръженията да са изкупени от въззивника, нито да е налице обоснован отказ за изкупуване на съоръженията от някоя от 3 страните съгласно пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.

По делото няма спор и от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че ответното дружество е ползвало процесните съоръжения, като размерът на цената за ползване за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г. по определени цени на КЕВР е в размер на 2541,65 лева, което представлява и стойността на разходите, които ответното дружество е спестило за ползваните от него съоръжения, собственост на ищеца, респ. това е размерът на имущественото разместване между страните.