Решение № 61 от 08.07.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Царево, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100554 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Е. К., ЕГН:**********, с адрес гр. П. ул. „Р.“ № ** чрез пълномощника му адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия - П., със съдебен адрес гр. П., ул. „П. О. и К.“ № ***, ет.**ап.**, с която са предявени осъдителен иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с който да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 200 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит № 2893836/28.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и против: „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с който да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 700 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023 г. между Г. Е. К. в качеството му на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит № 2893836. По силата на сключения договор дружеството – ответник се задължило да предостави на ищеца сумата от 1676.84 лева. По силата на чл. 4 ал. 1 от 1 договора ищецът е следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

Сочи се, че на 28.12.2023 г. Г. К. е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1000.00 лева.

Излага се, че ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит № 2893836/28.12.2023 г. сумата в размер на 200 лева, представляваща договорна лихва, а по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2023 г. сумата в размер на 700 лева.

Ищецът счита, че договор за потребителски кредит №

2893836/28.12.2023 г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място според ищеца, процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В Договора за кредит бил посочен ГПР, но само като абсолютна стойност. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/. В случая не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото било предвидено дължимост на такса гарант. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включил в тях.

Излага се, че Договор за кредит № 2893836/28.12.2023 г. бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договора за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението по Договора за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такИ. биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Според ищецът събирането на такИ. разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Релевира се, че с уговорките за заплащане на допълнителни разхода по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№ 426/2014г., което представлявало заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД и поради това обстоятелство двете дружества били свързани лица. Според ищеца основен предмет на дейност на втория ответник е гаранционни сделки, 2 каквато била процесната. Ищецът сочи, че печалбата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „КРЕДИСИМО“ АД, поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Релевира се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, което обуславяло неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.

Твърди се, че към процесния договор следвало да бъде отнесена и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, когато не са спазени изчерпателно изброените разпоредби от закона, между които и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

На следващо място ищецът счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство от 28.12.2023 г., сключен с дружеството ,Ай тръст“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняването на принципа на „добри нрави“. Освен това бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, поради заобикаляне на закона на. В подкрепа на твърденията си ищецът излага подробни доводи.

На последно място, ищецът счита Договора за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД за недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в негов ущърб като потребител - чл.143 ал.1 ЗЗП. Според ищеца Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.

В отговора на исковата молба, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер.

С ОИМ ответникът признава факта на сключването на Договор за потребителски кредит № 2893836/28.12.2023 г. Твърди, че главницата по посочения договор била 4000.00 лева, а не както е посочено в исковата молба 1676.84 лева, която била усвоена от ищеца. Ответникът не оспорва и факта на сключения между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2023 г. С ОИМ се признава факта на заплатената от ищеца на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договорна лихва в 3 размер на 200.00 лева/102.26 евро, както и факта на изцяло погасената от ищеца главница по договора за кредит.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит, като поддържа, че договорът съдържал всички изискуеми от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК реквизити, включително ясно и разбираемо посочен годишен процент на разходите и обща дължима сума, като допусканията при изчисляването на ГПР са подробно уредени в Общите условия към договора. Ответникът не оспорва, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, дължимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено в ГПР, като поддържа, че това възнаграждение не представлявало разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Ответникът излага становище, че предоставянето на обезпечение, в това число чрез поръчителство, не било задължително условие за получаване на кредита, като кредитополучателят има възможност да кандидатства и за необезпечен кредит, съгласно Общите условия и разпоредбите на договора за кредит.

Ответникът оспорва твърдението, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел размера на възнаграждението по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че този договор се сключвал след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда, по която „КРЕДИСИМО“ АД не бил страна и до която нямал достъп. Сочи се, че макар „КРЕДИСИМО“ АД да е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица със самостоятелна дейност, като свързаността между тях сама по себе си не обуславяла включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР.

Ответникът поддържа още, че договорът за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, като уговореното по него възнаграждение не представлявало общ разход по кредита. Излага и становище, че дори при евентуална недействителност на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, или на самия договор, това не би довело до недействителност на договора за потребителски кредит, нито до отпадане на вземанията на „КРЕДИСИМО“ АД по него. Ответникът представя писмени доказателства и моли да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца по чл. 190 от ГПК за представяне на счетоводна справка за плащанията, доколкото получаването на сумата от 200.00 лева не се оспорва и се иска същата да бъде приета за безспорно обстоятелство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба е депозирал и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. С ОИМ не оспорва твърденията на ищеца относно сключването на процесните договори, както и че във връзка с обезпечаването на задълженията по кредита е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2024 г. между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Посочва параметрите на договора за кредит като твърди, че поради обстоятелството, че същият е погасен предсрочно, поради което ищецът не е заплатил в пълен размер договорната възнаградителна лихва, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поддържа, че между него и ищеца бил сключен договор за 4 поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, по силата на който ответникът е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ АД и да гарантира задълженията на ищеца по договора за кредит. Сочи се, че съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, е уговорено възнаграждение в общ размер на 3961.29 лева, разсрочено на 24 месечни вноски, като поради предсрочното погасяване на кредита ищецът не е заплатил цялото възнаграждение.

Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил сума в размер на 700.00 лева, равняващи се на 357.90 евро, по договора за предоставяне на поръчителство, като изрично заявява признание на този факт и моли същият да бъде обявен за безспорен между страните и да не се събират доказателства за установяването му. В отговора подробно се излага механизмът на кандидатстване за кредит и сключване на договорите чрез електронната платформа, като се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, до която „КРЕДИСИМО“ АД нямал достъп. Ответникът поддържа, че обезпечаването на кредита чрез поръчителство не било задължително условие за получаването му, като кредитополучателят имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит. Ответникът оспорва твърдението, че възнаграждението за поръчителство представлявало разход по кредита и като такъв следвало да бъде включен в ГПР, като поддържа, че същото не отговаряло на законовата дефиниция за „общ разход по кредита“, доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за получаване на кредита и възнаграждението по него не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорват се твърденията за заблуждаваща търговска практика, противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като се поддържа, че условията по двата договора били ясно и разбираемо представени на потребителя, включително чрез отделно посочване на вноските по кредита и на възнаграждението за поръчителя.